КОМЕНТАР НА БИТИЕ  -  ГЛАВА ПЪРВА

            Стих1    “В началото” – Тези думи ни напомнят факта, че всичко човешко има едно начало. Само Този, Който седи на трона – Всемогъщия Господар на времето е без начало и без край. С тези начални думи на Писанието се представя поразителния контраст между всичко, което е човешко, временно и ограничено и това, което е божествено, вечно и безконечно. Напомняйки ни за нашата човешка ограниченост, тези думи ни сочат на Този, Който винаги е Същият и на Когото годините нямат край. (Евр.1:10-12, Пс.90:2,10). Нашите ограничени умове не могат да мислят за началото, без да мислят за Бога, защото Той е “началото” (Кол.1:18, Йоан 1:1-3). Мъдростта и всички други добри неща имат начало в Него. (Пс.111:10, Яков 1:17). И ако ние трябва винаги да приличаме на нашия Създател, то нашия живот и всички наши планове трябва да имат едно ново начало в Него. (Бит.1:26,27, Яков 3:5, 1Йоан.3:1-3) Наша привилегия е да се радваме на непоколебимата увереност, че “Този, Който е започнал доброто дело във вас, ще Го завърши до деня Исус Христов” (Фил.1:6). Той е “автора и завършителя на нашата вяра” (Евр.12:2). Нека никога не забравяме върховния факт загатнат в тези думи: “В началото …”

            Битие първа глава подчертава, че Бог е преди всичко, че Той е Първопричината и единствената причина за всичко. Този стих е основата на всяко право мислене по отношение на материалния свят. Тук е изложена внушителната истина, че в образуването на нашия свят, Бог не е бил дависим от съществуваща отпреди материя.

            Пантеизма, старото еретическо учение, което ограбва Бога от Неговата личност чрез разпръсването Му по целия Универс и така го прави равен с творението, също е отречен и оборен в Битие 1:1. Няма никаква основа за учението на пантеизма, когато някой вярва, че Бог живее независимо и над всичко преди да е имало творение, и по този начин стои над и отделно от това, което е сътворил.

            Никакво изявление не може да бъде по подходящо от тези уводни думи на Свещеното Писание. От самото начало читателят е въведен към едно Всемогъщо Същество, притежаващо личност, воля, намерение и цели, Който съществува преди всички неща и не е зависим от нищо, Който упражнява Своята Божествена воля и “сътвори небето и земята”.

            Никакво разискване на второстепенни въпроси относно тайната на божественото сътворение, било за времето или за начина не трябва да допуснем да замъгли факта, който е разделна линия между истинското и фалшиво вярване по въпроса за Бога и нашата земя. От приемането или отхвърлянето на истината изложена в този стих зависи нашето отношение към Бога като Творец и Създател.

            Подходящо е тук да се каже една дума на предупреждение: От дълги векове теолозите са спекулирали с   думите “в началото”, надявайки се да открият повече от Божиите тайни пътища, които Безконечната мъдрост е видяла за неподходящо да открие. Но всяка спекулация е фалшива. Ние не знаем нищо за метода и начина на сътворението повече от Мойсеевите думи, които са кратки: “Бог рече …”, “и стана така”. Тези думи са тайнствения  и величествен обертон на химна на сътворението. Да припишем като основа на нашите разсъждения, че Бог е направил така и така при сътворението на света, освен че природните закони са били нарушени, означава да помрачим обсъждането с думи и да дадем подкрепа и утеха на скептика, който винаги е поддържал, че целия Мойсеев доклад е невероятен, защото той приема нарушение на природните закони. Ние не трябва да се изкушаваме да бъдем по мъдри от това, което е писано.

            По точно, нищо не се печели чрез спекулиране с въпроса, кога е била създадена материята на нашата планета и кога е била доведена в съществуване. От гледна точка на времето на сътворението на нашата земя и всичко по нея, книгата битие прави две изявления: 1. “В началото Бог създаде небето и земята (ст.1), 2. “И в седмия ден Бог Си почина от делото, което бе направил” (Бит.2:2). Стиховете за сравнение (препратките) не прибавят нищо към тези два текста относно времето на сътворението. На въпроса, кога Бог завърши своето дело, ние можем да отговорим само: “В седмия ден Бог завърши делото Си .. “, “За шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях и почина Си в седмия ден.” (Изх.20:11)

            Тези забележки относно сътворението не са като опит да приключим разискването, но като една изповед, че ние сме неподготвени да говорим със сигурност отвъд онова, което е ясно и открито. Важният факт, който почива върху доклада на сътворението, дори цялата постройка на Писанието, подсказва на посветения и благоразумен ученик на библията да съобрази своите изявления с ясните и изрични думи на Свещеното писание. Наистина, когато широките полета на спекулация го изкушават да блуждае далеч в неизследваните области на времето и пространството, той не може да направи по добре от това да посрещне изкушението с простия отговор: “Писано е”. Винаги има сигурност в закрилящите граници на цитираните библейски знаци.

            “Бог създаде”  -  Глагола “създаде” или “сътвори” е от еврейския глагол  "bara". Формата, която е употребена тук, описва една дейност на Бога и никога не се отнася за дейност на човек. Бог “създаде ветровете” (Амос 4:13), Бог “сътворява чисто сърце” (Ис.51:10) и “ново небе и нова земя” (Ис.65:17). Еврейската дума, която ние превеждаме “да направи” от глагола "asah", който означава “да формира”, “да образува”, а също и глагола "yas\ar" и др. обикновено (но не изключително) се употребяват във връзка с човешката дейност и се отнасят за действие върху съществуващ от по рано предмет или материя. Първата страница на Свещеното Писание запознава читателя с Бога, на Когото всички неща, одушевени и неудошевени дължат своето съществуване (Евр.11:3). “Земята”, спомената тук не се отнася само за сухата част на планетата, която не бе отделена до третия ден на сътворението, но за цялата наша планета.

