въпрос:
      45. Искам да разбера какъв е коптския кръст и какви са коптските християни.

отговор:

      Коптите са потомци на старите египтяни, с други думи местното население на Египет преди арабската инвазия в 7 век. Те принадлежат към голямото семейство на източноправославните християни. Според легендата евангелист Марко евангелизира Египет и основава в Александрия епископски престол, заеман последователно до ден днешен от около 120 “коптски папи”.

      Вероизповеданието на коптите е монофизитско, т. е. те акцентират преди всичко върху едното естество на Христос. Меродавни за формирането на коптската теология са Библията, писанията на ранните църковни отци и решенията на ранните църковни събори.

      Родината на коптите е същевременно родина и на ранното християнско монашество (3 – 4 век), зародило се и проявило в Египет в двете си основни форми: отшелничество (или пустинничество) – поединично практикуване на аскетизъм, и манастирско монашество. Първият известенотшелник е св. Антоний (251 до 356), а около 320 г. Пахомий основава първият манастир.

      Коптското население в днешен около 60 – милионен Египет възлиза на около 3 милиона. Коптски църкви има и в Европа, например в Германия (Франкфурт, Берлин, Мюнхен, Хамбург, Хановер, Дюселдорф и Щутгарт).

въпрос:
      44. Трябва да направя изказване за 24 март на тема "Който е безгрешен нека пръв хвърли камък върху нея", а не зная какво се крие зад тези думи. Моля ви помогнете ми.

отговор:

      “И книжниците и фарисеите доведоха [при Него] една жена уловена в прелюбодейство и, като я поставиха насред, казаха Му:
Учителю, тази жена биде уловена в самото дело на прелюбодейство. А Моисей ни е заповядал в закона да убиваме такива с камъни; Ти, прочее, що казваш за нея?
      И това казаха да Го изпитват, за да имат за какво да Го обвиняват. А Исус се наведе на долу и пишеше с пръст на земята.
      Но като постоянствуваха да Го питат, Той се изправи и рече им: Който от вас е безгрешен нека пръв хвърли камък на нея.
      И пак се наведе на долу, и пишеше с пръст на земята.
      А те, като чуха това разотидоха се един по един, като почнаха от по-старите и следваха до последните; и Исус остана сам, и жената, гдето си беше, насред.
      И когато се изправи, Исус й рече: Жено, къде са тези, [които те обвиняваха]? Никой ли не те осъди?
      И тя отговори: Никой Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.”              Йоан 8:3-11

      С цялото си твърдение, че почитат закона, тези равини, обвинявайки жената, бяха пренебрегнали неговите предписания. Задължение на съпруга бе да предприеме действие срещу жената и виновните участници трябваше да бъдат наказани еднакво. Действието на обвинителите бе напълно несъобразено със закона. Исус ги срещна на тяхна почва. Законът сочеше, че при наказанието убиване с камъни свидетелите на случая трябваше първи да хвърлят камък. Изправяйки се, Исус спря погледа си върху старейшините заговорници и каза: “Който от вас е безгрешен, нека пръв хвърли камък на нея.” И пак се наведе и продължи да пише по земята.

      Той не отхвърли закона, даден чрез Мойсей, нито накърни авторитета на Рим. Обвинителите бяха победени. Сега тяхната дреха на престорена святост се смъкна и те стояха виновни и осъдени в присъствието на безкрайната Чистота. Трепереха да не би пред множеството да се открие скритото нечестие в живота им. Един след друг с наведени глави се отдръпнаха, оставяйки жертвата си до милостивия Спасител.

      Исус се изправи, погледна жената и каза: “Жено, къде са тези, които те обвиняваха? Никой ли не те осъди? И тя отговори: Никой, Господи. Исус рече: Нито Аз те осъждам; иди си, отсега не съгрешавай вече.”

      За нея това бе началото на един нов живот, живот на чистота и мир, посветен в служба на Бога. Като вдигна тази паднала душа, Исус направи по-голямо чудо от лекуване и на най-тежката физическа болест. Той излекува духовната - болест, която води към вечна смърт. Каещата се жена стана една от най-ревностните Му почитатели. Със саможертвена любов и преданост тя се отплати за опрощаващата Му милост.

      С прощението и куража, който - даде за един по-добър живот, характерът на Исус изгря в красотата на съвършената правда. Без да смекчава греха, нито да омаловажава чувството за вина, Той не се стреми да осъди, а да спаси. Светът можеше да подложи тази грешаща жена само на презрение и присмех. А Исус - каза думи на утеха и надежда. Безгрешният съжалява грешника за слабостта му. Той подава ръка за помощ. Докато лицемерните фарисеи я укориха, Исус - каза: “Иди си, отсега не съгрешавай вече.”

