ОГНЕНАТА ПЕЩ, ВИСЯЩИТЕ
ГРАДИНИ
И РОВЪТ НА ЛЪВОВЕТЕ
Огнената пещ
Преданието на днешните иракски
жители гласи, че огнената пещ се е намирала при
Киркук, в средата на сегашните петролни полета.
Това, че докладът на Библията за тримата
непреклонни мъже се свързва точно с това място,
отдалечено на север, вероятно се дължи на факта,
че там на много места от земните пукнатини
излизат горящи газове.
В действителност обаче библейският
доклад трябва да се свърже с вавилонската област,
защото съгласно Дан. 3:1, царят е заповядал
златният образ да бъде издигнат в равнината Дура,
лежаща в непосредствена близост до Вавилон.
Името на тази равнина се е запазило в названието
на реката Нар Дура, която е приток на Ефрат и се
влива в нея около 8 км под Хила. И няколкото
хълмисти височини наоколо носят името Дура.
В околностите на Вавилон и днес
съществуват многобройни тухларски пещи. При
моето последно пребиваване там небето беше
забулено от гъст черен дим, който се издигаше от
тях. Мой приятел, с когото пътувахме заедно, ме
заведе при една такава пещ, като можах да
разгледам внимателно нейната конструкция и
начин на горенето. От вътрешната страна на
стените, иззидани конусообразно, бяха струпани
за изпичане суровите тухли. В една от стените се
виждаше отвор. Наблюдавах работник, който почти
непрекъснато изсипваше в него плява, напоена с
нефт, опасно доближавайки голите си ръце до
пламъците. Когато от време на време спираше да
сипва, за да избърше потта от челото си, можеше да
се види просторната вътрешност на пещта. Огънят,
буйно пламтящ, беше нажежил тухлите до бяло и
като че ли тук и там беше протекла лава от стопена
глина.
У мен неволно се появи мисълта, че
Навуходоносор може би си е послужил с подобна
пещ, за да накаже тримата евреи, верни на своя Бог.
Методът, по който тези съоръжения и до ден днешен
се загряват, ми помогна да разбера как по онова
време пещта е могла да бъде нажежена 7 пъти
по-силно от обикновено: трябвало само да се излее
повече от суровото земно злато, каквото изобилно
са предлагали още от най-стари времена
петролните кладенци на Месопотамия. Остатъците
от древните пещи, намерени при разкопките на
Вавилон, дават възможност да се разбере
конструкцията им, която много малко се различава
от тези на днешните пещи. Твърдението обаче, че е
била открита пещ с надпис, според който е служила
за място за екзекуции, не отговаря на истината,
въпреки че по принцип изгарянето на живи хора
тогава не е било рядкост, потвърдено от
клинописни текстове.
Впечатляващ е фактът, че думата,
използвана за “огнена пещ” (attuna) в книгата на
пророк Даниил 3 гл., се среща и във вавилонските
клинообразни надписи.
< горе > |
|
|
|
Висящите градини и
залата за пиршества на Валтасар
Всеки посетител на Вавилон трябва да
разгледа и развалините на царския дворец.
Местният водач на чужденци ще го отведе при
мощните зидове, известни като “висящите
градини”, които Навуходоносор е изградил за
своята съпруга-мидянка. Върху тези зидове
растели дървета и храсти, които трябвало да дават
утеха на царицата на равнинната Месопотамия и да
заместят богатите на зеленина планини на нейната
родина Мидия.
В съседна сграда се забелязват
подовете на няколко просторни зали. Някои
детайли навеждат на мисълта, че една от тях е
служела за празненства по времето на
Нововавилонското царство. Поради това е възможно
тя да е същата зала, в която Валтасар е устроил
своето голямо пиршество (Даниил 5 гл.). Това обаче
не може да се докаже! Все пак нито една друга зала
на този дворец не би могла да предложи достатъчно
места, за да бъдат поканени 1000 души. Поради това
има известно основание да се приеме, че мястото,
наречено “Валтасаровата зала за пиршества”, е
правилно идентифицирано. Излишно е да се добавя,
че от надписа, появил се на стената през тази
последна нощ на Валтасар, не е намерено нищо. Не
може и да се знае, дали този надпис е имал траен
характер. Въпросът за вида на тайнствения надпис
(стародревен еврейски, арамейски квадратичен
шрифт или клинопис) е също излишен поради липса
на доказателствен материал и не би могъл да
получи някакъв отговор.
Ровът на лъвовете и
Даниил
Известно е, че ямата, в която цар
Дарий е хвърлил на лъвовете своя
министър-председател Даниил заради неговата
вярност към живия Бог, не е намерена (Даниил 6 гл.).
Доказано е обаче, че тогавашните царе са държали
диви зверове в клетки. Многобройни релефи,
изобразяващи ловуване на или лъвове в клетки, са
изровени при разкопките на асирийските дворци.
Ловът на лъвове (а такива е имало много в Сирия и
Северна Месопотамия) в древността е бил едно от
любимите развлечения на царете. Многобройни
текстове ни осведомяват, че понякога пленените
царе са били затваряни в клетки за диви животни и
оставяни на публично място, за да ги унижат и
същевременно да се покаже могъществото на народа
победител. Може да се приеме като сигурно, че за
криминални престъпления хора са били хвърляни
понякога на диви зверове, въпреки че не е открито
специално свидетелство за това.
< НАЗАД
> |
|
|
|