            Този първи стих от Свещеното Писание ни изправя пред една от най старите борби спорове между библейски вярващите християни от една страна и скептиците, атеистите и различните видове материалисти от друга страна. Материалистите, които търсят по различни пътища и в различна степен да обяснят Универса без Бога, твърдят, че материята е вечна. Ако това е истина и ако материята има сила да еволюира от най простите форми на живот в най сложните и до човека, тогава Бог наистина не е необходим.

            Стих 2      “неустроена и пуста”  -  по точно “пуста и празна” от евр. "tohu wabohu". Това посочва на едно състояние на пустота и празнота, но без разбирането, че земята е била веднъж съвършена и след това е била направена пуста и празна.

            Когато тези думи "tohu wabohu" се появят заедно на други места, както в Ис.34:11, Ерем.4:23 те изглежда да са взети от този текст, но самостоятелно думата "tohu" е свободно употребена като синоним на “несъществуване” или “нищо” (Ис.40:17,23, 49:4). В Йов 26:7 е демонстрирано правилното значение на тази дума. Втората половина на този стих посочва, че Той простира севера върху "tohu" - “пустота”, “празнота”. Стихът в Йов 26:7 посочва ясно значението на думата "tohu" в Бит.1:2, в който тя и синонимната и дума "wabohu" сочат, че земята бе безформена и безжизнена, без живот. Всички нейни елементи бяха смесени заедно, напълно неорганизирани и безжизнени.

            “тъмнина бе върху лицето на бездната”  -  “бездната” от корена “бушувам” за потопа, а също и за дълбините на морето (Пс.42:7Ы Изх.15:5, Втор.8:7, Йов 28:14, 38:16). “Бездна” е една стара дума и тук е употребена като едно подходящо име на земята. Вавилонците, които са запазили някои неопределени спомени от историята на истинското сътворение за много векове, действително употребяват тази дума "tehom" и я прилагат в своята митология за божеството Тиамат, от чийто труп, както те вярват, е била сътворена земята. Библейският доклад показва, че първоначално е нямало никаква светлина върху земята, и че първоначалното лице на материята е било флуидно състояние, защото думите “тъмнина бе върху лицето на бездната” стоят в паралел с думите “лицето на водите” в този стих.

            “Дух Божий се носеше”  -  Думата “Дух” е от еврейската "ruach". В хармония с употребата на тази дума в Писанието “Дух Божий” е Святият Дух – третото лице на Божеството. От това място нататък през цялото Свещено Писание, Божият Дух е имал ролята на Божествен агент и съработник на Бога във всички дела на сътворението, било на земята, на природата, на църквата, на новия живот или на новия човек.

            Думата определена тук “се носеше” е "merachepheth", която може да се преведе с “мътеше” (отнасящо се за птиците). Тази дума се среща само два пъти, освен на това място, в Стария завет. Тя се явява в Ерем.23:9, където нейното значение е “треперя”, “трептя” и във Втор.32:11, употребена със значение “трептя”, за да опише закрилата на орела над неговите малки. Орела не трепери над живите орлета, но се вие бдително и грижливо над тях.

            Делото на Божия Дух трябва да е имало някаква връзка с дейността, която предстоеше да бъде извършена, една дейност донасяща ред в хаоса. Божият Дух присъстваше вече, готов да действа, да бъде въведен ред и хармония. Святият Дух винаги е извършвал това велико дело. Този Божествен агент винаги е присъствал да сътрудничи в делото на сътворението и изкуплението, да изобличи и подкрепи своенравните души, да утеши оскърбените и да представи молитвите на вярващите в една приемлива форма пред Бога.

            Стих 3      “И Бог каза”  -  Доклада за всеки от шестте творчески дни започва с това изказване. “Той рече и стана, Той заповяда и утвърди се всичко” (Пс.33:9), заявява псалмиста и апостолът казва, че ние разбираме чрез вяра, “че световете бяха създадени от Словото Божие” (Евр.11:3). Изразът “Бог рече” се представя от някои като такъв, който прави Бога твърде подобен на човешко същество. Но как може боговдъхновения писател да убеди ограничените умове за делото на сътворението извършено от безконечния Бог освен да употреби изрази, които смъртния човек може да разбере? Факта, че изразите “Бог рече” са потвърдени и свързани с дейността на Бога (ст.7,17,21,27) посочва убедително, че Божията творческа сила е изразена в човешки език.

            “да бъде светлина”  -  Без светлина не може да има живот. Когато Творецът започна делото за довеждане ред от хаоса и въвеждане живот в растителния и животинския свят, съществено необходимо бе да има светлина. Светлината е видимата форма на енергията, която чрез своето действие върху растенията превръща неорганичните елементи и съставки в храна за човека и животните и контролира много други процеси необходими за живота на земята.

            Светлината винаги е била символ на Божественото присъствие. Както физическата светлина е необходима за физическия живот, така и божествената светлина е необходима за да могат разумните същества да имат морален и духовен живот. “Бог е светлина” (1Йоан.1:5) и на тези, в чието сърце е започнал делото на пресъздаване на божествения образ, Той идва отново и заповядва сенките на греха, несигурността и отчаянието да отлетят, казвайки: “Да бъде светлина!”

