text-7.jpg (13277 bytes)

ДАНАИЛ

Първа глава:
Апокалиптичните пророчества

Сред пророчествата на Библията
Ключът на откровението
Между две съдби

Втора глава:
Империи и хора

Трагедията на грешния избор
Нишките на живота
Посланието на боговете
Кой ще завладее света
Европа в пророчествата
Началото на вечността
10 По-силни от огъня
11 Гордост и безумие
12 Претеглен на везните
13 Свободата да се извисиш
  
 Империи и хора

Трета глава:
Палачи и жертви

14 Световни царства
15 Шедьовърът на злото
16 Защо Бог мълчи
17 Триумфът на доброто
    Палачи и жертви

Четвърта глава:
Грях и святост

18 Дръзките претенции на гордостта
19 Да удивиш небето
20 Светилището
21 Очистване на светилището
22 Отвъд видимото
    Грях и святост

Пета глава:
Божият народ

23 Божият народ
24 Слуга на трима господари
25 Християни срещу християни
26 Идващият
27 До утрото на вечността
    Разумните ще разберат

ОТКРОВЕНИЕ

ТРИУМФЪТ НА ДОБРОТО
(коментар върху кн. "Даниил" - 7:11-14,26,27)

            "Гледах в нощните видения и ето, Един като човешки син идваше с облаците и стигна до Стария по дни, и Го въведоха пред Него. И даде Му се власт и слава, и царуване, за да му служат всичките народи, племена и езици: властта му е власт, която няма да премине, и царството му няма да се разруши." (13,14 стихове)

            Добротата на Бога и Неговата любов няма безкрайно да толерират злото. В крайна сметка то ще бъде унищожено. Но така, че между плевелите да не попадне пшеничено растение, покрай сухото да не изгори и суровото. Малко преди драмата в Гетсимания, когато Исус започва открито да казва, че идва часът на гоненията и смъртта Му, Той използва едно сравнение, за да обясни необходимостта от изпиването на тази горчива чаша: "Ако житното зърно не падне в земята и не умре, то остава само; ако ли умре, то принася много плод. Който обича живота си, ще го изгуби; и който мрази живота си на този свят, ще бъде опазен за вечен живот" (Йоан 12:24-25). Много често, за да стигнат до закоравялото човешко сърце, Божиите истини трябва да се проповядват чрез страданията и смъртта на Неговите последователи. Това, разбира се, не е покана за самоубийство, а съвсем ясно предупреждение, че битката е люта и неутрални няма. Исус казва на учениците Си: "Иде князът на този свят, с Когото нямам нищо общо" (Йоан 14:30). С други думи, светът като цяло никога няма да възприеме Христовите принципи и винаги ще е враждебно настроен към верните последователи. Те ще бъдат като малки светлинки сред преобладаващия непрогледен мрак. Винаги ще има опити да бъдат изтрити от лицето на земята, унижени или изгасени, като бъдат принудени да правят компромис след компромис. "В света скръб ще имате, но дерзайте, Аз победих света! (Йоан 16:33) Макар и оставени в ръцете на враговете, макар изглеждащи като "овце сред вълци", истинските Христови последователи ще получават от Него необходимата морална подкрепа, за да издържат. Да си припомним първия, загинал за Христовата кауза - дякон Стефан. "А Стефан, изпълнен със Светия Дух, погледна на небето и видя славата на Бога и Исус, че стоеше отдясно на Бога, и рече: Ето виждам небесата отворени и Човешкият Син да стои отдясно на Бога. Но те извикаха със силен глас, запушиха ушите си и единодушно се спуснаха върху него. И като го изведоха вън от града, хвърляха върху него камъни. И свидетелите сложиха дрехите си при нозете на един момък на име Савел." (Деян.7:55-59). Бляскавата проповед на Стефан ожесточава неговите противници. И те решават да го убият. Но вижте Божията протекция, Божията грижа: първо, казва се, че бил изпълнен със Светия Дух, и второ, че е получил видение. Това е особена подкрепа, обещана на всеки верен Христов последовател. Но защо дякон Стефан е трябвало да умре? Кого е ползвало това страдание? На кого е повлияло? Знаем със сигурност, че се е врязало в душата поне на един човек - на момъка Савел. Не очаквайте обаче той да се промени веднага! Това става чак след пет-шест години; а през това време младият фарисей гони християните, с всички средства иска да изтрие от лицето на Земята тази омразна секта. Няма милост нито за жените, нито за децата...Трябва да се сече от корен! Кой би могъл да види в лицето на Савел бъдещия апостол на езическия свят в разгара на тази пъклена сатанинска дейност, всяваща ужас и смърт? Кое око на човек или на ангел е в състояние да види сред буйно израслите плевели в Савеловата душа малкото пшеничено зърно, което с мъка се опитва да прокара своето стъбълце? Само Бог и никой друг! Само Той, великият Сърцевед, е виждал ценното, заради което животът на този изверг е трябвало да се запази. И срещайки го по пътя за Дамаск, той му казва: "Аз Съм Исус, Когото ти гониш! Не ти е лесно да риташ срещу ръжен!" (Деян.9:4,5). Кой е този ръжен, срещу когото Савел ритал? Това е впечатлението, което е оставил дякон Стефан с проповедта си, с кроткото си държание, с молитвата си: "Господи, прости им, защото те не знаят какво правят" (Деян.7:59). Нищо не е било в състояние да изтрие този спомен от съзнанието на Савел - нито ожесточението, нито ревността, нито твърдото убеждение във фарисейското учение. И когато Исус му Се открива, това малко, едва мъждукащо пламъче прераства в буен огън...

