отговор:

      Сведения за личността на Исус Христос намираме най-вече в Библията. Библията ни разкрива Христос като съчетаващ в себе си две естества – божественото и човешкото. Като Бог, Христос съществува винаги, от начало на вечността. Не е имало време когато Той да не е бил. Като човек Той се роди преди две хиляди години, за да изпълни своята мисия за спасение на човечеството.
      Сведения за неговия земен живот като човек намираме по специално в четирите евангелия: на Матей, на Марко, на Лука и на Йоан. Там е описано неговото рождение, споменато е неговото детство, описано е най-вече неговото служене в зряла възраст и неговата смърт. Ако искате да научите подробности за земния живот на Христос просто трябва да прочетете евангелията.

отговор:

      Учението за безсмъртната човешка душа няма библейско основание. То е възприето и въведено в християнството от ранните християнски отци Ориген и Климент и е заимствано e от древногръцкия философ Платон, който учел, че има два свята, свят на идеите и материален свят.
      Какъв смисъл влага Библията в думата “душа” можем да разберам най-добре от стиховете, които говорят за сътворението на човека: “И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.” Бит.2:7 Тук разбираме, че от съчетанието на материята (тялото) и жизненото дихание (духът) от Бога се образува “живата душа”. Не е възможно съществуване на “душата” без тялото и без жизненото дихание от Бога.
      Библията употребява многократно думата “душа” в няколко смисъла: на цялостна личност, на живота на човека, на неговия емоционален свят, но никога думата душа не е в съчетание с “безсмъртна”. Дори в Стария завет никъде не се среща термина “безсмъртие”. В Новия завет единствено апостол Павел го употребява и то само във връзка с Бога. 1Тим.6:15,16 Нещо повече, на много места в Библията душата е представена като смъртна. Езекил 18:4 “Ето, всичките души са Мои; както душата на бащата, така и душата на сина е Моя; душата, която е съгрешила, тя ще умре.” Идеята за задгробен живот е чужда на Библията, тя учи, че мъртвите са в гроба в абсолютна безсъзнателност и не се нуждаят от нищо. Екл. 9:5,6,10 – “Защото живите поне знаят, че ще умрат; Но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват, Понеже споменът за тях е забравен; Още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени, Нито ще имат вече някога дял в нещо що става под слънцето... ... Всичко що намери ръката ти да прави според силата ти, направи го; Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба {Или: Шеол.}* гдето отиваш.”
      Тогава какво става с човека при смъртта? При смъртта се наблюдава обратния процес на сътворението – тялото се връща в земята, а жизненото дихание (духът) се връща при Бога, след смъртта душата (личността) престава да съществува. Еклисиаст 12:7 “ И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, Който го е дал.”
      Надеждата на християнина е не задгробен живот, а възкресение при Второто пришествие и вечен живот в една Нова земя. Йоан 5:28,29 “Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, и ще излязат; ония, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане.”

отговор:

      Обичаят да се боядисват червени яйца на Великден няма никакво библейско основание. Въпреки, че този въпрос няма отношение към Библията и нейните учения ви предлагаме едно от преданията на православната църква.
      Обичаят да се подарява яйца за религиозен празник е много древен. Има го при египтяните, персите, древните елини и римляните. За тези народи яйцето символизира Божественото начало. Християните придават ново съдържание на символиката на яйцето. Според тях отначало яйцето е мъртво и съществото в него като че ли също е мъртво. Но минава време и яйцето оживява. Разтрошава се отвътре и се излюпва пиле. Така се изгражда образният паралелизъм с възкръсналия от гроба. Затова за християните счупването на яйцето на Великден е метафора на самото възкресение Христово.
      Назад във времето нишката на преданието води до Мария Магдалена и Тиберий. Мария Магдалена, която Господ излекувал от вселилите се в нея зли духове, първа Го видяла възкръснал. И тръгнала по света да разнася радостната вест. Стигнала и до двореца в Рим. По обичай, когато посещават императора, хората му носят подаръци. Богатите носели скъпи дарове , а бедните ? каквото можели. Някога богата и знатна, Мария Магдалена вече нищо си нямала. Тя донесла на Тиберий само едно бяло яйце и му казала: "Христос возкресе!" Императорът не повярвал: "Как може някой да възкръсне от мъртвите?! Това е невъзможно, също както не може това бяло яйце да стане червено." Но още докато говорел, цветът на яйцето в ръцете на Мария Магдалена започнал да се променя и станал червен.
      Все пак това е само едно предание, ако искаме да узнаем Божията воля и онова, което трябва да вършим би трябвало да се съобразим с това какво казва Бог в Библията.

