въпрос:
      30. Как са имената на учениците на Исус?

отговор:

      Матей 10:2-4
      “А ето имената на дванадесетте апостоли: първият, Симон, който се нарича Петър, и Андрей, неговият брат; Яков Заведеев, и Иоан, неговият брат; Филип и Вартоломей; Тома и Матей бирникът; Яков Алфеев и Тадей; Симон Зилот и Юда Искариотски, който Го предаде.”

    Матей - Наречен още Левий, син Алфеев, един от дванадесетте ученици на Христос. По професия е бил бирник, митар. Роден в Капернаум,проповядвал сред юдеите в Африка. Преданието говори, че е умрял от мъченическа смърт в Етиопия - Абисиния.

    Йоан - Родом от Витсаида Галилейска. Брат на Яков, баща му се казвал Заведей, а майка му Саломия. Баща му е бил богат човек, за което съдим от факта, че е имал собствена ладия и работници. Йоан е бил ученик на Йоан Кръстител и най-младия от учениците на Христос. Един от тримата, присъствали на преображението на Исус, а също и при разпятието Му. В младостта си той и брат му били наричани "Воанергес" - "Синове на гърма". След смъртта на Петър и Павел пребивавал в Ефес, от където бил заточен на остров Патмос. Там написал книгата Откровение. Завърнал се в Ефес където умрял на 94-100 години.

    Петър - Името му е Симон или Кифа, наречен Петър от Исус Христос. Роден във Витсаида, живял в Капернаум. Баща му се казвал Йона. По професия бил рибар. Написал две послания и взел участие в написването на Евангелието от Марко. Проповядвал в Юдея, Антиохия, Рим. Преданието говори, че е разпнат на кръст в Рим. Той считал себе си недостоен да умре като Своя Учител затова пожелал да бъде разпнат   надолу с главата.

    Андрей - Брат на ап.Петър, роден във Витсаида, живял в Капернаум. По професия бил рибар. Проповядвал в Скития, Гърция и Мала Азия. Според преданието умрял мъченически ръзпнат на кръст с формата на буквата X.

    Яков - Големия. Брат на Йоан, наречен "Воанергес" - "Син на гърма". Баща му се казвал Заведей, а майка му Саломия. Роден във Витсаида, живял в Ерусалим и Юдея. По професия бил рибар. Обезглавен от Ирод през 44 г.сл.Хр.

    Яков - Малкия. Баща му се казвал Клеопа или Алфей, а майка му Мария. Роден в Галилея, проповядвал в Палестина и Египет. Бил представител на църквата в Ерусалим. Според някои източници бил разпнат, а според други бил хвърлен от крилото на храма в Ерусалим.

    Тадей - още Левий или Юда. Брат на Яков Алфеев. Баща - Клеопа, майка - Мария. Роден в Галилея, написал Посланието на Юда. Проповядвал в Асирия и Песрия. Умрял мъченически според преданието в Персия.

    Филип - Роден във Витсаида. Проповядвал във Фригия и в Ефес. Според преданието умрял мъченически в Иерапол - Фригия.

    Натанаил - или Вартоломей. Роден в Кана Галилейска. Други сведения за него няма. Исус го нарича "истински израилтянин". Проповядвал в Армения. Според преданието умрял мъченически, одран жив.

    Тома - наречен Близнак. Роден в Галилея, проповядвал в Сирия, Персия, Индия. Според преданието умъртвен със стрела по време на молитва.

    Симон - Зилот (Кананит). Роден в Галилея. Други сведения за живота му няма. Според преданието умрял мъченически разпнат на кръст.

    Юда - Искариот. Баща му се казвал Симон. Единственият апостол непризован от Исус, а самопредложил се. Роден в Кариоф, Юдея. Отговарял за касата с даренията между учениците. Отличителна негова черта била алчността. Предал Исус за тридесет сребърника. Завършил живота си със самоубийство.

въпрос:
      29. Моля, бихте ли написали основните разлики във вярванията и ритуалите между православната религия, католическата и протестантската?

отговор:

      След смъртта на апостолите и края на апостолския век в църквата постепенно започнали да навлизат езически учения и заблуди, основаващи се предимно на гръцката и римска философия и желанието за доминиране от страна на различни църковни центрове в Римската империя. Римските епископи започнали все по настойчиво да претендират за върховенство над другите епископи.

      С преместване на седалището на Констонтин Велики от Рим в Константинопол и с изравняване на Цариградския патриарх с Римския епископ, провъзгласено на Четвъратия Вселенски събор в Халкидон, 451 г. бил нанесен удар върху претенциите на Римския епископ за първенство. По късно след падането на Западната римска империя и премахване на императорската власт, единствената и първа личност в Рим станал папата, а църквата единствената универсална общност на Запада.