            Стих 4      “Бог видя”  -  Този израз повторен шест пъти (ст.10,12,18,21,25,31) пренася в човешки език една дейност на Бога, оценяването на всеки отделен акт на сътворението, като напълно отговарящ на плана и волята на Твореца. Както ние човеците чрез съзерцаване и разглеждане произведенията на нашите усилия и труд сме готови да заявим, че те отговарят на нашите планове и цели, така и Бог заявява след всеки акт на сътворението, че Неговите дела са напълно според Неговия план.

            “Бог раздели светлината от тъмнината”  -  В началото само тъмнина покриваше тази безформена земя. С навлизането на светлината настъпи една промяна. Не тъмнина и светлина съществуваха една до друга, но бяха напълно отделени една от друга.

            Стих 5      “нарече светлината ден”  -   Дадени са имена на тъмнината и светлината. Даването на имена бе винаги един важен акт в древността. Имената имаха своето значение и бяха внимателно подбирани. По късно Бог нареди на Адам да даде имена на животните. Бог понякога променя имената на своите служители, за да Ги съгласува с тяхната житейска опитност или с характера им. Той даде наставление на земните родители на Неговия Син относно Неговото име, като Спасител. През седмицата на сътворението ние виждаме Бог да дава имена дори на безжизнените творения на Неговата творческа сила.

            “Стана вечер и стана утро, ден първи”  -  Буквално преведено: “беше вечер, беше утро, ден един”. Така загадъчното описание на първия начален ден от Божията творческа седмица приключва. Много и различни обяснения са били дадени върху този пасаж от библията. Този израз посочва ясно времетраенето на всяка от седемте части на творческата седмица и се повтаря пет пъти в тази глава (ст.8,13,19,23,31). Някои имат мисълта, че всеки творчески акт трае една нощ, от вечерта до утрото. Други, че всеки ден започва с утринта, макар вдъхновеният доклад на Словото да посочва ясно, че вечерта предшества утрото.

            Много учени са взели този израз “стана вечер, стана утро, ден първи”, че означава един дълъг неопределен период от време, вярвайки, че някои от делата на Бога в следващите дни, като например сътворението на растения и животни, не са могли да бъдат изпълнени в един буквален ден. Те смятат, че намират оправдание в думите на апостол Петър: “един ден е пред Господа като хиляда години” (2Петр.3:8). Че този израз не може да бъде употребен да определи дължината на творческите дни е явно от втората част на стиха: “и хиляда години като един ден”. От контекста на Петровите думи става ясно, че той желае да наблегне, че Бог е неограничен от време. Създателят може да извърши в един ден делото на хиляда години и хиляда години период, дълго време за тези, които очакват Божиите съдби да бъдат изпълнени, може да се счете от Него като един ден. Пс.90:4 предава същата мисъл.

            Буквалното изказване в оригинала: “вечер беше (с последвалите я часове на нощта) и утро беше (с последвалите го часове на деня), ден един”, е ясно описание на един астрономически ден, т.е. един ден с времетраене от 24 часа. Той е равностоен на по късния еврейски израз “вечер-утро” (денонощие), което някои преводи на Библията предават с думата “ден”, в Данаил означават пророчески дни (Дан.8:14), и гръцката дума употребена от ап.Павел: "nuchthemeron" преведена “една нощ и един ден” (2Кор.11:25). Така евреите, които нямаха никакво съмнение относно тези изрази и тяхното значение започваха деня със залез слънце и го завършваха със следващия залез (Лев.23:32, Втор.16:6). От друга страна езикът на четвъртата заповед не остава сянка на съмнение, че вечерта и утрото от доклада на сътворението са равностойни на един земен ден. Тази заповед, предавайки с непогрешим език седмицата на сътворението, заявява: “За шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко що има в тях и в седмия ден си почина” (Изх.20:11).

            Тенденциите, с които мнозина коментатори се накланят към идеята, че дните на сътворението са дълги периоди от време, дори хиляди години, намира широко отражение във факта, че те се опитват да направят примирение между Божествения доклад и теорията за еволюцията. Геолози и биолози са поучавали хората да вярват, че ранната история на земята включва милиони години, в които геологическите формации бавно са се наслоявали и живите видове са еволюирали. Всичките свещени страници на Библията са в противоречие с еволюционната теория. Вярването в Божественото и мигновено сътворение, като резултат от думите изговорени от Бога е в пълна противоположност с теорията поддържана от множество от учените и голяма част от теолозите днес, че светът и всички неща върху него са дошли в съществуване чрез бавни процеси на еволюция, траеща много векове.

            Друга причина, поради която много коментатори заявяват, че дните на сътворението са дълги периоди е тази, че те отхвърлят седмия ден, събота. Един известен коментатор изразява така тази мисъл: “Времетраенето на седмия ден по необходимост се определя от дължината на другите шест дни … Божията съботна почивка се разбира от най добрите тълкуватели на Писанието да продължава от приключване на сътворението до настоящия час, така че последователността изисква предшествуващите шест дни да бъдат считани не като кратки, но като неопределени периоди от време.” Такава причина само ни върти в кръг, защото съботата на седмия ден, така ясно определена в Свещеното Писание като повтарящ се седмичен почивен ден, бива отхвърлена, като се твърди, че седмия ден на творческата седмица продължавал и до наше време. Въз основа на това не библейско обяснение времетраенето на всички творчески дни е също удължено. Здравото библейско разбиране не е съгласно с такава причина, но настоява за даване буквално значение на текста, следвайки примера на Божествения Изяснител на Словото, който парираше всяка атака на противника чрез изявлението: “Писано е!” (Мат.4:4,7,10)

            Писанието говори ясно и открито за седем дни на сътворението (Изх.20:11), а не за периоди с неопределено времетраене. Ние сме задължени да заявим и да наблегнем, че първия ден на сътворението, посочен от израза на еврейски: “вечер беше, утро беше, ден един” бе един 24 часов буквален ден.

