ЗАВЛАДЯВАНЕТО НА ХАНААН
Амарненските
табели и завладяването на Ханаан от израилтяните
През 1887 г. египтянка от селото Тел
ел-Амарна изравяла от близките развалини на
древно селище т.нар. себакх. Така египтяните
наричат отпадъците, които се намирали в места,
където има развалини, и които поради високото си
съдържание на азот могат да служат за наторяване.
Египтянката намерила голям брой глинени табели с
надписи върху тях. Тя се досетила, че се касае за
забележителни антични неща, поставила ги в
чувалите си и ги продала за нищожна сума на свой
съсед.
Селянинът натоварил чувалите на
магаре и ги пренесъл на повече от 300 км на север в
Кайро. По време на дългото пътуване, не се отнасял
внимателно към ценния товар, поради което много
от табелите се строшили. В Кайро обаче търговците
на старинности не посмели да ги купят, защото до
този момент в Египет не били намирани глинени
табели с клинописни текстове, каквито в Страната
на междуречието имало вече доста и където
отдавна клинообразното писмо било разчетено.
Поради това купувачите на старинни ценности
сметнали, че предлаганите за продан табели с
надписи са фалшиви.
Селянинът трябвало отново да натовари
чувалите на магарето и да потегли обратно на юг.
От Амарна продължил до Луксор, отдалечен на 650 км
от Кайро. Поради честото товарене и разтоварване
на чувалите по пътя и немарливото отношение към
табличките друга голяма част от тях се натрошили.
Тази истинска “одисея” за древните ценности
най-после завършила с щастлив край в Луксор. Там
те попаднали в ръцете на учен, който веднага
разбрал тяхната стойност и предотвратил
по-нататъшните им увреждания. По-голямата част от
табелите отпътувала за музеите в Берлин и Лондон,
а и останалите били отправени към различни
подобни места.
Нови разкрития
за важен исторически период
Когато това откритие стана известно,
за своя голяма изненада учените установиха, че
пред тях са политическите архиви на двама
египетски царе, съставени от стотици писма. Тези
писма били писани в Палестина, Сирия, Вавилон и
други страни от Предна Азия и изпращани в Египет
по времето, когато Израил е завладявал Ханаан.
Рядко досега са правени такива открития, които да
хвърлят по-голяма светлина за международните
отношения и културните връзки през този
исторически период, отколкото кореспонденцията
с глинени табели, наричани обикновено
“амарненските писма”. За читателя и тълкувателя
на Библията обаче тези писма имат изключителна
важност!
След това толкова щастливо откритие
г-н Flinders Petre, бащата на научната египетска
археология и проучвания, започва разкопки при
Тел ел-Амарна и изважда на бял свят отдавна
забравен главен град в Египет. Експедициите след
него завършиха делото му и предоставиха нова
информация за един от най-интригуващите периоди
от историята на Египет.
В Египет управлявал Аменофис III - богат,
но твърде слаб монарх. Във външнополитическите
отношения на страната настъпили промени със
съдбоносни последици. Сирия търсела повод да
завладее египетските провинции. Много от
тамошните местни васални царе се
противопоставили на своите египетски господари,
искайки независимост. От изток в Палестина
нахлули евреите (наричани хабиру), като завземали
една след друга нейните провинции. Все още
верните на фараона ханаански князе отправяли към
Египет отчаяни молби за помощ против
предателските сили в собствената им земя, както и
против чуждите завоеватели - евреите и хетейците.
Много рядко обаче тези князе получавали отговор,
а още по-рядко и някаква помощ.
Аменофис III бил слаб владетел. Положението в
страната продължило да се влошава все повече,
когато неговият син, коронованият принц Аменофис
IV, се включил като съуправник на баща си. Синът
станал поддръжник на нов вид монотеистичен култ
за обожествяване на Слънцето - култа към Атон,
ореола на слънчевия диск. Неговата борба против
традиционните египетски божества го поставила в
много неизгодно положение и предизвикала
съпротивата преди всичко на древното жреческо
съсловие. Аменофис IV, който променил името си в
Ехнатон, бил подтикнат от съпротивата против
него към още по-голяма решителност. След смъртта
на баща си станал пълновластен господар. Тогава
трезво преценил, че неговата реформа в религията
не би могла да се проведе в древна Тива, където
традиционните култове били дълбоко вкоренени.
