СУСА
Суса - зимната столица на Персия
При посещение на гр. Суса читателят
на Библията веднага си спомня за царедвореца
Аман, богобоязливия Мардохей, цар Асуир (Ahasveros или
Kerxer, на гръцки Ксеркс) и особено за красивата
царица Естир. Спомня си и за пророк Даниил, имал
едно от своите видения “в столицата Суса в
областта Елам” (Дан. 8:2).
В Суса най-много се посещава
постройката, смятана за гробница на Даниил.
Понеже е почитан и от мюсюлманите като пророк,
тази сграда е пазена от тях като светиня.
Християните имат право да влизат само във
външните помещения, но не и в централната част, в
която се намирал предполагаемият саркофаг на
пророка. Още не са намерени доказателства за
историческата истинност на това предание.
Днешният потомък на древната Суса -
иранското градче Shush, се намира в долина на
планината Zagros, където на юг текат много реки,
вливайки се в Персийския залив. Горещ вятър от
Персийския залив, което е едно от най-горещите
места на света, духа като пред улук в тази
равнина, поради което горещината в Суса през
летните месеци почти не се издържа. Персийските
царе, които са имали за резиденции повечето от
големите градове, са живеели в `уса само през
зимата. Археолозите следват техния пример и
ограничават работата си над развалините само
през зимните месеци.
Високи от 35 до 40 м могили, разположени
на изток от днешния град, правят впечатление със
своята височина. Показват определено, че и в
древността Суса е бил много голям град. В
продължение на стотици години е бил столица на
еламитите, а след това един от главните градове
(столици) на Персия. По големина е само малко
по-малък от Вавилон.
Високо над могилите се издига
постройка, приличаща на някоя от средновековните
крепости в Европа. Това е главното седалище на
френската археологическа експедиция, построено
от първите изследователи на Суса с тухли от
древните дворци. Много от тези тухли имат
клинообразни надписи.
Пръв английският археолог W.K.Yaftus
открил през 1850 г. на това място, станало след това
за дълго време съкровище на френската археология
в Близкия Изток. С разкопките на огромните могили
се заели през 1884 г. Marcel Dienlafoy и неговата съпруга.
Те разкрили части на дворец от времето на
персийската държава с площ от около 50 хектара.
Единадесет години по-късно (1895 г.) французите
получили от персийските власти изключителното
право да правят разкопки из цяла Персия, както и
да задържат за себе си намереното. Това
разрешение, отнето #два след 40 години, им
позволило да съставят своеобразната сбирка в
Парижкия Лувър от страните на Предна Азия, което
стимулирало френското правителство да влага
средства за разкопките в Персия.
Сензационна находка - законодателството на
Хамураби
След 1897 г. бившият директор на
Управлението за старинности в Египет Yacqnes Y.M.de Morgan
извършил в Суса допълнителни разкопки, при които
били направени забележителни разкрития.
Най-голямо значение за библейската археология
има намирането през декември 1901 г. и януари 1902 г.
на сборника от закони на цар Хамураби. През тези
два месеца de Morgan извади от развалините на старата
крепост строшена на 3 части колона от черен
базалт, покрита с надписи. За изненада на учените
от цял свят този висок почти 2,5 м камък съдържаше
най-старата, дотогава все още неизвестна, сбирка
от закони на прочутия вавилонски цар Хамураби,
владеел Месопотамия през първата половина на
второто хилядолетие пр. Хр.
Само малцина учени преди това вярваха,
че в такова далечно време е имало закони в
истинския смисъл на тази дума, и то във вид на
Кодекс. Повечето твърдяха, че закони, като
съдържащите се в 5-те книги на Мойсей, не могат да
имат своя произход от времето на Мойсей.
Намирането на Кодекса на Хамураби отне на тези
извънредно критични учени силният им аргумент
против Мойсей, съставителят на Петокнижието
(първите 5 книги на Библията).
Понеже датираха от времето на
патриарсите, законите на Хамураби хвърляха
светлина не само върху тяхната патриархална
история, но и доказаха, че първата книга на Мойсей
описва достоверно времената на родовите
отношения, на които е посветена. Следователно
авторът на Битие е познавал това, за което ни
докладва.
Каменната колона на Хамураби
първоначално е имала своето седалище във
Вавилон. Тя е трябвало да информира всеки
гражданин, призоваван на съд, за неговото правно
положение. Когато еламитите завладели Вавилон,
те пренесли тази колона заедно с други каменни
паметници в тяхната столица Суса. По-късно и Суса
споделила участта на Вавилон. При нейното
завземане колоната била начупена и забравена под
развалините на крепостта, докато археолозите я
извадиха отново на бял свят. Когато Мардохей е
бил служител в двореца на Суса и Естир е живяла в
него (двореца), прочутата колона на Хамураби вече
е била затрупана.