            Стих 6      “простор”  -  или “твърд” – делото на втория творчески ден се състои в образуването на “простора”. Голямата маса от първоначалните “води” бе отделена в две отделни сфери. “Водите, които бяха над простора” (ст.7) се разбира от коментаторите да са били водни пари. Климатичните условия на първоначално съществуващата съвършена земя, са били различни от тези, които съществуват днес.

            Изследователи откриват в далечния север, че обширни тропически гори са покривали тези области, които сега са погребани под вечния сняг и лед. Общо признато е, че прекрасни климатични условия са преобладавали през този ранен период от земната история. Непознати са били крайностите от студ и горещина, които могат да направят живота неприятен в повечето области на света и наистина невъзможен на някои места на земята.

            Стих 8      “Бог нарече простора небе” – Продукта на авторската сила на Бога във втория ден на сътворението приема едно име, както светлината от първия ден прие име. В еврейския език, както и в съвременните преводи, думата “небе” е името дадено, както на Божието обиталище, така и на простора. В този стих думата “небе” се отнася за атмосферното “небе”, което се яви като завеса или купол над нашата земя и обще беше наречено “небе”.

            Никакъв нормален живот не е възможен без въздух. Растенията се нуждаят от него, както и всички живи същества. Без атмосфера нашата земя би била безжизнена както луната, прекомерно гореща в онази си част, която е изложена на слънцето и извънредно студена от другата страна. Никакъв растителен живот не би съществувал където и да е по земята и никакво същество не би могло да съществува за известно време без въздух. Благодарни ли сме за дадената от Бога атмосфера ?

            Стих 9      “нека водите…” – Третият творчески акт, извършен в първата част на третия ден бе отделянето на водата от сушата. Вдъхновеното перо на псалмиста описва това събитие в следния картинен и поетичен израз: “Водите застанаха върху планините. При Твоето запрещение те побягнаха. От гласа на гърма Ти се устремиха в бяг. Планините се издиганаха, долините заеха мястото, което Ти си им определил. Положил Си предел, който не могат да преминат.” (Пс.104:6-9)

            Събирането на водите на едно място се отнася за това, къде са били от този ден нататък, събрани на “едно място” и задържани с връзки в едно място помежду си, така че да позволят появяването на земната суша.

            Трябва да е била величествена сцена за някой небесен наблюдател да гледа как хълмовете се издигат над водите, които до тогава напълано покриваха земята. Докато е имало само вода, докъдето окото може да види, изведнъж се появяват големи пространства от суша и земята придобива съвършено нов изглед.

            Стих 10      “и Бог видя, че беше добро” – Божието око почива сега с удоволствие и наслада от завършеното дело в третия ден на сътворението. “Беше добро”. Тази първоначална суша едва ли би изглеждала добра за нас. Това бе една земя на неозеленени долини, хълмове, равнини, напоявани от подпочвени води. Никъде не се виждаше стръкче трева или увиснали лишеи. Все пак тя изглеждаше добра за своя Творец, Който можеше да я види добра по отношение на целите, за които я бе направил и като подготвителна стъпка за новите чудеса, които бе готов да извърши.

            Стих 11      “нека земята произведе…” – След отделянето на сушата от водата бе дадена друга божествена заповед в третия ден. Растенията бяха повикани в съществуване. Някои разбират първия от трите израза на божествената заповед като общ израз за растенията, включително втория и третия вид. Обаче за предпочитане е да ги вземем като отделни видове:

            “зелена трева” – еврейски "deshe", “да бъде зеленина”, “да прорасне зеленина”. Тази дума посочва на зелените стръкове и нежни треви, различни видове растения, които служат за храна на животните. “Зелена трева” е употребена вероятно тук като синоним на думата “билка”, еврейски "es?eb", когато тази дума се явява без определения израз “която да дава семе” (вж.ст.30, Пс.23:2).

            “трева, която да дава семе” – “трева”, еврейски "es?eb" е по скоро “зряла трева”, в която семето е най-очебиещ белег, един от двата вида храна определен от Бога за употреба от човека (зърнените храни).

            “плодоносно дърво” – три характерни белега са дадени тук за плодоносните дървета:
-         да дава плодове
-        семето да бъде вътре в плода
-        раждането на този плод “върху” или над земята

          Тези дървета бяха определени да снабдяват човека и да бъдат друг извор на храна (ст.29).

      Стих 12     “земята произведе” – Растенията в третия ден поникнаха от почвата. Това не означава, че силата, която прави растенията да поникват се намира в почвата. Идеята за поникване от само себе си е чужда, както на Библията, така и на науката.

      “според вида си” – Тази най важна точка е дадена три пъти в стих 11 и стих 12. Това означава например, че едно ябълково дърво не може да даде семе, от което да поникне портокалово дърво. Това посочва с прости думи, че различните видове в растителния свят бяха вече определени при сътворението. Еволюционната идея, че различните видове растения са резултат от бавни процеси на развитие от по нисши към по висши форми на живот не е Библейска и не е научно доказана. Различията вътре в границите на даден вид са възможни, но тези граници правят невъзможно получаването на съвършено нови видове растения.

