ПЕРСЕПОЛИС
Персеполис - перлата сред близкоизточните
развалини
За разлика от другите места с
развалини в Близкия Изток в Персеполис няма храм
или театър. В него обаче се намират най-големите
дворцови развалини, намирани някога в страните,
описани в Библията! Градът е бил построен от
Дарий I и неговите приемници приблизително на 50
км южно от Пасарга_ай, столицата на Кир Велики.
Като нова столица Персеполис е трябвало да
надминава по своята слава и блясък всички
столици на древността. В продължение на 150 години
той е бил най-великолепният дворцов град на
тогавашния свят. Вавилон, Суса и Екбатан са били
изградени от други народи, поради което Дарий е
искал да има типично персийска столица.
Персеполис е трябвало да стане пример за
персийското изкуство и архитектура и център на
културния живот. Разположен в сърцето на
основната персийска област и заобиколен от
просторни пустини, той е трябвало да бъде
най-сигурното място за пазене на съкровищата,
които в продължение на повече от 200 години са били
донасяни в съкровищниците на персийските царе.
Александър Велики направил от
Персеполис най-великолепните развалини в света!
По принцип не е разрушавал градовете на
победените народи, но е опустошил Персеполис с
огън като отмъщение за опожаряването на Атина от
Ксеркс през 480 г. пр. Хр. Преди да срине града е
натоварил на 7000 камили намиращите се в него
съкровища, а след това е позволил на войниците си
да оплячкосат останалото. След пълното
разграбване наредил да бъде изгорен. Пламъците
били толкова силни, че големите стени са се
превърнали в тухлени остатъци, а произведенията
на строител1ото изкуство в пепел.
Първият европеец, посетил през 1320 г.
развалините на Персеполис, е бил странстващият
монах Одерик (Оdericus), описал видяното само с две
изречения. Следващото описание е на венецианския
посланик Варбаро, който видял града през 1472 г., но
мислил, че е дело на цар Соломон. Пристигналият
през 1586 г. трети европеец - Августински монах,
свързал правилно това място с персийските царе.
Човекът, идентифицирал през 1619 г. това
място като Персеполис (това име се среща често в
древногръцките източници), е бил маркиз de Bаdmar.
Първият англичанин, потърсил развалините през 1634
г., е Thomas Herbert. Според него те се намирали недалеч
от пътя. Оттогава много други посетители са
описвали Персеполис. Копия от надписите върху
останките от този град са били взети в края на XVIII
и в началото на XIX век, за да послужат като ключ
при разчитането на загадъчния клинопис.
В по-голямата си част развалините са
видими на повърхността и до днес, а друга част са
скрити под пепелища. Това, което е на
повърхността, е било изложено на разрушителното
влияние на слънцето, вятъра и дъжда, преди да
бъдат взети предпазни мерки. Първите посетители
докладват, че са виждали цели или отчупени 40
колони, днес обаче в Ападана (залата за пиршества)
са останали изправени само 13 колони, а при
входната врата оIе само две. Заслужава признание
привличането на проф. Ернст Херцфелд като
археолог на Персеполис до 1934 г. След него
работата е продължена от Ерих Шмид, археолог с
дългогодишен опит от разкопките в Турция и Ирак.
Били разкрити 2/3 от развалините под пясъците, а
голяма част от постройките реставрирани.
Заслужава да се спомене и за харема на
Ксеркс, напълно пресъздаден от чикагска
експедиция. В огромната си част харемът днес
изглежда така, както преди неговото разрушаване,
и служи отчасти за музей, отчасти за седалище на
експедициите.
Всички дворцови сгради са били
построени върху изкуствена тераса, висока 12 м,
която при поглед отгоре има неправилна форма. Тя
е била дълга около 400 м, широка 300 м и изградена
върху плоска планинска верига в западната част
на планината Kuh-i-Rahmat, наречена още Планината на
милостта. Терасата е направена от колосални
варовикови блокове. Всички дворцови сгради,
включително портата, залите за пиршества,
тронната зала, царският жилищен комплекс и
съкровищницата, са били построени върху тази
висока тераса и се виждали отдалеч. Един
единствен път е водил нагоре към терасата - това е
добре запазена двураменна стълба с много малък
наклон, позволяваща да се разминават конници в
двете посоки. На голям каменен блок в южната
фасада на терасата има няколко надписа от Дарий I.
Това са молитви към неговия бог да пази
династията и държавата.
След изкачване и на последните стъпала
се застава пред развалините на входното
предверие, монументална входна арка, наричана
още “Вратата на всички народи”. По примера на
вратите на асирийските дворци и храмове вратите
тук имат от двете си страни огромни бикове с
крила и човешка глава. Два от тях са се запазили
много добре и въпреки някои увреди въздействат
силно на посетителя. Едновременно с това
свидетелстват за изкуството и превъзходните
възможности на древните перси.
