КИР ВЕЛИКИ
Кир Велики
Развалините на древната столица
Пасаргадай, където е погребан цар Кир, ми
напомняха на всяка крачка за дейността на този
наистина велик древен монарх. Приятелите му са се
възхищавали от него, неприятелите му са го
почитали, а Библията го е възхвалила! Исая, един
от най-големите пророци на Стария завет, назовава
Кир по име повече от 100 години преди неговото
раждане (това може да се прочете в Библията),
пророкува за неговото могъщо въздигане и за
завладяването на Вавилон от него.(Ис. 4:28; 45:1-3).
Кир наследява своя баща Камбисес I,
който е бил васал на мидянския цар. Така става
регент над персийските племена в Южен Иран. След
успешното въстание против своя повелител царя на
Мидия Астиагес, който му е дядо, Кир станал
владетел през 550 г. пр. Хр. на велика и силна
държава, която се простирала от пустините на
Източен Иран до Централна Анатолия и от високите
арменски планини до горещите брегове на
Персийския залив.
Кометоподобният възход на Кир
вселявал сред околните народи страх. Като
преценили най-трезво създалата се обстановка,
против Кир се обединили Набонит от Вавилон,
Амасис от Египет, гръцкият град-държава Спарта и
Крез от Лидия (в Мала Азия). Но всяка съпротива
против могъщия млад владетел на Изтока била
безуспешна! Като затвърдил властта си и
реорганизирал своите войски, Кир се насочил
против царството Лидия, което обхващало
западната половина на Мала Азия. През 547 г. пр. Хр.
победил цар Крез, като завладял неговата
“непревземаема” столица Сардис, и присъединил
Лидия към Персийската държава, която вече
стигала до Егея.
Няколко години по-късно Кир бил готов
за решителната разправа с Вавилония. Набонит,
последният цар на тази велика империя, вероятно е
осъзнал навреме, че не ще може да запази своята
столица от мидяните и персите. Поради това
построил втора столица в Тема (Арабия).
Управлението на Вавилон през този период Набонит
поверил на неговия извратен син Валтасар. Но тези
мерки не помогнали с нищо! Кир утвърдил
най-напред своята власт в подвластните области
на запад, след което завоювал от Вавилония
източната провинция Гутия.
През 539 г. пр. Хр. Кир нападнал
вавилонците при Опис на р. Тигър, близо до
стената, която Навуходоносор издигнал за защита
против нападения от север. Персите успели да
преминат през р. Тигър и да разбият набързо
струпаните там вавилонски войски. Сега можели да
се насочат към главните вавилонски градове.
Цялата страна лежала пред непобедимите
завоеватели. Сипар, разположен на около 40 км на
запад от Опис, бил превзет само дни след битката
при Опис. Два дни по-късно същата съдба сполетяла
и Вавилон, който имал славата на непревземаем.
Бил превзет с изненадваща атака, като Валтасар
бил убит в неговия дворец, когато давал угощение.
В Библията се докладва, че няколко часа преди
това тайнствена ръка написала на стената на
залата за пиршества съдбата на вавилонския цар
(Даниил 5 глава).
Славата на Кир се разнесла по градове и
села! Където и да се появявал, бил поздравяван
като освободител и приятел. С хвалебствия са го
обграждали не само взетите като пленници народи
(както юдеите във Вавилон), но и вавилонците.
Недоволни от тираничната власт на Набонит и
Валтасар, те били щастливи да имат нов цар. Не са
останали разочаровани от Кир! Той издал в полза и
на евреите следната заповед: “Господ, Бог на
небето, ми даде всички царства на земята и Той ми
заповяда да Му съградя дом в Ерусалим, който е в
Юда” (Ездра 1:2-4). Разрешил им и да се завърнат в
своята родина.
В прокламация към вавилонците Кир
оповестил следното: “Всички страни е очертал той
(Мардук), той е огледал зорко своя приятел, че е
справедлив вожд по сърце, и го е въздигнал с
ръката си - Кир, царя на Аншан, призвал го е, за да
владее над целия свят, назова и неговото име.
Градовете оттатък Тигър, чиито седалища от
древността бяха западнали навсякъде, аз върнах в
тях обратно боговете по местата им, където са
живели, за да заемат вечното си жилище, а техните
народи отвсякъде събрах и върнах по изоставените
им родни места” (Пасажът е написан с
клинообразно писмо върху глинен цилиндър,
намерен през 1879 г. при разкопки във Вавилон).
Така Кир е изпълнил очакванията и
надеждите на покорените народи! Неговото
владичество се характеризира с такава
толерантност и хуманни убеждения, непознати
дотогава. За съжаление само 9 години след
завладяването на Вавилон Кир загинал в поход
против въстанали племена.
Кир бил наречен “Велики” не само
заради споменатите заслуги и успехи, но много
повече за това, че положил сигурни основи на
създадената от него държава, просъществувала
след смъртта му повече от 200 години. За сравнение
трябва да се спомене, че империята на
Навуходоносор се е сгромолясала само 20 години
след неговата смърт, а още по-огромната империя
на Александър Велики била разпокъсана само една
година след кончината на своя основател. Ако
историческото значение на владетеля се определя
не само по географските граници на неговата
държава, но и според вътрешната й сплотеност и
трайност, тогава с пълно право Кир заслужава да
бъде причислен към великите царе на света.