Това го принудило да скъса рязко с миналото. Той
решил столицата и седалището на неговото
управление да бъдат преместени заедно с новия
религиозен култ на ново място, намиращо се по
средата между Тива (днешния Луксор) и Мемфис (при
Кайро). Мястото, което избрал, било дотогава
съвсем незастроено. На граничните точки,
очертаващи територията на столицата, били
поставени колони, от чиито надписи се научава, че
царят бил твърдо решен да направи града център на
своята нова религия и че никога, докато е жив,
няма да напусне този град. Удържал само
последното си решение. Целият живот на Ехнатон
бил посветен на неотслабваща строителна дейност.
В новия град били съградени многобройни
прекрасни дворци и огромен храм на бога слънце
Атон, чието име носела (и столицата) - Ахетатон
(Хоризонт на Атон).
Царят заповядал да се изсекат в
подножието на скалите гробници за него, за
членовете на семейството му и за неговите висши
придворни служители. Привържениците си обсипвал
щедро с почести. Неговите сподвижници обхождали
цялата страна, преследвали вярващите в древните
божества и унищожавали имената на тези богове от
монументалните паметници.
Изглежда Ехнатон е имал щастлив семеен
живот със своята съпруга, красивата Нефертити, и
своите шест дъщери. Лошото състояние на
просторната му държава вероятно не го е
вълнувало особено. По време на царуването му
пристигали стотици писма, които му съобщавали за
опасността, в която се намират азиатските
владения и васалните нему царе. Но техните викове
за помощ оставали без отговор, тъй като царят бил
зает с укрепване култа на Атон.
< горе > |
|
|
|
Няколко цитата от амарненските писма показват
колко настойчиво неговите ханаански васали
молели за помощ египетския фараон. Абду Хеба,
владетелят на Ерусалим, вече втори път
призовавал Египет да му помогне против евреите,
които завладявали градовете един след друг. В
това писмо той се оплаква от бездействието на
египтяните и в края пита пълномощника на
върховната египетска власт “Защо обичаш ти
евреите, а мразиш своя верен владетел?” (писмо 286).
Декларирал, че владението на фараона може да бъде
запазено само, ако още същата година му бъдат
изпратени египетски бойци (стрелци с лъкове). В
противен случай страната ще бъде превзета.
Друго писмо прави съвсем разбираемо
голямото събиране на Исус Навин и израилтяните
при планините Гаризин и Гевал, където в
непосредствена близост е градът Сихем (Ис. Нав.
8:30-35). Абду Хеба поискал от египетския
просбописец да използва най-убедителните думи,
когато ще излага нещата пред своя господар в
новата настойчива молба.
Последна, още по-настойчива молба за
помощ пристигнала в Египет, когато евреите
завзели други, съседни на Ерусалим градове, между
които и Витлеем (писмо 290). Отчаяният Абду Хеба
молил царя да му изпрати пълномощник, който да го
съпроводи до Египет, защото би желал да умре
близо до своя фараон, щом той не желаел да
подкрепи своите предани привърженици в усилията
им да защитят царството му от нашествениците
(писмо 288).
Но и този зов за помощ останал без
отговор. Под предводителството на Исус Навин и
родовите князе евреите завземали големи
територии от Ханаан и се укрепявали, без при това
египтяните да предприемат каквото и да е
противодействие. Това, че завладяването на
земята успявало, може да се обясни само като
Божия промисъл. Ако огромната египетска мощ
тогава би обединила всичките си сили, евреите
щяха да бъдат изправени пред твърда съпротива.
