УР ХАЛДЕЙСКИ
Ур Халдейски
Вълнуващо преживяване е да се разходиш
по улиците и жилищните квартали на древния Ур, да
влезеш в къща, останала от времето на Авраам, и да
разгледаш стаите, в които са живели някога негови
съвременници. Тази възможност ми се удаде при
посещението на историческите места в Страната на
междуречието, между които и на бащиния град на
Авраам.
Земята около Ур е суха. Лежащият в
развалини град, който някога се е намирал на
брега на река Ефрат и е бил даряван с живот от
нейните води, днес се намира доста далеч от нея,
тъй като е променено течението й.
Преди да се стигне до Ур, с часове се
пътува през пустинна, сивокафява, плоска като
тепсия земя. Измореният пътник непрекъснато бива
лъган от миражи (Фата моргана), които трептят пред
очите му от всички страни във вид на езера или
палмови горички. Изведнъж на хоризонта се
възправя една от най-импозантните развалини на
древна Месопотамия - храмовата кула на Ур.
Този цикурат (така в древността били
наричани храмовите кули) се издига и до ден
днешен на височина около 20 м, служейки за
ориентир в равнинната земя.
Влакът минава покрай древния град.
Няколкостотин метра от развалините се намира
спирка с многозначителното име “Ур”. Около нея
са струпани няколко бедни къщурки, в които живеят
ж.п. работници. Най-близкият град се намира на 15 км
североизточно. В ранната история на Месопотамия
Ур е принадлежал към един от най-значителните
центрове на Предна Азия. Няколко от неговите царе
са владеели цялата земя на Междуречието. Градът е
бил известен надлъж и шир. Славата на неговите
учени го превърнала в културен център. Тъй като
разкопките доказаха пълната достоверност на
някогашното величие на този град, бях обхванат от
особено напрежение, когато наближих Ур.
По път, прокаран през развалините,
стигнахме до огромната храмова кула на древната
Месопотамия и можахме да паркираме нашия
автомобил в огромната й сянка. Нито една друга
кула не е запазена, както тази! Била изградена
през III век пр.Хр. По-късно, и то по времето на
последните вавилонски царе, е била реставрирана.
Оттогава е един от най-внушителните и
впечатляващи паметници на древността. Основите й
имат размери 64/44 м. Първоначално е имала 4 етажа
или стъпаловидни тераси, от които двете най-горни
са напълно разрушени. Най-долният етаж и някои
части от горния са устояли на времето.
Три широки, съществуващи и до днес
стълби за религиозни процесии водят към един
форум на първата тераса. Именно тук свещеникът и
вярващите са служели н! своя бог, чийто трон
според тях бил в кулата.
По средната стълба се изкачих до върха
на кулата. С каква прилежност, достойна за
удивление, хората на онази далечна епоха са
градили един върху друг милиони, грамадни по
своите размери кирпичи, за да издигнат символа на
своя страх от божеството.
Кирпичите без изключение са изпечени.
Почти всички носят печат с името на царя, който е
градил кулата, или на онези, които по-късно са я
възстановявали. С помощта на такива “щемпелни
надписи” учените разкриха както историята на
кулата, така и тази на други древни месопотамски
паметници.
Намерението на древните царе да
придадат трайност на своето име и на славата си,
поставяйки надпис върху почти всеки кирпич,
изработван по тяхно време, улеснява много
работата на днешните археолози и изследователи.
Център на
политическа и културна мощ
От кулата посетителят се наслаждава
на прекрасната панорама на старинния град с
безчислено множество от храмове и жилищни
постройки сред околност, действаща подтискащо
със своята пълна изоставеност. Трудно е човек да
си представи, че някога тук е кипял живот и е
владеел мощен народ.
Разкопките на храмовете помогнаха да
се разбере, че някога Ур е бил религиозен и
културен център на огромна област от
Месопотамия. ? Днес това място е обитавано
единствено от заселилите се в тях диви пустинни
зверове. Почти от всяка развалина, щом човек се
приближи до нея, се измъква по някой подплашен
чакал. Освен пустинните животни в стените на
древния град живеят и неизброими рояци от мухи. В
Египет и Индия има области, прочути с наличието
на цели облаци от тези досадни насекоми, едно от
големите бедствия на тези страни. Но никъде не
съм бил измъчван от тях така, както в Ур! От какво
всъщност живеят те, за мен е неизвестно. Явно е
обаче, че дебнат всеки рядък посетител, върху
когото веднага се нахвърлят стръвно. Поради това
непрекъснато трябваше да пазя устата си,
закривайки лицето си с носна кърпа. Това обяснява
защо местното население в своето суеверие е
принасяло някога жертви на бога на мухите, за да
ги избави от тях.
Работата на археолозите в Ур беше
богато възнаградена! Преди малко повече от един
век на Е.Тейлър се удаде с помощта на изровените
текстове да идентифицира мястото. Но към
системни разкопки се пристъпи едва през 1922 г.
Оттогава с помощта на експедиционно дружество на
Британския музей и на Университета в Пенсилвания
неуморимият Леонард Уули започна да изважда на
бял свят все по-сензационни находки, които
удивиха научния свят. Това продължи 12 години.
Най-голямата сензация избухна през 1927
г., когато бяха открити непокътнати няколко
царски гробници от преди близо 4000 години,
съдържащи скъпоценни произведения на
изкуството, които по своята стойност могат да се
сравняват с тези от прочутата гробница на
египетския фараон Тутанкамон. Заедно с царете е
била погребвана и цялата тяхна свита, състояща се
от слуги, телохранители, а може би и техните
съпруги; има основания да се предполага, че са
били погребвани живи с мъртвия им господар,
заедно със своите оръжия, прибори и музикални
инструменти. Великолепните скъпоценности от
гробниците, разкрити от Уули, днес се намират в
музеите на Багдад, Лондон, Филаделфия. Това са
украшения, арфи, инструменти, които показват
високото културно ниво на праотците ни от
древността.