отговор:

      От гръцки “malakoi”. Основно значение - “нежно естество”, “деликатен”, “нежен”.

      Когато думата е свързана с термини изразяващи чувствена поквара, както е в 1Коринтяни 6:9, означава хомосексуализъм и по специално тези, които отдават себе си на такива неморални действия.

отговор:

      Приемаме за морално приемливо използването на контрацептивни мерки, включително кондоми, от омъжени двойки, които желаят контрол на раждаемостта. Кондомите, в частност могат да бъдат използвани и при някои обстоятелства в брака - например кагато единият партньор е изложен на опасност от заразяване или вече е заразен с половопреносима болест, поставяйки по този начин брачния си партньор на висок риск от заразяване. Въпреки че кондомите са доказали ефективността си при предпазване от нежелана бременност и разпространението на болести, това не прави секса извън брака морално приемлив. Този факт не предпазва от емоционални травми, които са следствие от подобно поведение.
      Призоваваме младите и възрастните, вярващите и невярващите да живеят пълноценно в благодатта, която имаме в Христос, израствайки колкото е възможно по-пълно в Божия идеал за сексуалността. Признаваме, че в случаите когато брачен партньор е изложен на риск от заразяване или принасяне на полова болест като HIV от нейния или неговия партньор, употребата на кондом е не само морално приемлива, но и строго препоръчителна, ако съпругът или съпругата продължат да имат сексуални взаимоотношения.

отговор:

      Божият идеал за човешките същества утвърждава светостта на живота и изисква уважение към него от момента на зачатието. Но решенията за живота трябва да бъдат взимани в контекста на падналия свят. Абортът никога не е действие с малки морални последствия. Затова животът на един зародиш не трябва да бъде безмислено унищожаван.
      Абортът може да бъде извършван само във връзка с много сериозни причини. Абортите, които се извършват с цел контрол над раждаемостта, избор на пол или удобство не са извинени. Понякога жените могат да се сблъскат с изключителни обстоятелства, които представляват сериозни морални или медицински дилеми свързани със значителни заплахи за живота на бременната жена, сериозна опасност за нейното здраве, рядко срещани аномалии на плода диагностицирани още в утробата, или бременност в следствие на изнасилване или кръвосмешение.
      Последното решение дали да прекрати бременността или не, трябва да бъде взето от бременната жена след подходяща консултация. Най-добре е тези решения да бъдат взети в рамките на здрави семейни взаимоотношения.

отговор:

      “Духът” на човека, който се отнема при смъртта, според Библията е “жизненото дихание”, “силата на живота”, който Бог “вдъхна” при сътворението: Битие 2:7 “И Господ Бог създаде човека от пръст из земята, и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание; и човекът стана жива душа.” Единствен Бог притежава “живот в Себе си”, всички други сътворени същества получават живота от Него.
      При смъртта се извършва обратния процес, тялото се връща в пръстта, а “духът”, “жизненото дихание” се връща при Бога, Който Го е дал: Еклисиаст 12:7 “И се върне пръстта в земята както е била, И духът се върне при Бога, Който го е дал.” Библията не споменава някоя определена личност, която да отнема този “дух”

отговор:

      Адам и Ева са живяли няколко стотин години и са имали не само двама сина, а много синове и дъщери. Първите хора са живяли много по дълго от нас и са се женели и омъжвали за своите братя, сестри и братовчеди, това не е било проблем тогава.  Бит.5:4 - "А от как роди Сита, дните на Адама станаха осемстотин години; и той роди синове и дъщери."