< горе > |
|
|
|
При развалините на
Пасаргадай
Столицата на Кир Пасаргадай
(наричана и Кировград) се намира на около 50 км
северно от Персеполис на пътя от Техеран за
Персийския залив. Неговата най-добре известна
част е мястото, където е погребан Кир Велики. Бях
чел древни доклади за посещението на Александър
Македонски на гроба на Кир и бях гледал често
снимки на това място. Но ког ? .Стигнахме в
Пасаргадай по страничен лош път. В сянката на
гробната емблема на този велик персиец бедуини
бяха построили своя лагер. Гробницата е
изградена от варовникови блокове във вид на
двукатна къща с фронтони, поставени върху
пирамидална основа от 6 стъпала. Тази постройка с
обща височина от 11 м въздейства много силно и
остава в съзнанието като монумент с голямо
достойнство. За щастие е учудващо добре запазен!
Само там, където са изтръгнати железните скоби,
придържали каменните блокове един към друг,
зееха дупки. Когато Александър преследвал Дарий
III и влязъл в Пасаргадай, намерил че гробницата в
дворцовата градина е пазена строго. Гръцките
историци съобщават, че трупът на Кир лежал в
гробницата в златен саркофаг. Надпис на
древноперсийски език, издълбан на стената над
входа и от двете му страни, според древногръцки
превод гласял така: “О, човече, аз съм Кир, който
придобих за персите владичеството, цар на Азия.
Не завиждай заради това на моя гробен белег”
(Страбон 15, 3, 7). Друг старогръцки превод е
следният: “О, човече, който и да си и откъдето и да
идваш, а че ще дойдеш, аз знам това, аз съм Кир,
който придобих владичество за персите. Не
завиждай на мен за този малък къс земя, която
приютява трупа ми” (Плутарх, Александър 69).
Плочите, съдържащи оригинала на този
текст, са отдавна изчезнали, но дупките, от които
са изтръгнати железата, които са ги фиксирали, и
сега могат да се видят над вратата и от двете й
страни! От гръцки източници се узнава, че след
като Александър разгледал останките на Кир,
заповядал да се запечата входът, а гробницата да
се пази от негови войници. По-късно, както и
повечето древни гробници, тя била ограбена и днес
е празна.
По времето на ислямството на задната
страна на гробницата на Кир е била издълбана
молитвена ниша, а върху едната странична стена
поставен текст от Корана.
Понеже първоначалното предназначение
на строежа не е било известно на по-късните
заселници по тези места и понеже всички древни
постройки са били свързвани с герои от Библията,
а по-късно и с такива от Корана, дълго време
жителите на областта са смятали гробницата на
Кир за “гроб на майката на Соломон”.
Историческите и археологичните изследвания
обаче през последните 20 години отстраниха всяко
съмнение - днес този паметник е всеобщо признат
като гробница на Кир Велики!
Развалините на Пасаргадай не са добре
запазени, както тези на Персеполис. Съществува
само малка част от развалините на двореца на Кир
и няколко други сгради, извадени на бял свят през
последните години. От огромната входна зала на
дворцовия комплекс са останали само нейните
основи. Там са намерени парчета от натрошени
крилати бикове с човешки глави, което показва, че
вратите на тази входна зала са били вероятно
подобни на тези в Персеполис, които са в
значително по-добро състояние. Единствената
добре запазена скулптура в тази зала
представлява херувимоподобно същество с 4 крила
и египетскообразна корона. Върху нея е написано
на 3 езика: “Аз Кир, цар на Ахеменида”. Този
надпис бе откопиран най-после през 1840 г., а след
това унищожен от някого. В голямата приемна зала
стои и до днес висока 12 метра колона, а от всичко
останало са запазени само основите и отделни
отломъци.
Както всички останали персийски
дворци, и тук стените са иззидани от тухли,
отдавна разграбени и отнесени неизвестно къде,
като само при колоните и каменните прагове на
вратите са останали малко от тях. Всички тухли
имат кратки надписи с клинообразно писмо на
персийски, еламитски и вавилонски език.
Надписите, които Кир е заповядал да се направят,
преди да е застанал начело на цялата държава,
гласят скромно: “Аз Кир, царят на Ахеменида”. Но
надписите от по-късно време гласят: “Кир,
Великият цар на Ахеменида”. Изрове1и са и останки
от жилищния му дворец. Неми свидетели на блясъка,
който е изпълвал някога този дворец, сега са само
зидовете на основите му, няколко фундамента на
колони, колоните на вратите и строшени скулптури.
Недалеч от двореца са развалините на
кулообразен строеж, който местните жители
наричат “затворът на Соломон”. Някои учени са на
мнение, че това е храм на огъня, според други това
е гробница на Камбисес, син на Кир и негов
наследник.
От малките възвишения в Пасаргадай и
днес могат да се различат оскъдните развалини на
някогашните крепостни стени на града. Пред едно
възвишение се вижда и масивна дълга 80 и висока 12 м
рампа, оформена от огромни каменни блокове. Днес
тя се нарича “трон на Соломоновата майка”. Още
не е известно нейното точно предназначение.
Най-правдоподобно е обяснението, че върху тази
много добре защитаема рампа се е намирала
съкровищницата на Кир, в която след
завладяването на Екбатан са били пренесени
съкровищата на мидяните.
Който се занимава с обстойното
изучаване дейността на Кир Велики, не може да се
освободи от чара, който се излъчва от този
наистина хуманен владетел. Става напълно
разбираемо, защо Бог го назовава “моят пастир”
(Ис. 44:28, 45:1).
< НАЗАД
> |
|
|
|