      През средните векове авторитетът и влиянието на папата все повече нараствал, като заедно с това нараствала и борбата за надмощие на западната и източната църква. В тази борба за влияние били използвани различни доктринални различия, които се появили в ученията на двете църкви. Различните политически интриги и борба за власт между двете църкви довели до там че на 6 май 1054 г. папските легати поставили на олтара на църквата “Света София” прословутата була за изключване (анатема) на патриарха и привържениците му и тяхното решително осъждане поради многото заблуди, които поддържали. Цариградския патриарх обаче не останал назад и няколко дни по късно свикъл събор в Цариград, на който анатемосал папата. Като формален повод за това разделяне се изтъква едно от различията в мненията между двете църкви, това относно произхода на Святия Дух. Католиците приемат, че Святия Дух произхожда от Отец и от Сина, а православните, че Святия Дух произхожда само от Отец.
      Така годината 1054 сложила официално началото на разделянето на църквата на Западна или Католическа и Източна или Православна, въпреки че разделянето започнало много по рано.

      По време на Средновековието Библията са можели да изучават само монасите в манастирите. Било е незаконно обикновените хора да притежават Библия. През тези години, под маската на християнството множество езически учения навлезли в църквата: безсмъртието на душата, кръщението на бебета, застъпничеството на светии, освещаване на първия ден на седмицата вместо седмия, оправдание чрез дела, поставяне на църковното предание над Библията.
      Разбира се имало е и истински верни християни, които са се противопоставяли на навлизането на небиблейски учения в църквата, но те са били жестоко преследвани.
      От XIV, XV век започва едно мощно движение за възвръщане на първоначалната апостолска и библейска вяра в църквата. В Англия Джон Уиклиф превел Библията на езика на своите сънародници. В Германия Мартин Лутер нанесъл смъртоносен удар на отстъплението, като обявил двете велики библейски истини, отдавна пренебрегвани от Римската църква (1) Библията и само Библията и (2) праведният чрез вяра ще живее.
Рискувайки живота си, както направиха и апостолите преди него, Лутер осъдил продажбата на индулгенции и фалшивите учения. Той подканил хората да вкусят радостта от спасението, като упражнят вярата си само и единствено в Христовата праведност. Реформатори като Калвин, Цвингли, Меланхтон и Уесли се присъединили към възстановяването на другите библейски истини, така че новопоявилите се протестантски църкви отхвърлили такива фалшиви учения като чистилището, индулгенциите, евхаристията, молитвата за мъртвите и др.

      С течение на вековете са се оформили различия   между католическата и православната църква и различните протестантски църкви.
      Различните християнски църкви и техните многобройни учения и практики са довели не малко хора до отхвърлянето на Божието слово. Още по-объркващо, е че всяка една от тях претендира, че основава своите учения на Библията.

      За да се ориентира човек и да намери истината и истинската църква, проповядваща христовото учение, то той би трябвало да се обърне към Библията.
      Само Библията, Божието слово, може да ни даде достатъчно информация за правилното разбиране на Божиите думи. Затова не е толкова важно да научим и знаем различията между отделните църкви, колкото по-важно е да научим и знаем какво казва Библията по въпросите на вярата и поклонението на Бога. А още по важно е, когато научим това, да го изпълняваме.

въпрос:
      28. Защо не се признава официално прераждането, макар че раждането и възкресението на Христос е според мен прераждане?

отговор:

       Има много учения, които приемат прераждането, но Библията не поддържа тази идея. Идеята за прераждането включва множество цикли на смърт и живот. Библията говори за един единствен живот и само една възможност за спасение от смъртта.
      “ И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд, така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват.”    Евреи 9:27,28
      Надеждата на Библията е възкресение от смъртта и вечен живот в една Нова земя след Второто пришествие на Христос.
      “Защото, както в Адама всички умират, така и в Христа всички ще оживеят. Но всеки на своя ред; Христос първият плод, после, при пришествието на Христа, тия, които са Негови.”     1Коринт. 15:22,23

      Личността Исус Христос е уникална! Христос е Бог, Създателят, Вечносъществуващият, Той е бил преди всяко начало, Той е Началото, Единствената Първопричина за всичко съществуващо. Като такъв Христос е съществувал винаги, много преди своето земно рождение в човешки образ. Рождението на Христос от жена като човек е въплощение, приемане на ограничения човешки образ от Безкрайния Бог, съчетание на човешкото и божественото в една Личност.   Библията нарича този факт “тайна”, той е необясним и неразбираем за нас.
      Възкресението на Христос е също еднократен акт, както въплощението. Божествената сила извършила Христовото възкресение е гарант и за възкресението на всички  повярвали в Него.