< горе > |
|
|
|
Най-голямата сензация избухна през 1927 г.,
когато бяха открити непокътнати няколко царски
гробници от преди близо 4000 години, съдържащи
скъпоценни произведения на изкуството, които по
своята стойност могат да се сравняват с тези от
прочутата гробница на египетския фараон
Тутанкамон. Заедно с царете е била погребвана и
цялата тяхна свита, състояща се от слуги,
телохранители, а може би и техните съпруги; има
основания да се предполага, че са били погребвани
живи с мъртвия им господар, заедно със своите
оръжия, прибори и музикални инструменти.
Великолепните скъпоценности от гробниците,
разкрити от Уули, днес се намират в музеите на
Багдад, Лондон, Филаделфия. Това са украшения,
арфи, инструменти, които показват високото
културно ниво на праотците ни от древността.
Тук е живял младият
Авраам!
Жилищният квартал, от който са били
разкопани големи части, събужда повече от всичко
друго неизразимо вълнение. Може да скитате из
улиците на Ур, на някоя от които вероятно е живял
Авраам, и можете да влезете в къщата, която той
като дете или млад мъж може би е посещавал.
Развалините в тази част са високи 5,5 м и са
запазени учудващо добре, често дори до последния
етаж.
Къщите са строени плътно една до друга.
От улицата се влиза в централен двор (както и до
днес се практикува в Испания), около който има
различни помещения, като кухня, складове и
жилищни стаи.
Често в стаичките са откривани
статуетки на различни божества. Стълби водели
към горния етаж, на който вероятно са били
спалните помещения. Всички къщи са имали добри
отточни съоръжения, свързани с покрита градска
канализационна мрежа. Построен още преди 4000
години, в хигиенно отношение град Ур бил много
по-напред, отколкото днешните градове в тази част
на Азия.
Разкопките неопровержимо доказаха, че
населението на Ур е правило много за културното
си издигане. Намерени са остатъци от много
училища, които са най-красноречивото
доказателство за стремежа към знания на неговите
жители. В училищата са открити множество
таблички с клинообразно писмо, от които едни са
били учебници за учениците, а други
представляват техните упражнения. Младежта на Ур
е получавала добро за времето си обучение по
четене, писане, смятане и география.
Всичко това поставя в чудна светлина
времето на библейските патриарси. Когато преди
повече от половин столетие т.нар. висша библейска
критика празнуваше своя най-голям триумф,
нейните защитници твърдяха, че патриарсите били
обикновени бедуини, които скитали като номади
със своите стада из земите на Близкия Изток,
разпъвайки своите шатри там, където имало вода
или сенчести дървета. Днес обаче знаем, че Авраам
в никакъв случай не може да бъде поставен на едно
равнище и сравняван с примитивните, суеверни
бедуини. Обратно, той бил със сигурност
високопросветен човек, потомък на културно и
високоцивилизовано общество, чиито постижения
не контрастират особено с нашите. Съдейки от
библейския доклад, като син на богат гражданин,
Авраам е получил добро възпитание и образование.
Схващането на Уули
за потопа
Когато се запознавах отблизо с
областта на Ур, занимаваше ме и следната мисъл:
Уули е вярвал, че в тази област е открил
доказателства и за потопа. Без съмнение е
изхождал от собственото си предположение, че
потопът е станал именно в равнината на
Междуречието. По време на разкопките през 1928 и 1929
г. той искал да достигне до девствен почвен пласт,
за да види от колко културни пласта се състои
могилата на града. Когато стигнал до чиста глина,
в която нямало някаква следа от човешка дейност,
той на)-напред си помислил, че е открил търсения
почвен пласт. Но бил много изненадан от
обстоятелството, че този пласт лежал на нивото на
заобикалящата го равнина. Ето защо продължил да
копае, за да премине през него. Неочаквано на
дълбочина 2,5 м (колкото била дебелината на
глината) Уули отново открил остатъци от културни
пластове, подобни на тези над глинения.
Вече било очевидно, че този пласт с
дебелина 2,5 м е могъл да бъде нанесен само от
изключително голямо наводнение. Оттогава
Леонард Уули смята този факт за неоспоримо
доказателство за историческата достоверност на
потопа, описан в литературата на древните шумери
и вавилонци, а също и в Библията. Неговата
хипотеза е следната: Наводнението, нанесло този
2,5 м дебел глинен пласт, е унищожило не само града,
но и още много други места в страната.
Утайки от наводнения са открити и на
други места в Месопотамия, но не и навсякъде. От
това състояние на нещата следва, че се отнася за
отделни локални катастрофи, предизвикани от
реките Тигър и Ефрат. Поради това Уули застъпва
възгледа, че наводнението, причинило настланата
в Ур глина, е ограничено по място. Ще цитираме
извадка от негова книга: “Този потоп не е бил
всеобщ, а местна катастрофа, засегнала равнината
на реките Тигър и Ефрат и разпростряла се върху
пространство с дължина близо 600 км и широчина 150
км (Леонард Уули, “Ур и потопът”, Лайпциг, 1930 г.,
с.22).
Следователно Уули не е смятал, че е
попаднал по следите на световен потоп, обхванал
цялата земя! Поради това всеки, който приема
доклада на Библията и въз основа на него смята, че
потопът е всесветско опустошение, не трябва да се
позовава на откритието на Уули. Разкопките в
Месопотамия никога не са имали за цел да събират
доказателства за това събитие.
< НАЗАД
> |
|
|
|