ДЕЛТАТА НА РЕКА НИЛ
Делтата на р. Нил
От Нил зависи благоденствието на
египтяните! Поради това бил наричан благодат или
опустошител за Египет.
От незапомнени времена през месеците
август и септември реката е заливала своята
долина. Сега ми стана много ясно какво
опустошение на страната е нанасяла тази
животворна река. Всяко по-голямо наводнение е
заливало огромни пространства обработваема
земя. И преди построяването на големия Асуански
язовир това е ставало почти през няколко години.
Когато речните води са се покачвали и
са унищожавали реколтата, Нил е причинявал
толкова загуби, колкото и при намаляването на
водите му. Тогава големи пространства не са
получавали живителните му струи и посаденото на
тях е загивало. На много места по същата причина
по течението на реката съществуват прегради за
завиряване на вода, между които е и старата
Асуанска преградна стена. Но те не са могли да
регулират Нил така, че да се премахнат
опустошителните последици, причинени от
издигането и спадането на нивото на нейните води.
Именно поради тези големи колебания на речното
ниво се е наложило построяването на огромния
Асуански язовир. Последното голямо наводнение в
поречието на Нил през 1953 г. е причинило огромни
щети. За древността такова наводнение би
означавало катастрофа.
Асуан
Посещението на Асуан е преживяване,
споменът от което дълго не може да се забрави.
Този град се намира на почти хиляда километра
южно от Кайро и е гранична зона между Египет и
Нубия. Природата тук е изключително прелестна,
дължащо се както на водопад, така и на няколкото
удивително красиви острови, особено о-в Филас,
където се намира един от най-добре запазените
храмове на древността.
Асуан всякога е бил прочут със своя
гранит, оцветен в розови багри и продаван не само
по цял Египет, но и през страни и морета далеч в
чужбина. Бил е употребяван за украса на храмовете
и дворците и за ваене на статуи и обелиски.
По време на моите пътувания из Близкия
Изток можах да разпозная този прекрасен розов
гранит в развалините на Египет, Сирия и Ливан, от
който бяха оформени множество блокове и колони.
От време на време такива древни храмови колони са
били вземани за украса на църкви и джамии, като и
днес могат да се видят там.
Между скалните късове, взети от Асуан,
се намира и един древен недовършен обелиск с
колосални размери. Малко преди да завършат
своята работа каменоделците открили, че
гранитният блок има дефекти. Обелискът имал
дължина почти 52 м и широчина над 4 м. В завършен
вид би имал тегло от приблизително 1200 тона.
В най-висша степен плодоносни за
науката се оказаха огромните скални гробници на
западния бряг на Нил. Изсечени през третото
хилядолетие пр. Хр. от владетелите на южните
египетски провинции, гробниците дават
информация за живота на този град по времето,
когато са били строели пирамидите. Хархуф,
губернатор на Елефантина, е оставил в своята
гробница сведения за това, че бил изпращан четири
пъти в Нубия като ръководител на делегация, за да
предложи създаване на търговски връзки. Върнал
се от Африка с кораби, натоварени с екзотични
съкровища, като слонова кост, кожи от различни
животни, пауни, маймуни и др. При своето четвърто
пътуване дори водил със себе си един пигмей, едно
“танцуващо джудже” от Централна Африка. Когато
осемгодишният фараон Пепи II узнал за него,
написал на водача на експедицията едно писмо,
изпълнено с възторг, в което се казва:
“В твоето писмо ми пишеш, че от
Страната на хоризонта ти си взел едно джудже на
божествените танци, приличащо на джуджето, което
пазителят на печата на бога Боверджет е донесъл
от Понт (Punt) по времето на Асос (Asos). Ти съобщаваш
на Мое Величество, че като това джудже не е било
докарвано никога от някой друг преди теб, обходил
страната Ям. Явно е, че разбираш какво желае и
възхвалява Твоят господар. Ако ти употребиш
дните и нощите си, за да се погрижиш да извършиш
това, което Твоят Господар желае, възхвалява и
повелява, Негово величество ще възнагради твоите
многобройни и добри желания така, че от тях ще има
полза и синът на твоя син. Тръгни веднага надолу
по течението към столицата, остави всичко друго и
доведи със себе си джуджето от Страната на
хоризонта живо, здраво и бодро за божествените
танци, за развлечение и за сърдечна радост на
царя Пепи II. Когато то се качи заедно с теб на
кораба, постави в готовност доверени хора, които
да плуват зад кораба.