      Стих 13 – виж стих 5

      Стих 14         “да бъде светлина” – “светлина” на еврейски "meooroth" не е същата дума, както “светлина” спомената в ст.3 и 4. Думата тук означава “извори на светлина”, “източници на светлина”, “светила”. Изразът, че те са поставени на небето или небесното пространство е избран поради това, че там ги виждат земните жители.

      “да разделят деня от нощта” – Да регулират и да поддържат от този момент нататък разликата между светлината и тъмнината, една разлика, която съществуваше от тогава, когато Бог постави светлината от първия ден.

      “за знамения” – Тези небесни светила отбелязват специални действия на Божието предпочитание или благословение, както при Исус Навин (Ис.Навин 10:12,13) и във времето на цар Езекия (4Цар.20:11) и в деня на разпятието (Мат.27:45). Звездите също служат като един от белезите за Второто идване на Христос (Мат.24:29).

      Някои имат погрешната мисъл, че небесните тела бяха определени да посочват също личната съдба на хората. Астролозите (хора, които гадаят по звездите) се позовават на стих 14 за да оправдаят своето съществуване. Обаче библията се притивопоставя решително на всяка форма на гадаене и предсказване. Мисълта, че Бог определи слънцето, луната и звездите да служат на астролозите като ръководители на човешките дела и съдби трябва да бъде подчертано отхвърлена. Еремия предупреждава евреите да не се плашат напразно от тях. (Ер.10:2) Исая говори с подчертана ирония срещу астролозите, звездобройците, на чиито съвети е глупаво и грешно да се осланяме (Ис.47:13,14). Макар суеверието да се чете съдбата на човека по зваздите да не е пуснало корен никога между евреите, то те не са имали достатъчно сила да се противопоставят изобщо на поклонението на звездите практикувано от техните езически съседи (Ер.19:13, Ез.6:16, Соф.1:5).

      “за времена” – Годишните кръгови периоди и други определени времена трябваше да бъдат регулирани от движението на небесните тела (Пс.104:19, Зах.3:19). Тези тела при това имат определено периодично влияние върху земеделието и другите човешки дейности, както и върху развитието на животинския и растителен свят, например времето за раждане на животните и отлитането на птиците (Евр.8:7).

      “за дни и години” – Дните и годините се определят от движението на слънцето, което във връзка с луната снабдява хората от всички векове с основата на календарите – лунен, слънчев или комбинация от двата.

      “за светлина” – Не да въведат светлината в началото на този свят, защото Бог заповяда да има светлина от първия ден, но да служат като постоянни източници за разпределяне на светлината на нашата земя.

      Стих 16  “направи също и звездите” – Тук думата “направи” е била прибавена (при превода). Във връзка с началото на звездите се представят две принципни схващания:

А) “звездите” бяха извикани в съществуване през седмицата на сътворението заедно със слънцето и луната

Б)     “звездите” макар и сътворени по рано, са споменати тук между другото от Мойсей, тъй като той разглежда светилата на небето. Първият възглед по необходимост довежда до заключението, че преди седмицата на сътворението обширният Универс е бил едно празно пространство. Това схващане изглежда недопустимо.

      По този въпрос обаче, както и по много други загадъчни изявления на Писанието относно Бижиите чудни дела, ние трябва да не бързаме да се изказваме категорично. Не трябва да забравяме първоначалната истина, която Мойсей търси да представи относно произхода на слънцето, луната и звездите, че всички те са резултат от Божията творческа сила. Тук още един път се отрича древното и повтарящо се схващане за вечността на материята.

      Стих 18  “то беше добро” – За разлика от настоящото състояние на земята, която бе променена много в резултат от навлизането на греха, небесните тела още се радват на същото съвършено състояние, което имаха, когато излязоха от майсторската ръка на Твореца. Универсално познат факт е, че всички небесни тела се подчиняват на едни и същи закони на Вселената. Астрономите са сигурни, че никакво отклонение от основните норми не се среща в звездния свят. Те знаят, че тези небесни тела няма да ги разочароват, че могат да имат доверие в тях, защото тяхното послушание на законите е постоянно.

      Стих 20  “нека водите” – Тук ни е показано населяването на водите и въздуха чрез сътворяване на морски животни и въздушни птици. В оригиналния текс може да се преведе “нека водите да проидведат изобилно живи същества, които да се движат”. Или по ясно на еврейски този стих означава буквално: “нека водите изобилстват”, “гъмжат от множества”. Глаголът преведен тук с “гъмжат” е употребен със значение “да умножа изобилно”. Изразът се отнася не само до рибите, но до всички водни животни, от най-голямото до най-малкото, също така и за влечугите.

      “същества, които имат живот” – оригиналният израз "nephesh chayyah" прави ясна разлика между животните и растенията, сътворени два дни по рано. Вярно е, че растенията имат живот подобно на животните и притежават определени функции, които приличат на тези на животните, но остава факта, че съществува забележителна разлика между растителния и животинския свят. Животните притежават органи, които им позволяват да вземат решение, да се движат в търсене нае храна, да чувстват скръб, радост, грижа в по голяма или по малка степен. От тук следва, че те могат да бъдат наречени същества, една дума, която не меже да бъде приложена за растенията. Тук трябва да се вземе значението на много разискваната еврейска дума "nephesh" (която има няколко значения), преведена правилно със “същество” в този стих. Един термин, който се прилага за животните, една по висша форма на живот отколкото отколкото при растенията, които не са "nephesh". Ранните преводачи правилно са разбрали, че думата "nephesh" не може да означава “душа” в този стих и я предават по начин, който правилно представя мисълта на вдъхновения автор.