      Не е Христов последовател този, който се отдръпва от грешните, като ги оставя безпрепятствено да следват пътя на падението си. Хората, бързащи първи да обвинят другите и ревностни да ги предават на справедливостта, често в своя живот са по-виновни от тях. Хората мразят грешника, а обичат греха. Христос мрази греха, но обича грешника. Такъв ще бъде духът на всички, които Го следват. Християнската любов не бърза да порицава, а бърза да долови покаянието, готова е да прощава, да окуражава, да върне скитника в пътеката на светостта и да утвърди стъпките му.

въпрос:
      43. Защо Господ не приема даровете на Каин, след като те също са от сърце?

отговор:

      Каин и Авел бяха запознати с взетите мерки за спасението на човека и бяха разбрали наредената от Бога система на жертвоприношения. Знаеха, че с тези приношения трябваше да изразят вярата си в Спасителя, символизиран с приносите, и в същото време да признаят своята пълна зависимост от Неговото прощение. Знаеха също, че съобразявайки се по този начин с Божествения план за изкуплението си, доказват своето послушание към Божията воля. Без проливане на кръв не можеше да има никакво прощение на грях и те трябваше да покажат вярата си в кръвта на Христос като обещан Изкупител чрез принасяне в жертва на първородните от стадото.

      Двамата братя издигнаха еднакви олтари и всеки донесе принос. Авел представи една жертва от стадото в съответствие с наставленията на Господа. Но Каин, пренебрегвайки Божията ясна и пряка заповед, представи само принос от плодове. Неговият дар не изразяваше покаяние за греха. Той смяташе, както и мнозина днес смятат, че би било признание за слабост да се следва точният, посоченият от Бога план - човек да довери спасението си изцяло на обещания Изкупител. Каин избра пътя на упованието в себе си. Довери се на собствените си заслуги. Не пожела да донесе агне и да смеси кръвта му със своята жертва, но представи своите плодове, продуктите на своя труд. Той представи приношението си като благоволение, оказано на Бога, чрез което очакваше да получи Божествено одобрение. Прояви послушание, като построи олтар и принесе жертва, но това бе само частично послушание. Липсваше същественото - признаване на нуждата от Изкупител.

      “С вяра Авел принесе Богу жертва, по-добра от Каиновата...” (Евр. 11:4). Авел схвана великите принципи на изкуплението. Той се видя като грешник, видя греха и наказанието за него - смъртта, да стоят между неговата душа и Бога, отделяйки го от близостта с Него. Донесе закланата жертва - пожертвания живот, като по този начин призна изискването на престъпения закон. Посредством пролятата кръв видя бъдещата Жертва - Христос, умиращ на Голготския кръст. И вярвайки в изкуплението, което трябваше да бъде направено там, получи свидетелство, че е оправдан, а приношението му - прието.

      Каин и Авел представят две групи хора, които ще съществуват в света до края на времето. Едни разчитат на определената жертва за грях; другите дръзват да се уповават на собствените си заслуги. Жертвата им няма стойност, няма благодатта на божественото посредничество и така не е в състояние да направи човека угоден пред Бога. Само чрез заслугите на Исус може да се опростят нашите престъпления. Който не чувства нужда от кръвта на Христос и смята, че без Божествена благодат, със своите собствени дела може да придобие Божието одобрение, прави същата грешка като Каин. Ако не приеме очистващата кръв, остава под осъждане. Няма друго средство, чрез което да бъде освободен от робството на греха.

въпрос:
      42.  Можете ли да ми кажете различията между Стария и Новия завет и посланията на Стария зявет?

отговор:

      Често противопоставят Стария (синайския) на Новия (Христовия) Завет. Но ако Стария Завет е противоположен на Новия, това повдига въпроса дали Бог е последователен, справедлив и честен в Своите действия по спасяването на човека. Това би доказало, че в хода на историята на изкуплението Бог предлага спасение въз основа на две радикално различни бази: човешкото послушание (в Стария Завет) и Божествената благодат (в Новия Завет). Би могло да се помисли, че Бог се е поучил от опита на Израел и е решил да промени Своя метод – спасението да е Божествен дар на благодатта, а не резултат на човешко постижение.

      Такова противопоставяне прави Бога променим и несъвършен, а истината е, че “Исус Христос е същият вчера, днес и до века” (Евреи 13:8). Спасението винаги е било първо и преди всичко Божествен дар на благодат. На Синай Бог покани израилтяните да бъдат послушни на заповедите Му не за да ги спаси от робството в Египет, а защото вече ги беше спасил. Законът е бил добавен не за да ги спаси от техните грехове, а за да им покаже какво е грехът. Бог разкри на евреите не само принципите на морално поведение, но и методът за осигуряване на спасение чрез една сянкова, символична система на жертвоприношения.

      Така разликата между Стария и Новия Завет всъщност е, че едното е предобраз на другото. Божественият план, разкрит на Синай, бе в крайна сметка реализиран на кръста, когато предобразите и символите срещнаха своята същност. Старият Завет бе “символ” (Евреи 9:9) на “по - превъзходното” изкупително служение на Христос (Евреи 8:6).   

