СТРАНАТА НА ПАСТИРЯ
Един
археолог поглежда 23 Псалом
Като археолог живея и работя в Святата земя.
Когато не копая, аз често се намирам
проучвайки същите хълмове, където младият Давид
е пасял овцете си. Тук хората все още живеят в
палатки и малки села от камъни, повечето каквито
са правили хората от библейските времена. И някои
от тези наследници и бедуини (както са наречени
обитателите на палатки), все още практикуват
обичаите от онези времена, включително
пастирството. Виждам думите от 23 псалом,
разиграващи се пред мен почти всеки ден.
"Господ е мой пастир, няма
да остана в нужда."
Ако ти се е
случвало да пътуваш до Святата Земя и да излезеш
от градовете в провинцията, ти би видял много
пастири водещи смесени стада от овце и кози. Да
гледаш овце и кози да пасат е скучно дело, и
възрастните често карат децата си да вършат това.
Децата си убиват времето като свирят с
бедуинските си гайди или хвърлят камъни, също
както Давид е правил с неговата арфа и прашка.
В Библията, кралете се сравнявани
понякога с пастири, но те водят хора вместо стада
(вж Еремия 23:4). Метафората в 23 Псалм е повече от
обикновена пасторална идилия, тя включва елемент
на кралска грижа и защита. Точно както пастирите
и кралете се грижат за техните стада, така Бог се
грижи за нас.
"На зелени пасбища ме води"
Свещената
Земя има два климатични сезона. Дъждовните зимни
месеци правят тучни зелени полета от ноември до
Април.
По време на бездъждовното лято, обаче
растенията засилват и растителността става
кафява. Климата по времето на Давид е бил подобен
на дишания. Било е точно толкова трудно за
древния пастир да намери добра паша през лятото,
както и за неговия съвременен съотечественик.
Картината в Псалом 23 е за стада, които
не трябва да се скитат постоянно по хълмовете.
Вместо това те се радват на толкова много трева,
те дори могат да си почиват на нея след изяждане
на дажбата си. По този начин, подобно и когато Бог
е нашият пастир ние можем да седим в изобилието,
което Той ни е доставил.
"Той ме води при тихи
води..."
По
време на зимните месеци, дъждовете могат да са
поройни. Нормалните сухи долини се пълнят с мътни
порои. За неколцина дни след буря, пастирите
търсят малки езерца, които са останали. През
по-голямата част на годината, обаче те трябва да
намират водни източници възникнали от извори или
изтеглена вода от кладенци.
Давидовата дума за "тихи" (menuhah)
означава "успокояваща". Тя носи двойно
значение: тя описва двете - успокоителната
природа на водата (неподвижна или "тиха"), и
успокоителното чувство, което овцете имат след
като са се напили.
Мисълта е подобна на тази от
предшестващия ред в който овцете почиват на
полетата след като са яли. Давид казва, че Божията
грижа ни дава успокоение както и освежение.
"Освежава душата ми"
Думата, преведена "душа" (nephesh), също означава
"живот". Може би Давид е имал предвид двете
значения. Буквално добрият пастир се опитва да
поддържа живота на неговите овце. "Той
възобновява живота ми". Но на божествено ниво,
когато Бог е пастиря, думата душа, съвпада. В
тягостния свят, Бог се грижи за моята душа, както
добрият пастир работи да поддържа живота на
неговите овце в сухата страна.
"Води ме в пътеки на
правда..."
Картината която се представя е за хълмистата
земя на Юдея и хилядите сляти пътеки от овце и
кози, които покриват хълмовете като масивна
мрежа. Направени от скитащи овце и стада, търсещи
храна, тези стрели създават безкраен лабиринт.
Стадата не знаят от само себе си къде да отидат:
те се нуждаят от пастир да ги води към
най-хубавите тучни полета.
Давид внимателно избира думите, които
използва за да създаде тази картина. Думата
"води" (nahah), означава "насочвам" - тъй
както стадата са объркани в лабиринта от пътеки.
Думата "правда", (tsedeq), също означава
"право". Значението на тези две думи се
пресичат в това, когато си "прав" със закона
на Бог, ти си праведен.
Така буквално думите на Давид
означават "Той ме насочва в прави следи" и на
духовен език: "Той ме води в пътеки на
правда".
