Тема 7 - БЪДИ ОПОРА НА СВОЯ СЪПРУГ

    Веднага, след като младоженката прекрачи прага на дома на своя съпруг, възниква въпросът кой какво ще прави в новото семейство. Кой ще готви и домакинства? Ще ходи ли тя на работа и ако "Да", ще й помага ли той и в какво? Тъй като тя ще печели почти колкото него, кой ще взема решенията в семейството?
    Много по-просто е било в епохата на патриархата...
    Но, не е така днес. Многото улеснения за жените ги освобождават от кухнята и някои други задължения и им предоставят възможност да се състезават с мъжете. Тенденцията за семейството е далеч от патриархата, или полупатриархата. Днешния модел клони повече към социално равенство.
    На фона на всички тези промени много брачни партньори-християни се чудят как да съвместят традиционните роли от миналите генерации и модела за семейство, представен в Новия Завет.
    Проучванията показват, че само в незначителен брой семейства партньорите знаят своите роли. Неспособността, или неуспеха да се изпълнява определената роля може да причини напрежения и дори нещастия на семейството.
    Бит. 18:19
    Кога да се покорява?
    До колко да се покорява?
    Как да се практикува покорство, когато съпругът не е християнин?
    Как да обичам?
    Кога трябва да обичам?
    Как трябва да демонстрирам любовта си?    
    Кое е липсващото звено между Еф. 5:22 и Еф. 5:25?- Това е Еф. 5:21
    Това е един велик християнски принцип, включващ всички християнски взаимоотношения, включително и тези в семейството. Това е принципа на "Взаимно подчинение".
    Какво е всъщност подчинението?- унижаване, изгубване на самоличността, раболепие, сляпо покорство, или пасивност?
    Подчинението е готовност от страна на единия да приспособи своите собствени права към тези на другия. Съгласно Новия Завет, подчинението е сърцевината на всички християнски взаимоотношения. То е демонстрирано чрез доброволното, радостно покоряване на Христос във всичко на Неговия Небесен Баща.
    Той не беше принуден да се покорява, а направи това доброволно.
    "Взаимното подчинение " не е едностранно действие, както вече сигурно забелязвате, анализирайки думата "взаимно". Това означава, че в различните случаи всеки от партньорите отстъпва на другия.
    Взаимно подчинение може да функционира само когато двамата партньори смятат себе си за равни. Върховен пример за взаимно покорство виждаме във взаимоотношенията Бог Отец-Исус Христос. Исус беше съвършено покорен на волята на своя баща, но този Факт не промени статута Му на равенство с Него.
    1. Различия в предпочитанията - музика...
    2. Предпочитания за време на лягане.
    3. Песимист-оптимист
    4.Икономичност-разточителност
    5. Бързина на реакциите.
    Преди грехопадението Бог беше господаря на семейството, а Адам и Ева, и двамата се подчиняваха на Него. Божият план за тях беше да живеят заедно в идеална хармония. Въпреки, че ролята на Ева беше "помощник, подходящ за човека/Адам/", тя не стоеше на по-ниско стъпало от него. Ролите им бяха различни, но те бяха еднакви по важност и еднакво необходими за едно нормално съществуване на здраво общество.
    Такива са и взаимоотношенията на Бог и Исус преди и след грехопадението.
    При взаимоотношенията на взаимно подпомагане и двамата съпрузи са съгласни, че съпругът поема отговорността за ръководене на семейството, в съгласие със съветите на Св. Писание. Да, във взаимоотношенията на подпомагане, действително съпругът е лидера. Неговата роля обаче не е на диктатор, а на президент на успяващо предприятие, където всеки работник е член на тим, който прави фирмата успяваща. Така президента работи в тясна връзка с вицепрезидента, т. е., съпругата.
    -Разбира положението на жена си.
    Желанието на жената за щастлив дом обикновено надминава това на мъжа. Тя копнее за щастлив, тих дом с посветен, доволен съпруг и деца- усмихнати и с добри обноски. Тя желае удобства, здраве, възможност за развитие и свобода за себе си. Тя се нуждае още от неговата активна помощ, грижа, разбиране, мъдрост и ръководене. Мъдрият съпруг разбира добре жена си и не ще има неоснователни изисквания към нея, но ще е чувствителен към нейното положение.
    Мъжът трябва да знае, че жената иска да се чувства сигурна,когато той ръководи дома. Тя с удоволствие ще уважава неговата ръководна роля, когато той я обича и се грижи за нея. Уважението й към съпруга расте, когато тя забелязва усилията му да ръководи добре семейството.
    -Предлага подпомагащо водачество.
    Повечето жени, независимо колко традиционно, или либерално са настроени, изпитват удоволствие да уважават учтиво агресивния мъж, който излъчва мъжественост, когато е чувствителен към женските нужди и може да предизвика положителни чувства у жената. Истината е, че не много мъже умеят да практикуват "меко" водачество.
    Водачеството се различава коренно от авторитаризма.
    -Авторитаризмът подтиска свободата на личността,а лидера позволява свобода на мислите и действията.
    -Авторитаризмът е безкомпромисен,а лидерът е "разбиращ"
    -А... е неотстъпващ, а лидерът се приспособява.