въпрос:
      41.  Здравейте. Въпросът ми се отнася до същността на Исус. Интересно ми е как може да се твърди, че Исус е Бог или Син Божи и едновременно с това да се казва, че Исус е 100% Бог и 100% човек? Библията споменава, че на човека е присъща слабостта. Следва, че за Бога е присъща от една страна сила, а от друга страна слабост. Нима при тези факти можем да твърдим, че Исус е Син Божи?

отговор:

      Начинът по който се опитваме да опознаваме Бога на Библията се различава от всички други методи за придобиване на познание. Бог е далеч извън нашите възможности и поради тази причина не можем да поставим себе си над Бога и да Го третираме като обект на анализиране и изследване. Затова, когато търсим познание за Бога трябва да приемем Неговото собствено откровение – Библията.
      Но дори и тогава, когато Бог сам разкрива себе си чрез Библията, за нас като ограничени човеци ще останат много неща неясни и необясними, особено когато това се отнася за Божественото естество.
      Библията говори за един всемогъщ и съвършен Бог, откриващ себе си в три личности - Бог Отец, Бог Син и Бог Свят Дух. Този факт сам по себе си е необясним и неразбираем за хората, но Библейските текстове го потвърждават. Библията говори и за трите личности като всяка включваща в себе си пълнотата на Божеството, без при това да се нарушава Неговата единственост. Това не можем да го обясняваме, можем само да го приемем, тук човешката логика просто не е приложима.

      Подобен е и въпросът с личността на Исус Христос. Няма да се впускаме в подробно цитиране на стихове, но Библията съвсем категорично и недвусмислено определя Исус Христос като Бог. Той е описан с всичките присъщи на Божеството качества - всемогъщ, всезнаещ, вездесъщ, непроменим, имащ живот в себе си, свят, вечен. Той е наречен с множество Божествени имена, сам отъждестви себе си с Бога и беше почитан като Бог.
      От друга страна, Библията съвсем ясно и категорично описва Исус Христос като човек с всичките присъщи човешки качества – роди се като човешко същество, подчинен на зоконите на човешкото развитие, зависим от грижите на своите родители, на много места наричан “човек” и “човешки син”, изпитваше глад, жажда, безпокойство, мъка, уморяваше си и имаше нужда от почивка, изпитваше с пълна сила човешкото страдание.

      Как е възможно това? Къде е истината? Христос човек ли е или Бог?

      Този въпрос има отговор, но отговорът не може да бъде обяснен!

      Исус Христос е една личност, която съчетава в себе си и двете естества. При това и двете естества в пълнота, без ни най-малко едното от двете естества да бъде променено или повлияно, за сметка на другото. Христос е единство от божествено и човешко. Когато Христос като Бог се въплоти в човек, Той не престана да бъде Бог, нито божественото му естество се сведе до равнището на човешкото естество. Всяко от двете естества запази мястото си.

      “Защото в Него обитава телесно всичката пълнота на Божеството.”   Колосяни 2:9

      Как става това съчетаване, досега никой не е могъл да обясни, нито някога ще може. Библията също не ни обяснява, тя нарича въплощението на Христос “тайна”.

      “И без противоречие, велика е тайната на благочестието: - Тоя, "Който биде явен в плът, Доказан чрез Духа, Виден от ангели, Проповядан между народите, Повярван в света, Възнесен в слава".   1 Тимотей 3:16

      По важният въпрос за нас е не “как”, а “защо”?

      Христос стана човек за да примири човечеството с Бога. Той стана посредникът, връзката между небето и земята. Христос стана участник в човешкото естество, за да можем ние чрез вяра “да бъдем участници в божественото естество”. Исус ни предлага същата сила, чрез която Той победи, за да можем ние чрез Него да бъдем победители.

      “На този, който победи, ще дам да седне с Мене на Моя престол, както Аз победих и седнах с Отец на Неговия престол”  Откровение 3:21

въпрос:
      40.  Здравейте. Днес разполагаме с преводи на Библията на различни езици, но оригиналът на Стария Завет е на еврейски, а Новия Завет на гръцки език. Интересува ме дали тези оригинали са запазени и къде могат да се видят?

отговор:

      Древните са употребявали различни материали за писане - глинени или дървени плочки, парчета варовик или керамика, пергамент приготвен от животински кожи и папирус, предшественикът на нашата хартия, приготвен от папирусното растение виреещо в блатата. Най-старите известни папируси са от Шестата Египетска династия във втората половина на третото хилядолетие пр. Хр.