      От гледна точка на Библията въплощението на Бог в човешки образ и възкресението нямат нищо общо с прераждането.

въпрос:
      27. Знаете ли нещо за учението на Петър Дънов? Чел съм към 5-10 негови книги по време на пуберитета. Сега съм на 20 и все още съм объркан от тях. Не трябва ли да има закон за ограничаване на сектантската литература? Защото сега съм предубеден за доста неща от живота, имам страх от Бога, въпреки че вярвам, че Бог е любов! Бог наказва ли всяка наша грешка още тук на земята? Моля отговорете ми! Благодаря ви!

отговор:

      Въпросът за вярата и свободата на съвестта е много деликатен. Не би трябвало да има държавен закон, който да ограничава свободата ни да вярваме и приемем едно или друго учение. Още повече не е ясно по какъв критерий се определя кое учение е “сектантско” и кое не. Разбира се, ако дадено учение или група нарушава държавните закони или общоприетите морални норми, подбужда или извършва действия, които са противозаконни то тези хора би трябвало да бъдат съдени за действията, които извършват. Но само защото дадено учение е различно от нашите представи за това, кое е правилно, то не бихме могли да отричаме неговото право на съществуване.

      Ние като християни вярваме и приемаме Библията като единствен и върховен стандарт за нашата вяра, живот  и религиозна практика. Като християни би трябвало да представяме предимствата на нашата вяра и учение не само с нашите думи, но и с нашето поведение, като следваме тези християнски добродетели. Така бихме могли да предпазим децата си, а и тези, които търсят Бога от фалшиви и недобри учения и да им покажем добрия път към Бога.

      Библията ни представя Бог като загрижен и любящ баща, пожертвал Сина Си за спасението на света. Той ни спасява не защото сме добри и праведни, а защото ни обича. Бог не брои добрите и лошите дела, нито претегля кои са повече, за да наказва или да награждава за това.

      Но заедно със Своята любов Бог е и съвършено справедлив. В Своята любов Той прощава греховете ни, но не премахва последиците от грешните ни постъпки. Тук на земята, където владее греха и злото ние страдаме не поради Божието възмездие или наказание, но поради последиците от нашите или чуждите греховни постъпки. Затова Бог толкова усърдно и настойчиво ни съветва от страниците на Библията да изберем живот съобразен с Неговите заповеди.

      Въпреки че не можем да премахнем напълно последиците от греха, то ние можем да ограничим неговото влияние в нашия живот, като се съобразяваме с Божията воля и молим за Божията подкрепа.

отговор:

     Много неща могат да се кажат по този въпрос, но съвсем накратко:
     "Християнин" означава последовател на Христос или човек, който е тръгнал по Христовите стъпки и желае да живее според дадения ни в евангелията пример от самия Исус. В Деян. 11:26 се казва, че в Антиохия учениците за първи път се нарекли християни. Този текст недвусмислено показва, че още в новозаветно време терминът "християни" е бил използван като обозначение на Исусовите последователи.
     За да стане човек християнин той трябва да  изповядва и живее християнските разбирания по начин, по който те са описани в Библията. Кръщението е един обряд, който показва пред света, че дадената личност желае да стане християнин. Или за да бъде човек християни, той трябва да вярва в Христос, да изяви тази своя вяра в кръщението и да живее според примера и заповедите на Христос представени в Библията.

отговор:

     Разликата в имената на апостолите в евангелията се основава на няколко причини:

     1. Понякога са ги наричали с имената им на гръцки или еврейски, а понякога и на арамейски. Например: в Мат.10:3 един от учениците е наречен Вартоломей – на арамейски "син на Толмей", а в Йоан.1:45 Натанаил – на евр. "благочестив" християнин.

     2. Някой от апостолите са имали нарицателни имена /прякори/. Предполага се, че другото име на Юда Якововия брат – Тадей гр. "дар от Бога" – е негов прякор.

     3. Апостолите са имали и фамилни имена, които са използвани в някои от случаите. Например някои тълкуватели смятат, че Вартоломей е фамилното име на Натанаил.

отговор:

        Исус Христос е назован с много имена в Библията и е представен чрез редица символи, разкриващи неговото дело за спасението на човеците. Ще се опитаме да посочим някои от символите и местата в Новия Завет където се говори за Исус, но едва ли ще изчерпим всичко.