отговор:

     Мястото, върху което щеше да се въздигне тази величествена сграда, бе планината Мория - Бит. 22:2,14; 2Лет. 3:1, на която върхът бе отначало неравен и страните неправилни. Планът и образецът на храма, бяха съставени от същия Божествен архитект на скинията, т.е Бога; и е бил съграден по подобие на шатъра Господен, но е бил по-голям от него. Съдовете за богослужението са приличали на съдовете, които се употребяваха в скинията, освен, че някои са били по-големи, за да съответствуват на по-обширното здание, на което принадлежаха. Основите на този великолепен храм се положиха от Соломон в 1011г. преди Р.Х., около четиристотин и осемдесет години след Изхода и съграждането на скинията; и се завърши в 1004г. преди Р.Х., т.е. за седем и половина години. Той тържествено се посвети за поклонението на Йеова, който благоволи да го направи място за явлението на славата си -  2Лет. 5-7гл. Лицето или входът на храма, бе на източната страна, срещу Маслинената планина, от която зданието представляваше великолепен изглед. Същият храм, взет в тесният смисъл на думата, който обемаше притворът, Светилището и Светая светих, съставляваше малка част от свещената ограда, и околовръст се обикаляше от обширни дворове, стаи, и влагалища, които взети заедно бяха по-пространни от същия храм. В обширният си смисъл храма включва всички тези здания и дворове.
     От описанията, които имаме за Соломоновия храм, не е съвсем възможно да си съставим точно понятие за частите му. Следните редове, могат да ни дадат общо понятие за зданието.

     Същият храм е бил седемдесет лакти дълъг. Притворът бил десет лакти - 3Цар. 6:3, Святото място четиридесет лакти, (17ст.), а Светая светих двадесет лакти - 2Лет. 3:8. Ширината на притворът, на Святото място, и на Светая светих е била двадесет лакти - 2Лет. 3:3, а височината на Святото място и на Светая светих, тридесет лакти - 3Цар. 6:2; но притворът е бил много по-високо, не по-малко от сто и двадесет лакти - 2Лет. 3:4, или четири пъти по-висок от коя да е друга част на сградата. Светая светих, се отделяла от Светилището с една непроницаема завеса - Лк. 23:45, и е била вероятно много тъмна - 3Цар. 8:12, освен когато славата Господня я изпълвала. До северната, южната и западната страна на домът, са били прилепени един вид постройки, състоящи от по три ката, от които всеки е бил пет лакти висок - 3Цар. 6:10. Така, всяка от тези постройки, е била петнадесет лакти висока, и следователно достигала до половината на стените на храма; така че е оставало достатъчно място за прозорци, (4ст.).
    Соломоновият храм се вижда, че е бил заобиколен от два големи двора: вътрешният двор, или "дворът на свещениците" - 3Цар. 6:36; 2Лет. 4:9, "външният двор", или "дворът на Израил", със стаи за свещеници и левити, за дърва, елей и др. - 1Лет. 28:12.
    Соломоновият храм, запази първия си блясък за тридесет и три години; след това той бе обран от Египетския цар Сисак - 3Цар. 14:25,26; 2Лет. 12:9; после претърпя осквернения и грабежи от Азаил, Теглат-Феласар, Сенахирим, и др. - 4Цар. 12:16,18; и накрая след едно съществувание от 416г. съвършено се разори от Вавилонския цар Навуходоносор, (около 588 преди Р.Х.).