      Библията е писана от множество автори в продължение на 1600 години. Оригиналните свитъци, които са писани от библейските писатели, пророци и апостоли не са достигнали до нас. Но можем да кажем, че днес разполагаме с изключителен брой преписи и ръкописи, с каквито не разполага нито една древна литература.
      До 1947 г.сл.Хр. най-старият известен ръкопис на част от еврейската Библия (Стария Завет) беше един фрагментен папирусов лист съдържащ Декалога (Божият морален закон) и Втор.6:4,5. Този документ е от около 100 г.пр.Хр. Но през 1947 г. и следващите няколко години бяха открити стотици древни библейски свитъци в пещерите край Мъртво море датирани във II в. пр.Хр. Това бе най-голямото и сензационно откритие на библейски ръкописи в съвремието. Днес вече по-голямата част от Ст.Завет може да се чете от еврейски свитъци от Христово време или по-рано.
      В християнската ера над старозаветния еврейски текст са работили поколения съвестни еврейски учени, наречени масорети. Тези хора са направили усилия да осигурят точното предаване на текста на еврейската Библия (Ст.Завет) на бъдещите поколения и са публикували резултатите от своя труд в монографии и коментари към Библията.

      С изключение на свитъците от Мъртво море всички съществуващи най-стари еврейски библейски ръкописи са от късния масоретски период. Най-ранният датиран ръкопис на еврейската масоретска Библия е едно копие на последните пророци в Ленинград, написан в 916 г.сл.Хр. Други прочути копия на еврейската Библия са Кодекс Лаудианус в Оксфорд, от 10-и век, съдържащ почти целия Стар Завет. Кодексът Бен Ашер от Алеп от 10-и век и др. които се намират в различни колекции и библиотеки.
      Голямата загриженост с която са били правени ръкописите от еврейските книжовници са гаранция за точността на съществуващите библейски копия. Свитъците от Мъртво море, които ни снабдиха със стотици ръкописи, около 1000 години по-стари от познатите преди това ръкописи на Еврейската Библия (Масоретска Библия) показват, ча текстът на Стария Завет ни е предаден практически в същата форма, в която Христос го познаваше.

      Новият Завет е представен с огромно количество древни ръкописи на гръцки и преводи на сирийски, латински и коптски.
      През 1930 г. бяха открити знаменитите три новозаветни папирусни кодекса, които носят наименованието на собственика Алфред Честър Бети, написани в 3. в.сл.Хр. Друг изключително важен папирусов фрагмент открит в 1935 г. е папирус Риландс, по името на библиотеката Джон Риландс в Манчестер, на която е бил продаден. Всички папирусни експерти считат, че е бил написан в първата половина на 2 в. сл.Хр., а някои именити европейски учени са го датирали във времето на император Траян (98-117 сл.Хр.).
      Най-старите пергаментни кодекси на Библията на гръцки (Стар и Нов Завет) са прочутите Кодекс Ватиканус и Кодекс Синаитикус от 4-ти век сл.Хр. и Кодекс Александринус от 5-ти век сл.Хр., и още множество други ръкописи.

      Можем  да споменем и сред многото древни преводи на Библията няколко знаменити превода; Гръцкият превод на Стария Завет, известен като “превод на 70-те тълковници” (Септуагинтата), направен в 3-ти век пр.Хр., латинският превод на Библията (Вулгатата), направен от Йероним в 4-ти в.сл.Хр. и сирийският превод “Пешита” направен в 5-ти в.сл.Хр. от Рабулла, епископ на Едеса.

въпрос:
      39.  Здравейте. Доколкото знам, съществували са над сто евангелия през 1-2 век сл.Хр. Въпросът ми е защо и по какви критерии църквата  избира 4 от тях, а останалите скрива?

отговор:

      Ранните християнски църкви от първи век са запазвали писмата на апостолите и на водачите на църквата. На църквата и е било необходимо ръководство от хора, живеели по времето на Исус и познаващи от личен опит развилите се тогава събития. По този начин писанията на очевидците са имали голяма стойност всред младата църква. Тази практика на съхраняване е позната още от еврейските синагоги. Така съхранени писмата са били използвани в богослуженията на църквата.
      Във времето след смъртта на апостолите се появяват и много апокрифи, които застрашават чистотата на учението, често пъти подписани под фалшиво име на известен ученик или апостол.

     Така църквата е предизвикана да състави и определи канона на Новия завет. Така се заражда една дискусия за канона, която продължава до 4 век, когато на няколко последователни събори на западната църква е определен окончателно вида и броя на книгите от Новия завет, включително и Евангелията. Трябва да кажем, обаче, че това не е едно самоцелно определене на известен брой книги и отхвърляне на други. Утвърдените канонични книги на Новия завет, вече са имали своя авторитет и приемане като боговдъхновени от вярващите в ранната църква през тези три, четири века. Изобщо развитието на Новозаветния канон ни дава основание да вярваме, че Божият Дух е този, който е движил нещата.

      Два основни критерия са ръководели ранните християни при решаването на въпроса, кои книги заслужават място в Писанията и кои не.
      Първият критерий бил авторството. Християните считали, че евангелската вест за Исус и спасението може да бъде представена най-автентично от хора, които са били с Исус. Следователно, били са приети онези книги, които са дело на апостол или другар на апостол. Така “Послание на Варнава”, “Пастирят от Хермас” и други апокрифи били окончателно откъснати от канона, макар и фаворизирани от някои ранни християни, защото било установено, че произхождат от след апостолския период.
      Вторият критерий на ранната църква при подбора на канона бил съдържанието. Той изисквал оценяването на една книга от гледна точка на вътрешната последователност, съгласие с останалата част от Писанията и съобразена с християнската опитност. Несъмнено, чрез този принцип първите християни са отхвърлили множество гностически евангелия и апокалипсиси.