            Историята на обръщането на Савел красноречиво показва сложността на проблема за изкореняване на злото. А Савел е само един от милионите през вековете. Затова е повече от необходимо - както за непадналите светове, така и за нас, хората - откриването на онези първоначални трепети на човешката душа, от които се запалва пламъкът на Божия Дух и окаяното човешко същество получава привилегията да се нарича Божи син и да се обръща към своя Творец като към приятел и брат. Това откровение сигурно би помогнало да се промени оценката на някое чисто разумно същество, гледащо отстрани проблемите и развитието на злото в света. Ето защо не бива да ни учудва споменаването на книги, които се отварят пред очите на непадналите в грях светове (10 стих). Какво можем да кажем за тези книги? Според Свещеното писание информацията за личността на всекиго се съхранява в четири книги. (Разбира се, "книга" е фигуративен израз, който има за цел да направи по-достъпни за нас сцените на съда):

            1. "Защото страшно и чудно съм направен. Чудни са Твоите дела и това душата ми добре знае. Не се скриха от Теб костите ми, когато в тайна се създавах и в дълбините на земята се образуваше разнообразната ми форма. Твоите очи видяха необразуваното ми тяло и в Твоята книга бяха написани всичките ми дни, когато още ни един от тях не съществуваше." (Пс.139:14-16)
            Казано на съвременен език, става дума за генетичната информация, за тайните, до които науката на ХХ век успя частично да се докосне. Тълкувателите с право са нарекли този информационен носител "Книга на родословието". Съдът на небето отчита всички деформации, причинени на личността от бащи, деди и прадеди. Никой няма да носи отговорност за чужди грехове. Изследването е толкова прецизно, че дори броят на космите на главата се взима под внимание - може би и този незабележим факт влияе по някакъв начин на нашата психика. "На вас и космите на главата са ви преброени." (Мат.10:30)
            2. "Грехът на Юда е написан с желязна писалка и диамантово острие. Начертан е на плочата на сърцето...Затова, ако и да се умиеш и да употребиш много сапун, беззаконието ти пред Мен си остава петно!" (Ер.17:1; 2:22)
            Този втори източник на информация разкрива разрухата, причинена от личните ни грешки. Тук вече става дума за персоналната вина. По всяка вероятност това е "най-дебелата" книга...
            3. "Тогава боящите се от Господа си говореха един на друг и Господ ги слушаше. И написа се книга на възпоменание пред Него за онези, които се бояха от Господа и мислеха за името Му." (Мал.3:6)
            Третият източник на информация е наречен "Книга на възпоменанието". Той съхранява нашите добри дела, мисли, чувства и думи, тоест онова, което Божият Дух е възпроизвел у нас.
            4. "И видях мъртвите, малки и големи, че стояха пред Бога; и книгите се разгънаха; и друга книга се отвори, която е на живота; и съдени бяха мъртвите според делата си от писаното в книгите." (Откр.20:12). Тази книга е наречена "Агневата книга на живота" (Откр.21:27) и се води единствено от Христос (Агнето). Ясно е, че съдържанието й се отнася до нашите интимни отношения на приятелство, които сме създали с Исус. Това е книгата на нашите християнски трепети, вълнения, послушание, вярност, доверие и обич. Написаното в нея предопределя съдбата на човека: дали е годен за вечен живот, или не; пожелал ли е да се облече с достойнството на своя Изкупител, или си има собствена правда, собствена философия, с която иска да застане пред Вселената.

 < НАЗАД >           < НАПРЕД >