      “птици, които могат да летят” – Водите бяха за произвеждане на водни животни, но не за птици.  Бит.2:19 определя, че “всяка птица във въздуха” бе създадена от Бога “от земята”. Правилното предаване на еврейския текст на Бит.1:20 “и нека птиците летят над земята” премахва тази привидна трудност. Думата “птици” буквално значеща “летящи същества”. Тук са включени както домашните, така и дивите птици.

      Стих 21  “Бог сътвори големите китове” – За втори път думата сътвори от еврейската "bara" е употребена в тази глава да посочи въвеждането на нещо напълно ново, сътворяването на живи същества. В изпълнение на Своето Слово, Бог сътвори големите морски животни "tanninim". Превода на тази дума с “китове” е твърде ограничен. Думата "tanninim" има различно значение, а именно “змия” (Изх.7:9,10,12), “змей” или “дракон” (Ис.51:0, Ез.29:3), но трябва да означава “морски чудовища” в Бит.1:21 както и в Пс.148:7.

      “що се движи” – глагола “движа се” от евр. "ramas?" еособено описание на пълзящи същества (Бит.9:2) било на сушата (Бит.7:14) или  във водата (Пс.69:34), макар тук думата “движа се” ясно да се отнасят за водни същества.

      “според техния вид” – Както в случая на растенията, сътворени в третия ден и тук е направено изказване, че рибите, както и птиците бяха сътворени “според вида им”. Ясно се посочва, че различните видове животни, които ние срещаме, бяха създадени при сътворението, а не чрез процес на развитие, както поддържат еволюционистите (виж ст.12).

      Защо птици и риби бяха сътворени в един и същи ден не трябва да бъде обяснявано с някое предполягаемо подобие между въздуха и водата, както Лютер, Калвин и други мислят. При това не е определено, че бе сътворена просто само по една двойка от всеки вид, напротив думите “нека водите изобилват с живи същества” изглежда да посочват, че животните бяха сътворени не само в едно богато разнообразие от видове, но и в голям брой индивидуални същества. Факта, че бе сътворено само едно човешко същество в началото, не гарантира заключението, че животните бяха сътворени също само в единични видове.

      “Бог видя, че беше добро” – Земята трябва да е изглеждала най приятна на Твореца, когато Той я наблюдаваше в края на този пети ден. Не само зелени хълмове, извиращи потоци, и сини езера, но живи същества, движещи се, плуващи, летящи дадоха на този свят за първи път свойството на живот, което той не притежаваше преди това. Тук бяха същества, които можеха да пеят и хвалят техния Създател и които разкриваха някаква способност за разбиране чрез намиране на подходяща храна (Мат.6:26), чрез изграждане на гнезда и леговища (Мат.8:20) и чрез познаване тяхното време на отлитане (Ер.8:7).

      Величествените дела на Бога извършени в предишните дни бяха наистина трудни, но природата прие една украса в петия ден. Без растителния свят, сътворен в третия ден, светът би имал крайно непривлекателен вид. Много повече той би бил лишен от привлекателност и радост, ако липсваха милионите живи същества, с които бе населен. Всяко едно от тези малки и големи същества ни предава един урок относно чудните дела на Великия Бог, на Когото като Автор и Съхранител на целия живот, ние дължим почитание. Тези същества би трябвало да ни дадат едно пълноценно почитание към живота, който ние не можем да дадем, но би трябвало грижливо да пазим и да не унищожаваме.

      Стих 22  “Бог ги благослови” – Делото на петия ден не само бе изречено, че е добро от страна на Твореца, но прие едно благословение, което се отнася до тяхното разпространяване и умножаване: “Плодете се и умножавайте се”, стана една стандартна формула за благословение (гл.35:11, 48:4).

      Стих 24  “живи същества” – подобно на третия ден, шестия се характеризира с един двоен акт на сътворение: създаването на сухоземните животни и сътворението на човека. След като морето и въздуха бяха изпълнени с живи същества "nephesh chayyah" (виж ст.20), Божието Слово се отправи към земята да произведе живи същества според техния вид. Те са разпределени в три групи:

-         “скотове” – от евр. "behemah" произлизащ от корена "baham", което означава “да бъде ням”, означаващо “неми същества”. Думата общо посочва по големите опитомени четирикраки животни (Бит.47:18, Изх.13:12 и др.), но понякога и по големите полски животни (Пр.30:30, Екл.3:19 и др.).

-         “гадове” (пълзящи същества) – от евр. "remes?", което се отнася до по малки животни, които се движат със или без крака, или със стъпала (нозе), които са едва доловими, такива като червеи, насекоми и влечуги. Тук думата "remes?" означава сухоземните животни, "remes?" в моретата са сътворени в предния ден.

-         “зверове по земята” – от евр. "hayetho Oeres\". Този стар и необикновен еврейски термин се отнася за свободно движещите се диви животни.

Стих 25      “зверове по земята” – Редът на сътворението на живите същества   тук е даден различно от този в стих 24. Последната група от предишния стих  тук е спомената на първо място. Това е добре познат ред в еврейския език, наречен “обратен паралелизъм” (Бит.10:1,2,6,21, Пр.14:16,17).

      “според вида си” – Изразът се отнася до всички три групи живи същества, всеки от които има своите определени видове. Тези вдъхновени думи отричат еволюционната теория, която заявява, че по висшите форми на живот са се развили от по нисшите. Еволюционната теория предполага също, че е възможно да се създаде жива материя от безжизнената земя. Макар науката да потвърждава Библиейския доклад, че всички живи организми са направени от пръст, т.е. че те не съдържат нищо, освен елементите, които съдържа земята, учените никога не са били в състояние да произведат от безжизнената материя една обикновена клетка, която да бъде в състояние да живее и да възпроизвежда свои видове.