въпрос:
      38.   В какъв контекст е употребен изразът: "Блажени са низшите духом"? Какво послание носи?

отговор:

          “А Исус като видя множествата, възкачи се на хълма; и когато седна, учениците Му дойдоха при Него.
    И като отвори устата Си поучаваше ги, казвайки:
    Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.”       Матей 5:1-3

      Религиозните водачи на народа в Христовите дни се смятаха богати в духовните блага. Молитвата на фарисея: “Благодаря ти Боже, че не съм като другите човеци...”  (Лука 18:11), изразяваше чувството на неговата класа, както и до голяма степен това на целия народ. Но между множеството заобикалящи Исус имаше и такива, които съзнаваха своята духовна нищета. Както при един случай апостол Петър падна пред Исус и каза: “Иди си от мене, Господи, понеже аз съм грешен човек!” (Лука 5:8), така и между събраното множество имаше хора, които в Божието свято присъствие чувстваха, че бяха “злочести и клети сиромаси, слепи и голи” (Откровение 3:17), и които копнееха за Божията благодат.

      Този, който се чувства съвършен, който се счита за достатъчно добър и е доволен от състоянието си, не се стреми към това да стане съпричастник на Христовата благодат и правда. В такова сърце няма място за Исус. Който се вижда в своите очи богат и достоен, не може да моли с вяра, затова не може да получи Божието благословение. Той се чувства сит и затова си отива празен.

     Но онези, които знаят, че не могат сами да се спасят или да извършат каквото и да е праведно дело със свои сили, ще ценят помощта, която Христос може да им даде. Те са “нищите духом”, които са наречени “блажени”. Подобно на бедния бирник, те остават смирено назад, не смеят дори да вдигнат очи към небето и казват: “Боже бъди милостив към мене грешния”, и биват благословени.

      За “нищите духом” Христос казва: “Тяхно е царството небесно”. Той им разтвори духовното царство на своята любов, на своята благодат, на своята правда. Поданиците на небесното царство са нищите духом, смирените, преследваните заради правдата. Всички, които съзнават голямата нищета на своята душа, могат да получат от Исус правда и сила.

въпрос:
      37.   Според Стария завет единствения грях на Давид е преброяването на израилтяните. Но в Царете към това го подтиква Бог, а в Летописите сатана. Какво мислите за това?

отговор:

      2Царе 24:1,2
      “Подир това гневът на Господа пак пламна против Израиля, и Той подбуди Давида против тях, казвайки: Иди, преброй Израиля и Юда.
Царят, прочее, каза на началника на войската Иоав, който бе с него: Мини сега през всичките Израилеви племена, от Дан до Вирсавее, та пребройте людете, за да узная броя на людете.”

      1Летописи 21:1,2
      “Но Сатана се подигна против Израиля, и подбуди Давида да преброи Израиля.
И тъй, Давид каза на Иоава и на първенците на людете: Идете, пребройте Израиля от Вирсавее до Дан, и доложете ми, за да науча броя им.”

      Това не е единственото място в Библията, където се появява това привидно противоречие. На много места Библията говори за онова, което Бог допуска, като за нещо, което Той прави. Това е така, защото всъщност Бог е върховният господар и нищо не става без Неговото позволение. Най-ярък пример за това е историята с Йов. Бог допусна сатана да подейства, за да навреди на Йов и семейството му. Йов трябваше да защити Божия авторитет и да отхвърли претенциите на сатана, че Бог е несправедлив и пристрастен:
      “А един ден, като дойдоха Божиите синове да се представят пред Господа, между тях дойде и Сатана.
И Господ рече на Сатана: От где идеш? А Сатана в отговор на Господа рече: От обикаляне земята и от ходене насам натам по нея.
После Господ рече на Сатана: Обърнал ли си внимание на слугата Ми Иов, че няма подобен нему на земята, човек непорочен и правдив, който се бои от Бога и се отдалечава от злото?
А Сатана в отговор на Господа рече: Дали без причина се бои Иов от Бога?
Не си ли обградил от всякъде него и дома му и всичко що има? Благословил си делата на ръцете му, и имота му се е умножил на земята.
Но сега простри ръка и допри се до всичко що има, и той ще Те похули в лице.
И Господ рече на Сатана: Ето, в твоята ръка е всичко, що има той; само на него да не туриш ръка. Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа.”      Йов 1:6-12

      В историята с Давид и преброяването на Израил, също Бог допусна сатана да изкушава Давид да съгреши. За разлика от Йов, тук сатана имаше успех.
За съжаление това не е единствения грях на Давид, той извърши и други грехове, също с тежки последици. Въпреки това, Давид беше искрен, от дълбочината на сърцето си се покая за греховете си и Бог му прости. Затова  той е наречен в Библията  “човек по сърцето на Бога”.