"Заради името си"
Какво общо има името на Бог с воденето ни в
правите пътеки? Отговорът лежи в начина, по който
древните хора са правили обети и завети. Да се
направи спогодба законно обвързана, като днес
договор, те се заклеват в името на Бог. Така, в
момента, в тяхната (договорна) заветна церемония,
Яков и Лаван се заклеват в Господ (Бит. 31:49) и
Библията постоянно цитира Давид казвайки,
"Господ пребъдва..." (В повечето преводи на
Библията, когато думата ГОСПОД се появи изцяло
отпечатана с главни букви, това представя името
на Бог (Yahweh).
Древните са смятали обетите и клетвите
много сериозно, здравината на обществото се
дължи на тях. Всеки, който използва името на Бог в
обет, са били задължени да го извършват, това
което са обещали, или ще бъдат виновни че са се
отрекли от Него. Това Бог е имал предвид когато, в
третата заповед, Той забранил да се взима
"името на Господ... напразно."
Но когато Бог прави завет с людете си,
чрез кого се заклева? Явно Той не се покланя на
друг бог, така че Той се заклева в Собственото Си
име. (вж. Бит. 22:16 например).
В Псалм 23, тогава, Давид казва, че
защото Бог се е заклел в името Си да поддържа
народа си, Той действително ще го прави, или Той
не е Бог.
"Дори и в долината на
смъртната сянка да ходя, няма да се уплаша от
зло"
Хълмовете на Палестина са направени от варовик,
който се разтваря във водата. Поройните дъждове
изрязват дълбоки сенчести долини, мнозина осеяни
с пукнатини и пещери. Те предлагат идеални
скривалища за диви животни, които плячкосват
стадата и за бандити, които нападат хора, като
онзи, който нападна пътника в Христовата притча
за добрия Самарянин.
Ужасяващият страх от духовен мрак е
същата заплаха за нашата духовна опитност както
сенчестите долини за стадата.
"Ти си с мен, Твоят жезъл и Твоята тояга ме
утешават"
Пастирите не носят две различни тояги. Давид
използва две думи за да обрисува два начина по
които пастирите използват своята тояга за да
предпазят техните овце. Те ги използват да
отпъдят или унищожат врага, такива като диви
животни, и те ги използват да насочат овцете,
отклонявайки ги от опасност.
Намираме тези два метода на божествена
закрила из Псалмите. Бог унищожава враговете (Пс.
140, напр.) но Той също наставлява народа си да ги
задържи в правия път (Пс. 51, напр.)
< горе > |
|
|
|
"Приготвят
трапеза в присъствието на врага ми..."
Стих 5 се променя в метафора. Изчезват
пасторалните думи от ст. 1-4, присъстват думи като
трапеза, чаша и къща.
Бог сега е оприличен на стопанин,
предлагайки гостоприемство, на нас като гости в
Неговата къща.
В Средния Изток, всички добри стопани
хранят гостите си с пищни ястия, придружени с
голямо разнообразие от ястия.
Гостите не им остава друго освен да
ядат обилно; стопанинът се чувства обиден, ако
госта напусне къщата му, дори и леко незадоволен.
Безброй пъти съм бил принуждаван да преям,
защото бях достатъчно глупав да изпразня чинията
си - по този начин сигнализирайки на моя домакин,
че съм все още гладен.
Не само празничната щедрост, но
домакина е задължен да закриля госта си с живота
си, дори и да разкрие, че госта му е враг. Ето защо
Лот се опитва да защити гостите си като е
предложил дъщерите си на тълпата в Содом, въпреки
че е знаел че ги предава на разбойници,
изнасилване, вероятна смърт.
Шокиращият за нас разказ, разказвал на
тогавашната публика колко праведен е бил Лот,
изпълнявайки нещастното си задължение като
домакин сред всичкото зло на Содом.
Тези са силните стойности зад
гостоприемната метафора в Псалм 23. Псалмиста ни
казва че въпреки нашите врагове блъскат на
вратата, ние сме сигурни в знанието си, че Бог,
добрият Стопанин, не само ще натрупа пищна храна,
но също и ще ни закриля.
"Помазал си главата ми с
миро..."
За
повечето от нас в Еврейските култури
"мазилата" вещества, които използваме за
косите си, когато бяхме млади, ни изглеждат не
толкова желателни сега. Но сред народа с
традиционни стойности вкоренени в жадните земи
на Библията, мазнини и масла са символи на разкош.
Когато жена ми Денис и аз посетихме дом на един
работник в нашето селище, неговата майка силно се
заинтересува от балсама за устни на Денис и
лосиона за ръце, неща на които ние едва ли бихме
обърнали внимание.
Помазването на главата на госта с
масло, говори за качеството на празника
приготвен за нас. Библията описва като помазани
само крале и свещеници
Когато Бог е наш домакин, Той се отнася
с нас като с крале и приготвя кралски празник.