Така могат да мислят и говорят само
хора, такива могат да са само човешките
разсъждения и човешките планове. Но тези хора,
издигнали се в своята надменност до
божествеността и смятащи всичко, което не
съвпада с техните планове, за “случайност”,
забравят за Твореца на Вселената и на планетата
Земя, за Неговата воля и Неговите планове, които
се изпълняват точно и винаги на съответното
време. Забравят за Божиите обещания, които в
своята божественост не са подвластни на никакви
човешки планове и субективни разсъждения. Това
важи и за обещанието, което Господ даде на Авраам,
че ще заведе Своя избран народ в Ханаан, когато
настъпи времето за това. И когато това време
настана, никакви обединени или други сили не бяха
в състояние да се противопоставят на Божията
воля.
Амарна днес
Много бях чел за религиозните
реформи на Ехнатон, които отишли заедно с него в
гроба. Бях видял и множество произведения на
изкуството от неговото време, чиято красота и
реализъм далеч надхвърлят всичко, което древният
Египет е сътворил някога. Най-прочут е бюстът на
Нефертити. Той бе и една от причините за моето
отколешно желание да посетя Тел ел-Амарна и да
разгледам по-задълбочено гробните фрески.
Най-близката до моята цел ж.п. гара беше Дер
ел-Мувас на западния бряг на Нил. Развалините се
намираха на източната страна. Ето защо след
пристигането ни в Дер ел-Мувас трябваше да
прекосим с малка платноходка придошлата река,
както по-рано при Бени Хасан. Там се срещнахме със
старейшината на селото, дружелюбен, симпатичен
мъж, който по стар арабски обичай веднага ни
покани на закуска. Освен водач той ни предложи и
едно здраво магаре, което ние наистина можахме да
използваме.
Бях подценил площта на градските
развалини. Бях и твърде удивен, че Ехнатон е
избрал тъкмо тази пустинна равнина за своя
столица. Докъдето стигаше погледът, се виждаха
само жълтокафяви пясъци. Тази обширна територия
се простираше до далечните хълмове, в чиито скали
бяха изсечени гробниците. Релефите и надписите в
тях, както и в много други подобни места, са
главните извори за нашите сведения събитията от
на този исторически период.
Поглед върху
изкуството на Амарна
След като прекосихме равнината между
реката и далечните хълмове, разгледахме известен
брой от тези гробници и добихме представа за т.
нар. амарненско изкуство. В почти всяка гробница
са изобразени дворците на Ехнатон, както и как
царската фамилия се е появявала на прозорците
при аудиенция, как е раздавала подаръци, как е
назначавала служители или как е излизала с впряг
под общия възторг на градските жители. Други
картини илюстрираха живота в двореца на царя с
неговата съпруга и с дъщерите му, които изглежда
е обичал много. Никъде другаде освен тук, в
Амарна, не са дадени така реалистично епизоди от
живота на египетските царски фамилии - как
владетелят гали своята съпруга или как целува
красивата си дъщеря.
След огледа на тези разположени на юг
гробници продължихме към върховете на север и
посетихме други места на упокой, където са
погребани главните сановници на Ехнатон:
върховният жрец на храма на Слънцето, двама
надзорници на фараоновия харем, както и
фараоновият лекар. Обратният пък ни поведе през
еднообразно поле от развалини, останали от
някога прекрасния град. Ахетатон, според волята
на неговите създатели, е трябвало да се превърне
в средище на могъщото царство, но след смъртта на
Ехнатон градът бил изоставен и никога вече не бил
възобновяван.
Разкопките, извършвани с прекъсване
през последните 70 години, ни предоставят
поразяваща картина от прекрасни дворци и
огромния храм на Слънцето. Скоро обаче пясъците
отново покриха всичко това, което с такъв Mолям
труд беше извадено на бял свят. Може би още
няколко десетилетия и всичко останало също
напълно ще изчезне и местността ще изглежда
отново така, както преди разкопките.
Амарненските писма обаче добиха в края
на XIX в. изключително значение с факта, че
нанесоха удар на сляпата критика на Библията. Те
съдържаха важни данни за отделни периоди от
древната история и преди всичко за епохата, в
която за Божия народ много събития са били
съдбоносни.
< НАЗАД
> |
|
|
|