Целта на библейската археология е разкриването на историята, културата и религията на древните народи, доколкото те са живяли в библейските страни, от Персия на изток до Италия на запад, Палестина, Сирия и Месопотамия.
    Изходна точка за изследването на Асирия бяха разкопките в Ниневия от Емил Бота през 1842 г. През 1838 г. започна изучаването на Палестина от Едуард Робинзон. Започна изследването на мъртвите дотогава езици, египетските йероглифи от Жан Франсоа Шампийон   и вавилонския клинопис от Хенри Роилсън и други учени.

    Така днес е налице един богат изследователски материал, съдържащ исторически доклади, религиозни и митологични текстове, молитви и песни, закони и правни документи.
    Разкопките в библейските градове разкриха храмови съоръжения, палати и гробове, а също и предмети за ежедневна употреба, оръжия, музикални инструменти, предмети на изкуството, монети. От голямо значение преди всичко са десетките хиляди писмени свидетелства и текстове.
    Всички тези усилия, най-напред самите разкопки, след това научната оценки на находките и разчитането на стари текстове дадоха едно неочаквано богатство от информация за библейското време и чрез това и за самата Библия.

    По този начин станаха разбираеми многобройни, неясни дотогава библейски текстове, като същевременно с това се потвърдиха и много исторически данни описани от Библията.
    Библейската археология по недвусмислен начин доказа истинността и достоверността на библейския доклад и отново затвърди убеждението, че все пак Библията има право.