въпрос:
      36. Здравейте. Въпросът ми е табу по пронцип: грешни ли са оралния секс, мастурбацията и т.н. Защото в Библията не се конкретизира. Записано е блудство, но какво е блудство? Благодаря!!!

отговор:

      При сътворението Бог благослови първата човешка двойка и с това узакони брачната институция и сексуалните отношения в рамките на брака:
      “И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я …”  Бит.1:27,28
      Новият завет също посочва сексуалните отношения в рамките на брака като необходими и благословени за щастието на човека.
     “Мъжът нека има с жената дължимото към нея сношение; подобно и жената с мъжа. Жената не владее своето тяло, а мъжът; така и мъжът не владее своето тяло, а жената. Не лишавайте един друг от съпружеско сношение, освен ако бъде по съгласие за малко време, за да се предавате на молитва, и пак бъдете заедно, да не би сатана да ви изкушава чрез вашата невъзможност да се въздържате.”   1Коринт.7:3-5

      Но както всяко добро нещо дадено от Бога и сексуалните отношения могат да се опорочат и извратят и вместо за благословение и издигане да послужат за погубление и падение.
      Библията нарича сексуалните отношения между неженени мъже и жени “блудство”, а сексуалните отношения на женени мъже и жени с друг партньор извън брака, “прелюбодейство”. Библията осъжда както блудството, така и прелюбодейството.
      Библията не конкретизира различните сексуални практики, но тя говори за “естествена” и “противоестествена” употреба на тялото:
      “Затова Бог ги предаде на срамотни страсти, като и жените им измениха естественото употребление на тялото в противоестествено. Така и мъжете, като оставиха естественото употребление на женския пол, разжегоха се в страстта си един към друг, струвайки безобразие мъже с мъже, и приемаха в себе си заслуженото въздаяние на своето нечестие.”    Римл.1:26,27
      ”... както и Содом, Гомор и околните им градове, които, подобно на тях, се предадоха на блудство и изпадваха в противоестествени пороци, са поставени за пример като носят наказанието на вечния огън.”    Юда 1:7

      Мастурбацията е широко разпространено явление в нашия свят. Проблемите,  които повдига тази практика са свързани не толкова с нейната физическа проява, която е израз на една естествена необходимост на организма, но много повече с мислите и представите, които съпровождат нейния процес. Мастурбацията е свързана с явления в нашето мислено и въображаемото представяне на лица от другия пол. Христос казва, че който гледа жена с цел да я пожелае вече е прелюбодействал с нея. С други думи, всяка една наша дейност започва в нашите мисли и затова не е без значение накъде са насочени те и с каво се занимават. Защото подържането на не здрави мисли води с течение на времето и до нездрави действия както и до деформации в душевната сфера и в характера. Мастурбацията е често срещано явление в периода на пубертета и младежките години. Тя е последица от събуждането на сексуалните пориви на човека в тази възраст. Мастурбацията като явление е въпрос на изживяване и надрастване.

      Сексуалните отношения в рамките на брака също могат да се изкривят и опорочат. Святата брачна институция би трябвало да запази и увеличи уважението на двамата партньори един към друг. Но понякога брака става прикритие на най-низки страсти, брачния живот се превръща в тежко бреме и любовта умира. Често съпрузите са унижавани против волята си от своя партньор. Така постепенно те губят своето достойнство и самоуважение, любовта охладнява и бракът вече не задоволява потребностите на двамата. Съпрузите започват да търсят нови обекти, които да задоволят и възбудят нови усещания. Сексуалните крайности  отслабват и унищожават също и интереса и любовта към духовните неща. Вместо да издигат и облагородяват характера, те го погубват.

      Молитвата към Бога е средството, което може да ни помогне да се справим с различните не до там добри наклонности в нашето естество. И там, където ние опираме до границите на нашите възможности по отношение на контрола над грешното ни естество, се намесва Бог и върши чудеса, стига да признаем пред Него нашата невъзможност да се справим с конкретния проблем и да го помолим за помощ.

въпрос:
      35. Кои са Божиите избрани 144 000 записани в Йоановото Откровение?

отговор:

      Въпросът за сто четиридесет и четирите хиляди в Откровение е може би един от най-неясните въпроси в Библията. Въпреки, че са дадени някои характеристики на тази група, не можем със сигурност да я идентифицираме.

      Според Откровение те са онези избрани, запечатани светии, които се състоят от по 12000 от 12 племена на Израил. “Те са били изкупени за първи плодове на Бога и на Агнето”. (Откр.14:4) В контекста на стиховете, в които се споменават 144000 можем да направим извода, че това са хора живяли непосредствено преди Христовото пришествие. Споменатото запечатване на 144000 става в края на световната история, но преди последните събития, предшестващи Христовото пришествие. Името на Отца, написано на челата на тази група показва, че те са придобили Божието благоволение, отразявайки Неговия характер  и са Божия собственост. Според Откр.14:4 “Те са ония, които не са се осквернили с жени, защото са девственици”. В Библейската символика образът на жената означава църква, като истинската църква е представена като чиста жена, девица, а фалшивата църква, като паднала жена, блудница. Имайки предвид символичния език на книгата Откровение можем да направим заключението, че тази група не е приела фалшивото учение на “великия Вавилон”, фалшивата религиозна система.