< горе > |
|
|
|
Внимавай джуджето да не падне във
водата. Когато спи през нощта, нека други
доверени хора да стоят в неговата кабина, за да го
пазят.
През нощта извършвай десет пъти
проверки. Мое Величество желае да види това
джудже повече, отколкото произведенията на
Синайи Понт. Когато стигнеш в столицата с
джуджето, което трябва да доведеш живо, здраво и
бодро, тогава Твое Величество ще те възнагради
богато” (Нолтер Волф, “Културната история на
древен Египет”, Щутгарт, 1962 г., с.117).
Хархуф бил толкова горд от
получаването на това писмо лично от царя, че дума
по дума го увековечил върху стената на своята
гробница. Там и днес може да се прочете за
огромното въздействие на това джудже върху
душата на осемгодишния цар, когато чул вестта за
него. Африканските пътувания за Хархуф, подобно
на царица Хатшепсут, ни напомня за Соломоновите
експедиции в страната Офир.
Значението на
Асуан за Египет
Асуан бил важен център още от времето
на древното царство около 2700-2300 г.пр.Хр. Тогава
Горен и Долен Египет били обединено царство,
което започвало от първия водопад южно от Асуан и
стигало до Средиземно море. За по-добро
използване водите на р. Нил били построени
регулационни съоръжения, включващи цели системи
от канали и стени, които и днес ни удивляват със
своя замисъл. Понеже при гр. Асуан р. Нил е
притисната от сравнително тесен по размери
гранитен праг, египтяните замисляли още в онези
времена да заприщят именно тук водното течение,
за да могат да използват, съобразно с годишните
времена и нуждите на посевите, завирените води на
реката.
Но онова, за което техниците тогава са
могли само да мечтаят, беше осъществено едва в
края на миналото столетие. В периода 1892-1902 г.
английските инженери Garstin и Willcocks изградиха на 5
км южно от гр. Асуан, над водопада, прочутия
Асуански язовир, по-късно (1912-1932 г.) значително
уголемен. Язовирната стена е дълга 2140 м, има
височина 51 м и завирява езеро с дължина 300 км.
Завирената вода е средно 5,5 милиарда куб. м и се
пуска според нуждите през 180 стоманени шлюза към
долината.
Около 7 км по на юг се намира още
по-големият язовир “Сад-ел-Али”, довършен със
съветска помощ. Това, което тогава е било
планирано и изпълнено, по своите мащаби
надминава всякакви представи. Язовирната стена е
дълга 3500 и висока 110 м и завирява 135 милиарди куб. м
вода, която образува езеро с дължина 600 км. Във
връзка с това се очаква земеделските площи на
Египет да се увеличат с още 1/3. Това огромно езеро,
навлизащо дълбоко и в територията на Судан, дава
възможност добивът на електрическа енергия да
достигне годишно 10 милиарда киловатчаса, което
има изключително стопанско значение и за Судан.
При пълното завиряване обаче бяха
застрашени голям брой древни паметници на
културата. Ето защо се наложи египетското
правителство с помощта и на ЮНЕСКО да осъществи
уникална спасителна операция. Благодарение на
нея на безопасни места бяха преместени
най-прочутите паметници, като Абу Симбел и
Калабша.
Остров Филас
Тъга обхваща археолога, когато се
вгледа в о-в Филас. Разположен непосредствено зад
старата язовирна стена, от декември до май той е
заливан от водите на Нил. А сега, след
построяването на новия голям язовир, изцяло лежи
под водата.
За щастие посетих Асуан още преди да
бъде завършен новият язовир. Точно по това време
бяха отворени язовирните шлюзи, поради което
водното ниво от двете страни на стената беше
еднакво понижено. Това ми предостави
възможността да стъпя на острова и да изпитам
странно удивление, разглеждайки храма, датиращ
от епохата на Птоломеите и представляващ
истинско съкровище за Египет. Боите на
картинните изображения и йероглифните надписи
бяха почти заличени от въздействието на водата.
Тънък пласт сива нилска тиня беше полепнал по
всички стени. Човек изпитва особено чувство,
бродейки из залите на този “храм-амфибия”.
Когато по-късно отново посетих Асуан
видях как над водата стърчат само каменните
върхове на храма на о-в Филас.
За голяма радост тези съкровища на
изкуството не ще бъдат изоставени на разрухата
от водата. Изготвен е план, съгласно който
храмовете ще бъдат преместени на съседен остров,
където водата не ще може да ги залее. Нанесените
през последните 50 години щети ще могат до
известна степен да се отстранят при
реставрацията.
< НАЗАД
> |
|
|
|