      “Бог видя, че беше добро” – С обикновените думи на одобрение приключва краткия доклад на сътворението на всички сухоземни животни и автора бърза да представи сътворението на човека, при когото делото на сътворението достига своята кулминационна точка.

      Стих 26  “Нека направим човека” – Свещеният доклад възвестява превъзходствата на човека над всички други същества на земята. Множественото число на глагола “да направим” епризнато от богословите напълно единодушно, че се отнася за трите лица на Божеството. Думите “да направим” изискват присъствието най-малко на две личности действащи единодушно. Изразите: “човека да бъде създаден” в “наш образ”, и “бе направен” по “Божий образ” ни довеждат до заключението че те трябва да произлизат от същите личности на Божеството. Тази истина съдържаща се в Стария Завет, в различни пасажи като дискутирания тук (в Бит.3:22, 11:7, Дан.7:9,10,13,14 и др.), напълно и ясно е разкрита и в Новия Завет, където ни се казва с ясни изрази, че Христос – второто лице на Божеството, наречен Бог от самия Отец (Евр.1:6) бе съединен със Своя Отец в делото на сътворението.  Текстове като Йоан 1:1,3,14, 1Кор.8:6, Кол.1:16,17, Евр.1:2 ни учат не само, че Бог Отец сътвори всичко чрез Своя Син, но също, че целия живот се поддържа от Христос.

      Макар да е вярно, че тази пълна светлина на истината не се излъчва така ясно в стиховете на Стария Завет в сравнение с откровението на Новия Завет, и че точно разграничаването на различните личности на Божеството не е ясно различимо в Старозаветните пасажи, то очевидно доказателство за Христос като съработник на Отца е представено още от първата страница на Библията. Тези текстове не представляват никаква трудност за онези, които вярват в боговдъхновеността както на Стария, така и на Новия Завет, и че един текст обяснява друг и че двата Завета представляват един хармоничен завършек, както камъните на една красива мозайка. Не само стих 26 и 27 съдържат загадки за дейността на Христос, като Второ лице на Божеството в това творческо дело, но стих 2 споменава за Святия Дух като съработник в същото дело. Следователно ние може да заявим, че първото доказателство за възвишената тайна на Божеството се намира още в първата страница на Библията, една тайна, която е поставена в по-ясна светлина, колкото перото на вдъхновението на различните автори на Библийските книги е подбудено да открие по-пълно.

      “човек” – от еврейската дума "adam". Същата дума Бог даде за да наименува бащата на човешката раса (Бит.5:2). Значението на тази дума е било различно обяснявано. То е описание или на неговия цвят, от  "adam", което значи още “бъди червен”, или на неговия външен вид, от един арабски корен, което означава “да свети” и представя Адам като “бляскав”, или за неговото естество като подобен на Бога от думата "dam", “подобен” или най-вероятно от неговия произход, “пръстен” или “направен от пръст” от еврейската дума “adamah", което означава “един от пръстта”.

      “по наш образ” – “Човекът трябваше да носи този образ както във външния си вид, така и в характера си.”(Е.Вайт)

      Този образ бе повече по отношение на духовното естество. Той стана “жива душа” или по скере “живо същество”, надарен със свободна воля, една самостоятелна личност.

      Това естество отразяваше божествената святост на своя Създател, докато грехът разруши това подобие. Само чрез Христос, светлината на божеята слава и “сияние на Неговата личност” (Евр.1:3), това наше естество се преобразува отново в Божий образ (Кол.3:10, Ев.3:24).

      “и нека те да владеят” – Отношението на човека към останалото творение бе на един, който да управлява. Употребата на множественото число “те” доказва, че Бог планираше още от самото начало да сътвори повече от една личност. Чрез разпростиране на Адамовата сила да управлява “цялата земя”, Бог планираше да направи човека свой представител, княз на тази планета. Че тук не са споменати полските зверове, се приема от някои коментатори като едно указание, че животните, които сега са диви не бяха подчинени на Адам. Такова мнение е неприемливо. Растителният свят също е пропуснат в изброяването на сътворените дела подчинени на Адам макар никой да не отрича, че човека има власт над растителния свят и че растенията трябва да са били включени в израза “цялата земя”. Този израз “цялата земя” в действителност обхваща всичко от тази земя, което не е споменато по име, включително “полските зверове” (Пс.8:6-8). При това обаче Бог ограничи човешката власт на тази земя, като не разпростря властта на Адам над небесните тела.

      Стих 27  “и Бог сътвори човека” – Доклада за изпълнението на Божествената цел е изразен в еврейския език в поетична форма, която обикновено се среща във всички поетични книги на Библията. В тази форма мисълта изразена в първата част на куплета се повтаря с незначителни вариации в думи, но не в значение във втората и третата част на куплета, както в нашия стих:

            “Тъй Бог сътвори човека по Свой собствен образ.  В образа Божий сътвори го Той, Мъж и жена сътвори ги той.”

      Мойсей, който ни е дал и други примери за своята поетична способност (Изх.15, Втор.32 и 33, Пс.90), бе първият от всички вдъхновени писатели, които разказват за Божиите чудни дела в поетични думи. Когато той достига точката на своя доклад, която говори за сътворението на човека, корона на Божието дело на земята, той изоставя обикновения разказвателен стил и използва поезията.