      Сто четиридесет и четири хиляди  се споменават в Откр.14:1-5 непосредствено след звяра и неговия образ и числото на неговото име. С това става ясно, че тази група се противопоставя да приеме изискването да се поклони на звяра и неговия образ и да приеме белега или числото на неговото име. Поради това 144000 получават печата и Божието име.

      Можем да кажем, че 144000 са онези вярващи, които ще живеят под Божията закрила през времето на последните големи събития, предхождащи непосредствено Христовото пришествие. Няма обаче никакви опорни точки да се приеме числото 144000 като буквално или като символично. Ако го приемем буквално то тогава подпечатаните трябва де се разглеждат като буквални евреи и Новия Ерусалим като един чисто еврейски град. В Новия завет на много места се говори, че християните езичници, вече принадлежат към духовния Израил. Като имаме предвид и символичния език на Откровение, можем да приемем, че тук става въпрос повече за едно символично число 12 по 12000, като числото 12 винаги е било символ на новото Божие царство.

въпрос:
      34. Защо има разлика в родословието на Исус, представено в евангелието на Матей и Лука?

отговор:

      На пръв поглед би могло да ни се стори, че двамата евангелисти представят родословието на Исус по линия на Неговия земен баща Йосиф. Но това би било очевидно противоречие, защото според Мат.1:16 баща на Йосиф е бил Яков, докато в Лука 3:23 се казва че е Илий.

      До решение на този проблем се стига, като се забележи, че Матей наистина представя родословието на Йосиф, докато Лука проследява родословието на Мария, майката на Исус. Причината, поради която Мария не е спомената в Лука 3 гл. е обстоятелството, че още преди това тя е наречена многократно Исусова майка.

      Всеобща практика в писането на родословията при евреите е било да се подава името на бащата, дядото, прадядото и т.н. Лука използва този образец и не споменава името на майката, а на правния баща. Изрично обаче подчертава, че Йосиф в действителност не е Исусов баща, защото Исус е роден от девица (Лука 1:34,35).

      Буквалният превод на Лука 3:23 изглежда така: “И сам Исус беше около тридесетгодишен, когато започна дейността си и беше син на Йосиф, както мислеха, сина на Илий ...” Това не означава, чи Йосиф е бил син на Илий, а че Исус е бил потомък на Илий по майчина линия. Думата “син” тук има по широко значение.

      Следователно Лука представя Исусовото родословие по линия на майка Му, Мария, която е била дъщеря на Илий и т.н. Съгласно всеобщата практика е споменато името на Йосиф, но той много ясно е представен като фиктивен баща на Исус. Истинският баща е Бог.

      Целта на тези две родословия е да се покаже, че Исус е Давидов потомък и по двете линии. От своя правен настойник, Йосиф, унаследява съгласно закона царската линия, докато чрез майка си е потомък по плът и кръв на цар Давид. Следователно Исус е имал всички права да се възкачи на Давидовия трон.

въпрос:
      33. Когато искат знамение от Исус, че Той е Божият син, Исус отговаря, че няма да им даде друго знамение, освен това на пророк Йона за трите дена и трите нощи. Петък -1 нощ, събота - 2 нощ, неделя възкръсва. Къде се губи третата нощ?

отговор:

      В Мат.12:40 Исус предсказа: “Както Йона беше в корема на морското чудовище три дни и три нощи, така Човешкият Син ще бъде в сърцето на земята три дни и три нощи”. Описанията на Неговата смърт и възкресение, представени в Евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан установяват, че Исус е бил разпнат и погребан в петък преди залез слънце и възкръсва в първия ден на седмицата, нашата неделя. По този начин Исус е бил в гроба част от петъка, цялата събота и част от неделята. С други думи, две цели нощи, един цял ден и част от два дни. Понеже е напълно ясно, че това не са три цели 24 –часови дни, въпросът е дали този факт противоречи на пророчеството на Исус?

      В Марко 8:31 и Мат.16:21 думите на Исус - “Човешкият Син ще възкръсне на третия ден” и “след три дни ще възкръсне” – се употребяват като синонимни изрази. Мат.27:63,64 хвърля известна светлина върху идиоматическото значение на този израз. След като фарисеите казват на Пилат за пророчеството на Исус: “след три дни ще възкръсна”, молят гроба да бъде добре пазен от стража “до третия ден”. Ако изразите “след три дни” и “на третия ден” не бяха синоними, фарисеите биха помолили да им дадат стража до четвъртия ден.
      Освен това можем да видим, че в Стария завет изразът “един ден и една нощ” е идиом, който евреите са използвали за означаване на ден, дори когато е ставало въпрос за част от деня. Например в 1Царе 30:12, Битие 42:17,18. Изразите “три дни и три нощи”, “след три дни” и “на третия ден” не си противоречат нито със себе си, нито с Мат.12:40, но просто са идиоматически синонимни изрази, широкоразпространен начин за изразяване сред евреите.