    Петдесет и две години след разрушението му, основите на новият храм се положиха от Зоровавел и евреите, които се възползваха от правото дадено им от Кир и се завърнаха в Ерусалим - Езд. 1:1-4, 2:1, 3:8-10. И след многобройни препятствия, той се завърши и освети за двадесет години, (516г. преди Р.Х.) - Езд. 6:15,16. По ширина и височина, този храм беше два пъти по-голям от Соломоновия. Велегласното плачене на людете при полагането на основите му - Езд. 3:12,13, ниският начин, по който говориха за него, когато го сравняваха с първият храм - Аг. 2:3, бяха причинени не по величина, а по слава. Липсваха му пет главни неща, които биха му придали величие. Ковчегът и очистилището, божественото присъствие (или видимата слава), свещеният огън на олтара, Уримът и Тумимът, и духът на пророчеството. В 170г. преди Р.Х., Ирод като погуби всичките членове на Синедриона, освен двама, през първата година на царуването си, (37г. преди Р.Х.), реши да заглади грехът си с възобновяването и украсяването на храма. Мирът, на който се наслаждаваше и разстроеното състояние на сградата, го укрепваха още повече в това решение. След две годишното му приготовление веществата за делото, храмът на Зоровавел се събори, (20г. преди Р.Х.), и четиридесет и шест години преди първата пасха на Христовото служение. Макар този храм да беше удобен за богослужение в продължение на девет и половина години, пак още много работници и майстори на Христовото време, бяха заети с градене външните му сгради. Присъствието на Спасителя в този храм, изпълни предсказанията в Аг. 2:9; Мал. 3:1. Иродовият храм, бе много по-голям от Зоровавелевия, както последният е бил по-голям от Соломоновия; понеже вторият храм е бил седемдесет лакти дълъг, шестдесет широк, и шестдесет висок, а този бе сто лакти дълъг, седемдесет широк, и сто висок. Притворът възлизале на сто лакти височина, и се простирал петнадесет лакти навън от дясната и лявата страна на зданието. Всеки Еврейски писател, възхваля красотата на храма и пищността на изделието. Той бе съграден от бял мрамор, изящно издялан, и от големи камъни, някои от които са били двадесет и пет лакти дълги, осем лакти високи, и дванадесет лакти дебели. За тези камъни, се говори в Мк. 13:1; Лк. 21:5: "И когато излизаше от храма, един от учениците му се обръща към него: Учителю, виж какви камъни и какви здания!". Лука казва, "хубави здания". Тази величествена сграда, която някога се издигале като златна и снежна гора, и възбуждала удивление и завист в света, изчезна во веки. Както Исус предрече "няма да остане камък на камък, който да не се срине" - Мк. 13:2, цялото здание бе съборено от Римските войски, под Тит, (70г. след Р.Х.). Днес на мястото му стърчат две Турски джамии, в които до скоро не се пускаше нито евреин нито християнин. И сега още под мястото, именуемо Ел-Харам, съществуват сводовити пътеки и сводове от незнайно време; един голям и дълбок кладенец, и други подобни, които показват, че храма винаги се е поил от изобилна и непрестанна вода. Извън стените на дворът на днешният храм, се съзират тук-там грамадни камъни, които са останали от стари стени.

    Близо до югозападният ъгъл, се намират няколко големи камъни, които показват края на един свод, част от великолепният мост, който в древността е свързвал храма с планината Сион; малко по-на север, е прочутото място, където евреите отиват да плачат. Там има твърде големи камъни, за които се вярва, че са били част от основите на Древния храм, и са близо до мястото Светая стетих. Ето защо, в петък и през други някои дни, евреите се събират тук да плачат, и ридаят с всякакви изявления на дълбока горест, и да се молят за пришествието на Месия; преди, те са заплащали скъпо за това плачевно изключително право. Малко на юг от Харам-еш-Шериф, се намират останки от един грамаден свод, четиридесет и една крачки широк - един от петте или шестте сводове, които са подпирали едно високо шосе (насипан път), което е свързвало планината Сион с южният двор на храма - 3Цар. 10:5; 1Лет. 26:16,18. Някои от камъните, които се намират в тази част на стената, са от двадесет до двадесет и пет крачки дълги.
    Във времето на царете, редовна стража левити постоянно е пазила храма - 1Лет. 26гл.; 2Лет. 23:19. През Римското владичество, един Римски гарнизон, е бил установен в крепостта Антония, която с различните си дворове и здания, се допирала до дворът на храма, и се е съединявал с него посредством повърхностни и подземни проходи - Йн. 18:12; Д.А. 4:1, 5:26, 21:31-40.
    Благочестивите евреи, са отдавали голямо благоговение и хранили голяма любов към храма - Пс. 84. Всичките хора също по различни подбуждания, са се гордеели с него, и мнозина са му отдавали сляпа идолопоклонническа почест. Затова, когато враговете на Христос и последователите му, са искали да разярят простолюдието против тях, те са ги обвинявали в хулене на храма - Мт. 26:61, 27:40; Йн. 2:19,20; Деян.6:13, 21:27-30.