      “в Своя собствен образ” – Забележителна е употребата на единствено число “свой”. Множественото число, употребено в стих 26 открива, че Божеството притежава множественост в единство, докато стих 27 набляга, че множествеността на Божието триединство не отрича Божието единство.

      “мъжки и женски пол” – Един нов елемент е изведен в информацията дадена относно сътворението на човека, като се споменават различията в пола. Двете думи “мъжки и женски” са преведени от еврейските наречия, които посочват пола на две индивидуални същества. Благословението на плодородието произнесено над животните (ст.22) посочва, че те трябва да са били сътворени също така с различия в пола, но този факт не е споменат. Вероятно съществува една особена причина за да се спомене това във връзка със сътворението на човека. Тази причина може да идва от факта, че само в човека двата пола намират своя израз в наредбата на святата брачна връзка. Този стих ни подготвя за откровението относно Божия план за учредяване на семейството, което се представя в глава 2.

      Стих 28  “и Бог ги благослови” – Благословението на Бога, произнесено върху живите същества в предния ден, се повтаря в края на шестия ден със специална прибавка отнасяща се за човека. Бог “ги” благослови, не “го” благослови, което посочва, че сътворението на Ева би трябвало да е станало преди шестия ден е завършил и че благословенията и отговорностите дадени на тях, трябваше да бъдат споделени и от двамата еднакво и по равно.

      “Бог им каза” – Различието, съдържащо се в уводните думи на благословението дадено в ст.22 и ст.28 е достойно за отбелязване. Относно благословението на животните е казано: “Бог ги благослови, казвайки”, докато за благословението на човешката раса се казва: “Бог им рече”, като на интелигентни същества, които бяха способни да слушат Бога и да общуват с Него. Този стих съдържа първото откровение на Бога за човека.

      “плодете се “ – Благословението на Твореца се отнася на първо място за разпространението и увековечаването на видовете, едно благословение, което никога не е било отменяно от Бога и което благословение е изворът милионите човешки същества, които изпълват днес всички континенти на земята. Божественото поръчение се е разбирало от различните коментатори да означава, че умножаването на човешките същества не трябва да продължава безкрайно, но че трябва да спре когато земята се изпълни с човешки същества и животни.

      Думата преведена с “напълнете” не подкрепя фалшивото учение, че в някакво далечно минало този свят е бил обезлюден и че Битие 1 глава е доклад за неговото възстановяване. “Напълнете земята” може да бъде точно преведено с “изпълнете земята”, както се предава в някои преводи.

      “обладайте я” – Това откровение съдържа също наставление относно човешкия дълг и предназначение да управлява земните сътворени дела, една поръчка изразена в същите думи, както тези на Божествения съвет докладван в стих 26. Единствената разлика е прибавеният тук израз: “обладайте я”, признаващ правото на човека да използва за свои нужди всички източници на земята чрез земеделие, миньорско дело, географски изследвания, научни открития, механични средства, машини и др.

      Стих 29  “всяка семеносна трева” – Храната за поддържане на живота на новопосочениу владетел, човека и неговите подчинени е следващото дело. Ние научаваме от Божествения доклад, че човека трябва да се храни от произведенията на полето и дърветата, с други думи, със зърнени храни, ядки, плодове, животните да ядат “всяка зелена трева”, зеленчуци или всяка зелена трева и растения.

      Споменаването на тази наредба открива, че не беше Божията воля човека да убива животни за храна, или животните да стават плячка едно на друго, следователно буйното и често пъти жалко унищожение на живота от човек и животни е резултат от навлизането на греха в света. Това не е съществувало, докато след потопа Бог не даде позволение на човека да яде месото на животните (гл.9:3). Дори древните езически легенди говорят за един златен век на невинност, когато човекът се е въздържал от убиване на животни. Че никакво животно от какъвто и да е било вид не е яло месо отначало, се вижда от пророческото изказване в Исая 11:6-9, 65:25 за Новата земя, където прекратяването на греха и пълното преобразяване на света в царството Божие са придружени от премахване на убийството на кое да е от Божиите творения.

      Ясното учение на Писанието, че смъртта е влязла в света поради греха, посочва недвусмислено, че Божието първоначално намерение е било нито човек, нито животно да не отнемат живота си за да се снабдяват с храна.

      Всички аргументи основани на предпоставката, че е необходимо да се убиват животни, за да се предпазим от тяхното прекомерно нарастване е от съмнителна стойност. Безполезно е да спекулираме с това какво би се случило в този свят, ако животни и човешки същества биха се умножавали безкрайно. Бог сигурно би имал Своите планове да посрещне променени обстоятелства, ако те биха се появили. Тези планове не са ни били открити, защото греха навлезе в земята преди да се появи нуждата да се спре едно прекомерно нарастване.

      Стих 31  “и ето всичко беше твърде добро” – Сътворението на човека и поставянето му като управител на земята довежда сътворението на всички земни неща до един край. Според доклада Бог често преглежда Своето дело и се произнася, че е твърде добро (ст.4,10,12,18,21,25). Прегледа, направен в края на шестия ден обхваща всички дела извършени в предишните дни, “и ето всичко беше твърде добро”. Всяко нещо бе съвършено в своя вид, всяко творение отговаряше на целта, за която бе сътворено. Употребата на израза “добро” за всичко, което Бог беше направил и повторението на думата с подчертаване “твърде добро” в края на сътворението с човека като корона и слава на творението, посочва, че нищо несъвършено не е излязло от Божията ръка. Този израз на одобрение напълно изключва възможността за някакво несъвършенство в сътворението, което да е отговорно за слабостта на Адам и Ева изявена в часа на изкушението.