Алфа и Омега – Откр.1:8
Нашият Ходатай – 1Йоан.2:1
Хлябът на живота – Йоан 6:35
Светлата утринна звезда – Откр.22:16
Главният крайъгълен камък – 1Петр.2:6
Вратата – Йоан 10:9
Младоженецът – Йоан 3:29
Утехата на Израил – Лука 2:25
Лъвът от племето на Юда – Откр.5:5
Здравата и сигурна основа – 1Коринт.3:11
Главата на тялото, църквата – Кол.1:18
Истинската лоза – Йоан 15:5
Истинската светлина – Йоан 1:9
Последният Адам – 1Коринт.15:45,47
Рогът на спасението – Лука1:69
Строителят на къщата – Евреи 3:3
Апостолът – Евреи 3:1
Предтечата – Евреи 6:20
Първородният – Римл.8:29
Сиянието на Божията слава – Евреи 1:3
Епископът на душите ни – 1Петр.2:25
Зората отгоре – Лука 1:78,79
Скъпоценният камък – 1Петр.2:4
Верният свидетел – Откр.3:14
Княз и Спасител – Деян.5:31
Поръчителят – Евреи 7:22
Божият Агнец – Йоан 1:29
Нашата Пасха – 1Коринт.5:7
Възкресението и живота – Йоан 11:25
Божият Син – Матей 14:33
Човешкият Син – Лука 19:10
Пътят, Истината, Животът – Йоан 14:6
Праведния съдия – 2Тим.4:8
Светлината на света – Йоан 8:12
Словото – Йоан 1:14
Учителят – Йоан 13:13
Владетелят – 1Тим.6:15
Добрият пастир – Йоан 10:11
Давидовият корен – Откр.22:16
Канарата – 1Кор.10:4
Откупът – 1Тим.2:6
Храмът – Откр.21:22
Божия премъдрост – 1Кор.1:24
Първият плод – 1Кор.15:20

отговор:

        В този сайт няма готови молитви. Молитвата не е някакво заклинание или готова магическа формула. Молитвата е разговор с най-добрия ни приятел Бог, молитвата е споделяне на нашите нужди, нашата благодарност, нашите желания.

        В Библията има записани много молитви на различни хора и всяка отразява конкретната нужда на молещия се, всяка молитва е различна и неповторима. Исус Христос също често се молеше, защото имаше нужда от жива връзка със своя Отец. В Библията е записана така наречената “образцова молитва”. В нея Исус не дава образец за дословно подражание, а основните моменти, които съдържа една молитва. Можеш да я прочетеш в Библията: Матей 6:9-13

        “А вие се молете така: Отче наш, Който си на небесата, да се свети Твоето име!
да дойде Твоето царство; да бъде Твоята воля, както на небето така и на земята;
Дай ни днес ежедневния хляб;
и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници;
и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия, [защото царството е Твое, и силата и славата, до вековете. Амин].”

        Ако имаш проблем или някаква нужда, спри се някъде насаме и се опитай да помолиш Бог с най-прости думи, така както идват от сърцето ти. Бог е навсякъде и чува и отговаря на  всяка искрена молитва. Ще отговори и на теб. Опитай!

отговор:

        Под десятък разбираме една десета част от прихода.
       За вярващия десятъкът е средство да прояви вярност в домоуправителството на дадените от Бога материални блага. “Но да помниш Господа твоя Бог, защото Той е, Който ти дава сила да придобиваш богатство” (Второзаконие 8:18). “Почитай Господа от имота си и от първаците на всичкия доход” (Притчи 3:9). “Всеки десятък от земята, било от посевите на земята, или от плода на дърветата, е Господен; свет е Господу.”(Левит 27:30)

       Плащането на десятък най-напред се споменава в Библията от Авраам. (Бит.14:17-20, Евреи 7:1,2). За Яков също се докладва, че той е направил обет да дава десятък. (Бит.28:20-22)
       По късно Бог определи десятъкът да служи за поддръжка на светилището и свещенството: “А на левийците, ето, Аз давам в наследство всичките десетъци в Израиля, заради службата, която вършат, службата в шатъра за срещане.” (Числа 18:21) Споменатият в стиха десятък, понякога биваше наричан “първият десятък”.