отговор:

      Евангелията на Тома
      1) Ръкопис претендиращ да съдържа “разказите на израилтянина Тома, Философът, за чудесата на Господа през Неговото детство”. В него обширно са описани серия предполагаеми чудеса, извършени от Исус на възраст между 5 и 12 години. Според тези писания, като дете Исус е притежавал свръх естествена сила, но тя често била използвана по пагубен и отмъстителен начин. Хората дори се оплаквали на Йосиф: “Имаш дете, което не може да живее в селото с нас; или трябва да го научиш да благославя и да не кълне; защото убива нашите деца” /гл. 4/.
      2) Друг ръкопис, също наречен “евангелие на Тома”, колекция на повече от 100 изказвания (логия) на Исус, използвани на литературата на църковните отци. Някои от тези изказвания са известни от папируса намерен в Oxyrhynchus. Пълната колекция в превод на копски език е намерена в Nag Hammadi, Египет, през 1946 година.

       Деянията на Тома – роман-пътепис на “Юда” Тома, написан вероятно около края на II-и век след Христа. Бил е напълно запазен. Учените не са единодушни по въпроса за оригиналния език, на който е бил написан. Някои твърдят, че това е сирийски, други, че е гръцки, а трети, че книгата е била написана и на двата езика. В нея силно са отразени гностични идеи, използвана е маничаенска фразеология и широко е разгледано учението аскетизъм. Скромният живот на Тома е описан по следния начин: “Той постоянно пости и се моли, яде само хляб със сол, пие вода и носи една дреха зиме и лете, нищо не взима от хората, а каквото има го раздава” /гл. 20/.
       Книгата излага едно крайно необходимо условие за спасение – въздържание от сексуални връзки, които тя определя като “нечисти отношения” /гл. 12/. Състои се от 13 “деяния” на Тома, последвани от разказ за неговото мъченичество. Историята започва със среща на апостолите в Ерусалим, на която разделят света на мисионски области. Чрез жребий Тома получава Индия, но отказва да поеме това поръчение дори след като Исус му се явява и се опитва да разсее страховете му. Тогава Исус го продава като дърводелски роб на търговеца Абанес, изпратен от царя на Индия. Служенето му там е изпълнено с чудеса и свръхестествена сила. Осле е накарано да проговори. Змия извлича отровата от тялото на мъртъв младеж и той оживява. Убита млада жена е възкресена и разказва ужасните си преживявания в ада. 4 диви мулета заместват изтощени товарни животни. Едно от тях изгонва демон от жена и дъщеря й. Тома е освободен от затвора, за да кръсти няколко новоповярвали, и след това се връща без печатът върху вратите на затвора да бъде счупен. Цялата книга е лишена от историческа достоверност, въпреки че авторът споменава действителни исторически лица.

       Откровението на Тома – пророчество за “знаменията, които ще станат в края на този свят” предварително разкрито на Тома от “Сина на Бога Отца и... отец на всички духове”. Вероятно е написано на латински около V-и век. То е уникално с твърдението си, че 7-те знамения в края ще се изпълнят в период от 7 дни.