въпрос:
      32. Защо жената е създадена като помощник на човека, тя не е ли човек? Щом Господ е велик и така нататък, защо не раздава и равноправие???

отговор:

      “И Господ Бог каза: Не е добре за човека да бъде сам; ще му създам подходящ помощник.” Бит. 2:18
      Съвременните преводи дават различни варианти: помощник подходящ за него; помощник като негов партньор; подходящ другар за него. Съществителното преведено ката “помощник или партньор” не означава подчиненост. Другаде терминът е използван за Бог като Помощник /1Лет. 12:18; Пс. 30:10; 54:4; 121:1/ или за военни съюзници /Ер. 47:4; Наум 3:9/. Прилагателното, преведено с подходящ, сравним или съответствуващ подчертава,че жената за разлика от животните /Бит. 2:20/, може да бъде едно с мъжа /Бит. 2:24/, т.е.  да се ползва с пълно другарство и партньорство в работата, дадена от Бога на човечеството. /Бит. 1:27, 28/.
      При сътворението Бог създаде Ева равна на Адам.  Те не бяха създадени еднакви, но всеки със своя специална роля в семейството. Битие 5:2 ни казва, че двамата бяха наречени Човек:: “Създаде ги мъж и жена, благослови ги, и наименува ги Човек, в деня когато бяха създадени.”

      Ако бяха Му останали послушни - в хармония с Неговия велик закон на любовта - те винаги биха били в хармония един с друг.
      След грехопадението, греха внесе несъгласие и дисхармония между двамата. Сега тяхното единство можеше да се поддържа и хармонията да се възстанови само чрез подчинеността на единия към другия. Ева бе първата, която съгреши; тя падна в изкушение, отделяйки се от своя другар противно на Божественото наставление. Адам съгреши чрез нейното умоляване, затова Бог постави Ева в подчинение на съпруга си.
      Това подчинение обаче не трябва да бъде погрешно разбирано. Много стихове в Новия Завет изясняват въпроса за отношенията между мъжа и жената. /Ефес.5:22-33/ Пред Бога и пред Неговата безкрайна любов всички са равни и еднакво приети: “Понеже всички вие, които сте се кръстили в Христа, с Христа сте се облекли. Няма вече юдеин, нито грък, няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса.  Гал.3:27,28”
      При новото битие в Божието царство равенството между мъжа и жената ще бъде възстановено, нещо повече, човекът ,който беше сътворен “малко по долен от ангелите” ще бъде издигнат до равенство с тях: “Защото когато възкръснат от мъртвите, нито се женят нито се омъжват, но са като ангели на небесата.   Марко 12:25”

въпрос:
      31. Какво да кажа на невярващ приятел, който твърдо е решил, че е хомосексуалист и смята, че това го прави щастлив и това не е въпрос на избор?

отговор:

      Здравей Катя,
хомосексуализмът е въпрос на избор: Римл. 1:18-32, ст. 27.
      Дори Фройд, като баща на психоанализата го смята за вид патология. По принцип, голяма част от хората, които стават хомосексуални е, поради психически травми: може да са били изнасилени (примерно в казармата) от такива и да се виждат като "обречени" за такава връзка. Други вероятни причини са бунт към баща-диктатор (или липсващ като активен "образ" в живота им)... или, пък, което е по-рядко - изкривен майчин образ.

      Какво би могла да направиш?! Общо-взето с говорене, почти нищо. Аз на твое място бих изложила вярата си и нейната перспектива и евентуално това, че дори лекарите и психолозите не са на единно мнение, че това е "генетично" (не са! Другото е пропаганда), но... в същото време не бих престанала да се моля за този приятел (ако имате приятели вярвящи - молете се заедно!) и да му бъда приятел, дори повече сега, защото ако наистина тръгне по този път... ще страда от отхвърляне и пренебрежение, а... само Бог знае колко страдание има в сърцата на човеците! В такива случаи се сещам за Евангелията и за това как, докато Исус ходел по земята бивал трогван дълбоко сърдечно от човешкото страдание - да не забравяме, че ние сме същите като останалите хора, но благословени по милост... те са заслепени, за да видят Божията любов към тях, Господи, имай милост към това момче и Му покажи Твоето спасение!

      Друго: в Римляни ще видиш списък на греховете, от които не сме "застраховани" - понякога имаме наглостта да си мислим, че сме по-добри или че клюкарството или лакомничеството е по-невинно от хомосексуалността: истината е, че сме все същите - хора и сме спасени по Негова милост... тъй че не бива да съдим, нито да натрапваме своята воля някому...

      Бог да те благослови!