       Един втори десятък беше определен за разноските на многобройните празници на народа, чрез които трябваше да се заздравят религиозния живот и националното единство.(Второзаконие 12:17,18, 14:22-27) Всяка трета година този десятък беше задържан в полза на чужденците, сираците, вдовиците и за живеещите на това място левити. (Второзаконие 14:28,29)

       Така както в древно време десятъкът беше определен за поддържане на светилището и свещенството, така днес десятъкът се употребява за поддържане на проповедниците, за да могат да изпълняват задачите си в проповядването на Евангелието. (1Коринт.9:13,14; 1Тим.5:18)
       Основание за прилагане на този старозаветен принцип от християните намираме и в думите на Исус Христос: “Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! Защото давате десетък от гйозума, копъра и кимиона, а сте пренебрегнали по-важните неща на закона - правосъдието, милостта и верността, но тия трябва да правите, а ония да не пренебрегвате.” (Матей 23:23)

отговор:

        Законът на десетте заповеди е обобщен на човешки език израз на Божието естество и Божията воля и на принципите, според които трябва да живеят Неговите творения. Тъй като този нравствен закон произтича от Бога и изразява Неговото естество, както и Бог така и записаните в този закон принципи са съвършени и непроменими.
       Както Стария, така и Новият Завет обобщават тези десет нравствени принципа в две големи заповеди: любов към Бога (първите четири заповеди) и любов към ближния (останалите шест заповеди).
       Принципите заложени в Десетте заповеди са основата на Божието царство и управление на Вселената. Още от самото начало на света Бог вложи тези принципи в сърцата на Адам и Ева и заедно с това и желанието да живеят в съгласие с Него. Но човекът беше със свободна воля и той можеше да реши дали чрез послушание да признае върховенството на Твореца или да Му се противопостави. Нравственият закон никога не е бил насочен срещу човека, той по скоро му осигурява свобода и щастлив живот.

       Божият закон изисква правда и осъжда неправдата. Христос чрез Своя съвършен живот на земята изпълни изискванията на закона и с това доказа, че законът е праведен и добър. Чрез Своята заместническа смърт на кръста Той принесе откуп за престъпленията към праведните изисквания на закона. В Своята благодат и милост Той постави Своята съвършена правда на мястото на човешката неправда и ни направи способни да победим вътрешните си греховни наклонности. Всичко това става чрез вярата, а не чрез делата на закона.
       В сърцето на един покаян човек, на когото са простени греховете и който е подновен чрез Божията благодат, ще се събуди искрено, движено от любовта желание да живее в хармония с всички божествени заповеди. При това не спазването на закона или някакви наши дела ни оправдават пред Бога, но само вярата в неизчерпаемата Христова благодат. “Тогава чрез вяра разваляме ли закона? Да не бъде! Но утвърждаваме закона.” (Римл.3:31).
       Прощението на нашите предишни престъпвания на Божествения закон не ни дава право да презираме закона. “Да не бъде! Ние, които сме умрели към греха, как ще живеем вече в него?” (Римл.6:2)
       Вложените в нравствения закон принципи са вечни. Бог ги вложи в сърцата на първите хора при сътворението. По късно на планината Синай тези принципи бяха   оповестени в десетте заповеди, в една форма, която отговаряше на падналото  в грях човечество.

        Нравственият закон е духовен и може да бъде спазван само от хора, чийто сърца са подновени от Божия Дух. Никога Бог не е изисквал от човека само едно външно следване на буквата на закона. Нравственият закон действа на вътрешния човек. Той разкрива греха като едно съзнателно престъпване на Божествената воля. Той осъжда не само външното нарушение на заповедите, но и всички мисли и подбуди, които водят към това нарушение. Той води грешника към Христос, при Когото има прощение на всички грехове. Напразни са всички опити да се придобие правда чрез мъчително точно спазване на законните предписания и на нравствения закон.
      Христовият живот и учение бяха в пълно съгласие с нравствения закон. Той се застъпи за този закон, издигна го, потвърди го и о бръщаше внимание на неговите изисквания чрез съвършено послушание. “Да не мислите, че съм дошъл да разруша закона или пророците; не съм дошъл да разруша но да изпълня. Защото истина ви казвам: Докле премине небето и земята, ни една йота, ни една точка от закона няма да премине, докато всичко не се сбъдне.” (Матей 5:17,18)

       Тъй като десетте заповеди са обобщен на човешки език израз на Божието естество и Божията воля и на принципите, които са основата на Божието управление, днес както и винаги те си остават един висш авторитет и стандарт за поведение. Стандартите, идеалите и разбиранията на обществото за добро и право могат да се променят, но Божествените принципи са съвършени и непроменими. Ако желаем да следваме и вършим Божията воля в живота си трябва да се съобразяваме с тези принципи отразени и формулирани в десетте заповеди.