    -А... не допуска с охота участието на другия като съдружник, а диктува. Лидерът ръководи, управлява, вдъхновява и повлиява, за да постигне охотно сдружаване за постигане на общата цел.
    Водачеството на лидер, който управлява с любов е балансирано. Такова водачество предразполага към открити и честни дискусии /даже когато мненията са различни/ и осигурява здрава система за вземане на решения за разрешаване на проблема и поставяне на цели.
    Когато съпругът възприеме сериозно заповедта от Еф. 5:25 да обича съпругата си, той ще изгради партньорство, в което той никога няма да заповядва на жена си да му се покорява, но мъдро ще предложи "меко" лидерство, което тя ще следва с охота. Такова подпомагащо водачество ще донесе хармония и щастие и на двамата и те ще имат Божиите благословения.
    -Вижда слабите места
    Ако не получи съгласието на съпругата си по някои въпроси, той трябва да преразгледа проблема и да види слабите и силните места. Не смята за унижение да признае честно допуснатата грешка.
    -Поема духовното водачество
    Съпругът има решително влияние върху духовния живот на своята съпруга. Неговият пример и поведение й повлияват за добро, или за зло.
    Съпругът не може да скрие лицемерието си от своята съпруга.
    Мъжът поема инициативата за организиране и ръководене на всекидневни домашни богослужения.
    -Осигурява закрилящо ръководство
    Жената се нуждае от закрилата на своя съпруг- не само физическа, но и емоционална. Подпомагащият съпруг ще запазва съпругата си от всяко насилие, което децата биха проявили към нея.
    Запазващата роля не трябва да премине в пълна зависимост на жената от нейния съпруг, така, че при евентуалната му смърт тя да изпадне в пълна безпомощност.
    Божият план за семейно щастие включва взаимно подпомагащи си съпрузи.
    Вместо да се състезава за лидерското място със своя съпруг, или да загуби самоличността си под неговата власт, подпомагащата съпруга не само позволява нейния съпруг да ръководи, но и насърчава неговото лидерство, като помага осъществяването на решенията му.
    Въпреки, че приспособява живота се към този на своя съпруг, тя се стреми да бъде толкова способна, интелигентна, прилежна, организирана, ефективна, топла, нежна и милостива, като идеалната жена, описана в Пр. 31 глава. Тя не е подтисната робиня, а е вицепрезидент на семейната фирма.
    Безволева, или слабохарактерна жена е толкова далеч от Божия идеал, колкото и мъжът "под чехъл", или воден за носа от съпругата си.
    -Християнската препоръка е взаимно покоряване, но в точката на конфликта жените са насърчени да се покорят, отстъпят и приспособят.Това не означава обаче, че жената остава безгласна, оставяйки всичко на усмотрението на съпруга си. Ако тя чувства, че има специално разбиране за нещата, длъжна е да сподели това със съпруга си, така, че нейното мнение може да повлияе неговото решение.
    -Съпругата не е безпомощно зависима, когато понякога трябва да взема сама решения. Тя сверява плановете си със съпруга си и поема отговорността по-нататък. Ако той не е на разположение в момента , за да се консултира, тя действа според своята преценка.
    -Покорството не е раболепие. Когато съпругата преценява решението на своя съпруг като неправилно, или бедствено за семейното благополучие, тя трябва с уважение да го предупреди и честно и твърдо да каже своето мнение, а не да каже: "Прави каквото искаш"
    Сляпо подчинение също не е покорство. Жена, която доброволно приеме да заеме по-ниско положение спрямо своя съпруг, ще изгуби неговото уважение. Вероятно тя вече има понижено самочувствие, което ще я доведе до обезличаване.
    Подпомагащата съпруга притежава достойнство, кураж, мнение, но в същото време уважава лидерството на своя съпруг.
    Колко далеч трябва да стигне жената в приспособяване правата си към тези на съпруга си?
    Ако съпругът вземе някакво решение, добре е съпругата да го приеме, но ако тя мисли, че той не е огледал нещата много добре от всички страни, би трябвало да се намеси. Ако той прецени, може да промени решението си, но ако той е категоричен, най-доброто е тя да го приеме. Това, обаче не означава, че тя е променила възгледа си по този въпрос и съпругът трябва да зачете правото й да изрази мнението си открито.
    Жената може да се подчинява на всяко желание на съпруга си, но покорството означава ОХОТНО приспособяване към правата на другия.
    Правото свободно да изразяват мнението си по различните въпроси трябва да се зачита взаимно от съпрузите. В щастливото семейство личността се пази на всяка цена.
    Друг аспект на покорството е уважението. Взаимното покорство на родителите един към друг поражда уважението на децата им към тях. До голяма степен детската престъпност се дължи на сринатия от майката авторитет на бащата. "Върни бащата обратно като глава на семейството"- казва съдията Самуел Лийбойц на майката на малкия престъпник.
    Трябва да се прави разлика между положението на личността и неговите способности.
    -Всички лидери имат недостатъци в едно, или друго отношение, но Бог работи чрез тях.
    -Слаб лидер- Често мъжете започват да чувстват отговорност, когато техните жени спрат да си я присвояват, когато им се позволи да чувстват цялата тежест на лидерството.