"Чашата ми прелива"
По
време на едно от моите археологични скитания, аз
посетих място отдалечено от пътя. По пътя си
минах покрай бедуинова палатка. Слънцето беше
високо, беше топло и собственикът седеше в
сянката на палатката си на прохлада. Той ме видя
да минавам и вероятно знаеше какъв съм. След
всичко, само побъркани кучета и археолози
излизат на обедното слънце!
На връщане той беше се приготвил за
мен. Като Авраам той изтича от палатката си и ме
покани вътре.
Гостоприемство като това ме поласка и
би било сериозно нарушение на етикета от моя
страна, ако откажа. Разкази от стари времена
описват отблъснати домакини размахващи оръжие
към гостите, които отказват гостоприемство.
Безполезно е да казвам, аз приех!
Докато се запарваше чая, аз седях с
кръстосани крака на тънък килим в церемониалната
част на палатката. Говорехме за политика -
частично, защото арабите обичат да говорят за
политика, но главно защото беше добра тема за
куцащият ми арабски. Беше лесно да се използват
имена и прости думи като "добър" или
"лош". Както говорехме, чувах жена му която
донесе ръкоделието си до другата страна на
разделящата завеса, да слуша разговора, също
както направила Сара.
Бедуинския чай е много сладък, почти
сироп - за да дава и двете - енергия и почит на
госта. Често е от треви и билки, които дават
отличителен превъзходен вкус. Въпреки, че се
опитвах да приключа посещението си няколко пъти,
домакинът ми не ме пускаше да си отида, докато не
пресуших седем чаши от напитките му! Докато се
измъквах от палатката му си мислех за 23 Псалм.
Чашата ми наистина се преливаше!
"Наистина
благост и милост ще ме следват през всичките дни
на живота ми..."
Този
ред съдържа два аспекта на гостоприемство, които
не са незабавно очевидни ако ги четем на
български. Първият е думата "следвам" (radap),
която на Давидовият език е била използвана,
когато армиите са се "преследвали" или
"гонили" една друга (вж. Ис.Нав. 7:5 напр.)
Понякога нюансът на harass е настоящия (вж. Пс. 109:16).
Както моят бедуински домакин, който ме
насилваше с чая си, Бог ни преследва с
най-доброто, което може - да предложи
гостоприемство. Давид използва отрицателна дума
да покаже колко силно Бог ни желае, да приемем
добрите неща, които Той има за нас.
Вторият аспект на гостоприемство, е
фразата "през всичките дни на живота ми".
Обикновено можеш да се възползваш от
гостоприемството три дена максимум. След това е
добре от твоя страна да направиш извинение за
тръгване.
Знаем, че хората от библейските
времена са имали подобен възглед. В случката,
записана в Съдии 19:4,5 един ефремец остана три дни
и после тръгна да си отива.
Домакинът на ефремеца, обаче го
убеждаваше да остане по- дълго. И така прави
нашият божествен Домакин. В действителност, Той
ни кани да останем "през всичките дни на живота
ни."
"И аз ще живея за винаги в
дома Господен..."
Когато бях дете си мислех - и мисълта ме ужасяваше
- че този последен ред на псалома - ни трябва да
останем в църквата за винаги! Но Давидовата дума
за "обитаване" не е изговорена нормално.
Изглежда че комбинира две отделни и подобни думи,
сливайки ги във вид игра на думи. Една дума
означава "да се завърна" и втората "да
обитавам". Чрез комбинирането на тези два
глагола Давид явно има намерение, че без значение
къде сме или какво правим, ние винаги ще се
завърнем да обитаваме в дома Господен, вземайки
участие в Неговото гостоприемство:
Звученето на Давидовото слово за
"обитаване" произнесено "shabat" също
навява на друга идея. Тя е идентична с глаголната
форма на думата "sabbath" (почивам) - във връзка с
мир и покой, които спечелваме, когато получим
гостоприемство в Божия дом.
И така получаваме завършен кръг. Както
овцете почиват с храна и вода, които пастира е
осигурил, така ние почиваме в Божието изобилно
гостолюбие. Чрез неговите разнообразни картини и
метафори, 23 Псалм, пастирския псалом ни напомня
за Божията любов и грижа.
Лари Хер, професор по религиозни учения в
канадски Унион Колидж, Колидж Хаитс, Алберта,
написа това от Израел, където той е на почивка за
проучвания с жена си и сина си.
< НАЗАД
> |
|
|
|