< горе > |
|
|
|
Строителни останки от много столетия
Ще спомена само за множеството
паметници на Саргон от Акад и на Нарамзин, (двама
велики завоеватели от времето на Авраам) - тези
паметници са великолепни предмети на изкуството
от времето на еламиAите и персите. Също за
изумителните цветни релефи и мозайки по стените
и стълбищата на персийските дворци, както и за
многото други малки и големи находки, изложени в
Лувър.
Въпреки че бях разглеждал
археологическите доклади, както и плана на
мястото на разкопките заедно с още множество
снимки, бях слисан от планините от древни
останки. Те съдържат строителни развалини и
остатъци от заселване, продължавало столетия.
Суса трябва дълго време да е била гъсто населена,
което доказват милионите останки от глинени
съдове, изравяни при всяко гребане с лопатата.
Наистина останки от грънчарски произведения се
намират във всички някога населявани места от
Близкия Изток, но тук те са неизброими.
Всеки, пожелал да разгледа в Суса
останалото от прочутия дворец на персийските
царе Дарий и Ксеркс, ще бъде разочарован.
Съществуват само развалините на Ападана,
голямата банкетна зала. Вероятно в нея се е
състоял и пирът, даден от Асуир (на гръцки Ксеркс)
на всичките му князе, описан в глава първа на
книгата Естир. Днес нито една от нейните 72 високи
колони не е останала изправена.
Граничещият със залата царски жилищен
комплекс е бил построен от Дарий I. В надпис,
намерен при разкопките, е дадено описание за
великолепието на този комплекс. Споменава се, че
в строежа са взели участие всички провинции на
великата държава, доставяйки строителни
материали и вещи майстори. Вавилонците са
направили основите, заедно със най-дълбоките
изкопи. Асирийци, карийци и йонийци е трябвало да
транспортират кедрови дървета от Ливан. Златото
било доставено от Сардис и Бактрия (Baktrien), а
полублагородните сини камъни и карнеол от
Согдиана, туркоаз от Хоразмия (Chorasmien). Сребро и
абаносови дървета били донесени от Египет,
слонова кост от Етиопия, Sindh и Arachosien, а други
украси от Йония (Yonien).
Йонийци и лидийци били каменоделците,
мидяни и египтяни са златарите, а дърводелската
работа е извършена от етиопяни и сархийци. Бил
построен огромен великолепен дворец, който
приличал на южния дворец във Вавилон, послужил
вероятно за модел.
За съжаление от някогашното
великолепие не е останало почти нищо! Пощаденото
от разрушителните човешки и природни сили е било
разкрито и позволило на учените да си съставят
сравнително точна представа за плана на двореца,
както и за предназначението на неговите отделни
части. Днес почти не се виждат развалини. Повече
от 80 години са изминали, откакто Dienlafoy разкрил за
пръв път сектор от този дворец, както и повече от
половин столетие от деня, когато de Morgan напусна
мястото на развалините. Преди това ? века бил
воден бурен дворцов живот. Само нищожни остатъци
сочат за съществувалия някога дворец. Без
плановете от разкопките не би могло да бъде
установено неговото разположение!
Градът на царица Естир
Разглеждането на Суса е интересно за
читателя на Библията, защото му напомня за велики
мъже от миналото и за герои на вярата, спасили от
съдбоносни последици своя народ. Цар Асуир от
книгата Естир, известен в историята с гръцкото му
име Ксеркс (486-465 г. пр. Хр.), разрушил Вавилон и
изпълнил пророчествата на Библията, описани от
Исая в 13:19-22 и от Еремия 51:37-41.
За разлика от Дарий I неговият баща
Ксеркс бил слаб по характер човек, над когото са
влияели страстите му, евнусите и жените от
неговия харем. Това, което научаваме за него от
извънбиблейски източници, съвпада с описаното в
Стария завет. Ксеркс е можел днес да назначи свой
приятел на най-висок държавен пост, а утре да го
обеси. Бидейки в добро настроение, бил готов да
изпълни желанието на всяка жена, както и да я
убие, ако би го молела за услуга в неподходящ
момент.
Когато се катерех по хълмовете от
насипи, развалини и древни останки, спомних си за
най-голямото сватбено пиршество на света. Според
докладите на древни историци след завръщането си
от Индия (325 г. пр. Хр.) Александър Велики искал да
покаже на целия свят и на бъдещите поколения чрез
впечатляващ акт събирането на Азия и Европа в
едно. Новата империя, създадена със силата на
оръжието, трябвало да бъде хармонично обединение
на народите. За да го демонстрира по
най-категоричен начин, Александър се оженил за
Статейра (Stateira), персийска принцеса от царски
произход, като накарал неговите генерали и висши
офицери да се оженят също за персийки от
благороден произход. Освен тях принудил и 10 000 от
своите войници да встъпят в брак с персийки.
Сватбената церемония в двореца на Суса на
хилядите нови семейства било единственото по
рода си зрелище.
Но желанието на Александър Македонски
не се е изпълнило! Азия и Европа тръгнали по
различни пътища.
< НАЗАД
> |
|
|
|