< горе > |
|
|
|
От надпис на това входно предверие става
ясно, че персите са имали ясна представа за
своите способности и възможности: “Царят Ксеркс
прогласява: С милостта на Агурамазда аз построих
този входящ път, който показва всичките народи. И
много други красиви дела има в тази Персия, които
аз направих и които направи моят баща. Делата,
които днес изглеждат толкова красиви, са
направени от нас с милостта на Агурамазда”
(Ф.Х.Вайсбах, “Надписите от Ахеменида”, второ
издание, Лайпциг, 1890, с. 83).
От “Вратите на народите” се обръщаме
на юг и заставаме пред просторната зала за
празненства, подът на която се издига с още 2 м над
нивото на голямата тераса. Върху златните и
сребърните табели на основите, изровени от
Херцфелд, е написано, че била построена от Дарий I.
Строежът има същият план на основите, както и на
Ападана (пировата зала в Суса): 72 колони с
височина по 18 м, от които сега са прави само 13. Две
монументални двураменни стълбища водят към
двете (северното и към южното) предверия на тази
разкошна постройка.
Каменните фасади и парапетите на
стълбищата са покрити изцяло с релефи, чието
изпълнение е толкова блестящо, че едва ли в целия
Ориент би се намерило нещо подобно, в никакъв
случай обаче по-хубаво. Те изобразяват водени от
перси, мидяни и елами войни, както и много
представители на различните народности, влизащи
в състава на голямата персийска държава. Тези
хора носят тяхната типична национална премяна,
имат разнообразни фризури, своеобразни обувки и
различни оръжия.
Скулптурите дават много богата
информация за бита на народите и културното ниво
на древността. По време на пребиваването ми в
Персеполис в продължение на часове разглеждах
отново и отново тези релефи, изпълнени с толкова
подробности. Радостно е, че иранското
правителство е наредило да се поставят покриви
над източните стълбища, за да бъдат предпазени от
слънчевия пек и дъжда. Тези стълби са все още
почти напълно запазени, защото от времето на
Александър Велики до откриването им от Херцфелд
са били затрупани от дебел пласт развалини и
пясък.
От южната страна на Ападана се намира
малкият жилищен дворец на Дарий. Народът го
нарича Огледалната зала, защото рамките от черен
базалт около прозорците са запазили и след 24 века
своята превъзходна излъсканост, поради което в
нейното отражение човек може спокойно да се
снима. Добре запазените входни колони и щурцове,
както и прозоречните рамки, са покрити с
прекрасни скулптури. Спомням си за изображение
на момиче, вероятно робиня, което поднася на царя
шише (сигурно пълно с парфюм или миро). На лявата
си ръка носи кърпа.
Много страници са необходими за
подробното описание на добре запазения
централен дворец с колонната зала и украсените
със скулптури стълбища, както и на просторните
дворцови постройки в южния край на терасата,
които за съжаление са лошо запазени. Към тях
спадат жилищният дворцов комплекс на Ксеркс и
харемът, за който вече споменахме. Задължително
обаче трябва да се спомене и за грамадната тронна
зала на Дарий. Тя има 8 врати-арки и 100 колони,
поради което е наречена “Зала на 100-те колони”.
Върху някои от тези арки е изобразен Дарий по
време на аудиенция, а други го показват в битка с
Ариман, въплътеният бог на злото.
В югозападната част на терасата се
намират няколко сгради, предназначени за пазене
на държавните съкровища. От тези сгради са
останали само основните зидове. Тук са били
пазени несметните богатства на персийската
империя, разграбени по-късно от Александър
Велики. Остатъци от богатствата бяха намерени в
дебелия пласт от развалини и пясък: напр.
строшени съдове от черно-бял гранит, жълт
алабастър, син ланисланицул, черен диорит, сив
варовик, от изтъкан с нишки оникс, от набразден
ахат и от сардоникс с чудновати пластове. Освен
тях са открити и бронзови коне, бронзова поставка
от 3 лъва и още много предмети, захвърлени от
гърците поради увреди или пропуснати в
бързината, с която са грабили.
Краткото описание на Персеполис няма
да бъде пълно, ако поне не се споменат 7-те
гробници на персийски царе, изсечени в планината
Кухирамат (Kuh-i-Rahmat), намираща се на изток от
терасата, а някои са разположени и в скалите
Накирустан (Nagsh-i-Rustan) на 7 км северно от
Персеполис. Всички персийски царе са били
погребвани при Персеполис, с изключение на Дарий
III, чиято гробница не е била готова при смъртта му.
И 7-те гробници са еднакви по форма, големина и
начин на изграждане. Фасадата им е оформена като
огромен кръст от почти отвесни скални стени.
Ниска врата води към изсеченото в скалата
помещение, в което се намират саркофазите на
царската фамилия. В горната част на
кръстоподобната фасада е гравиран по-голям от
естествените размери релеф: представители на
28-те нации, които според традицията са
съставлявали персийската държава, носят
пиедестал, върху който с лък в ръка царят стои
пред олтар с огън. Над цялата сцена се е
разпрострял крилатият бог на Персия Агурамазда,
държащ диска на слънцето.
< НАЗАД
> |
|
|
|