Книгите имат за задача да открият онова, което не се вижда, да осветят тъмните страници на живота, потайните кътчета на човешката душа. От друга страна, те съхраняват информацията за човешката индивидуалност и в деня на възкресението тя ще бъде подновена според тази информация. Затова в Писанието се казва, че "Бог ще докара на съд всяко дело и всичко скришно: или добро, или зло" (Екл.12:14). Ще се преразгледа и доброто, и злото, защото много често злото навлиза в живота под маската на добри действия и прояви. "Нищо не съдете преждевременно, докато дойде Господ, който ще извади на светло скритото в тъмнината и ще изяви сърдечните намерения" - пише ап. Павел към коринтяните (1Кор.4:5). Критериите за добро и зло, воплите на сърцето, внушенията на съвестта, реакциите на човека спрямо нашепванията на Светия Дух - всичко това се съхранява в споменатите "книги" и ще оформи преценката на извънземните светове за нашата ежедневна битка със силите на мрака и греха. То ще открие сложната хирургическа операция, която Божият Дух е извършил на спасените, за да ги свърже с Христос.

           "Погледнах поради звука на надменните думи, които рогът говореше. Гледах, че се умъртви звярът и тялото му се погуби, и се даде на огнено изгорение. А колкото за другите зверове, тяхното владичество биде отнето; животът им обаче се продължи до време и срок." (Дан. 7:11,12)
            Показвайки ни сцените на съда, пророчеството ни навежда на мисълта, че Бог упражнява влияние в света и не позволява на злото да премине определени граници. В развитието на световната история доста ясно се проявява законът за възхода и залеза на отделните царства. Когато една империя изпепели моралните устои, на които е положила властта си, или своите представи за Бога, малко след това рухва. И не по случайност, а чрез Божията намеса в развитието на човешката история. Употребеният израз "време и срок" според арамейския текст не означава някакво определено количество дни или години, а неопределен период от време, който не е безкраен. В исторически план първите три царства съществуват и след покоряването си. Вавилон е продължил да бъде важен търговски център и по времето на Кир Велики. Персите пък запазват своя облик няколко века след разгрома, който им нанася Александър Македонски. А за гърците е излишно да говорим, те съществуват и досега. Но що се отнася до съдбата на четвъртото царство, на гордия Рим, нещата са коренно различни. След "Великото преселение" римският народ изчезва заедно с културата, която е създал. Унищожението на римската цивилизация е пълно. Днешните римски граждани са потомци на варвари. Те произхождат най-вече от ломбардите. Чак по времето на Ренесанса се прави опит за възкресяване на погребаната култура на Запада. Следователно и в тази подробност пророчеството се изпълнява удивително точно.

            Цитираните стихове ни представят един свят, който се събаря, руши се и накрая издъхва. Свят, чийто край е логичен завършек на цялата греховна история. Картината на края на съда в небето, който ще предизвика и край на човешката история, е представяна от почти всички пророци. "Ще дойде нашият Бог и не ще мълчи. Пред Него ще има огън поглъщащ и около Него силна буря. Ще призове небесата отгоре и земята, за да съди людете си, казвайки: Съберете Ми моите светии, които направиха с Мен завет с жертви. И небесата ще възвестят правдата Му, защото Той е съдията" (Пс.50:3-6). Днес Бог все още мълчи, но идва ден, когато ще проговори: "В онзи ден гордостта на човека ще се наведе и надменността му ще се унижи. Само Господ ще се възвиси. И идолите съвсем ще изчезнат. И човеците ще влязат в пещерите на скалите и в дупките на земята поради страха от Господа и поради славата на Неговото величие, когато стане да разтърси земята. В онзи ден човек ще хвърли на къртиците и на прилепите сребърните си идоли и златните си идоли, които си е направил!" (Ис.2:17-20). Идването на Исус ще сложи край на всяка гордост, на всяко зло, край на едно мизерно, окаяно съществуване и начало на нещо съвсем ново. Второто пришествие за грешния свят и похабената земя ще бъде едно катастрофално събитие. "И седмият ангел затръби, и станаха гласове силни на небето, които казваха: Царствата световни станаха царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува во веки веков. Народите се разгневиха, но дойде Твоят гняв и времето да се съдят мъртвите, и да дадеш наградата на Твоите слуги пророците, и на светиите, и на онези, които се боят от името ти, малки и големи...и излезе глас силен из храма, от престола, който казваше: Сбъдна се. И бяха гласове и гръмотевици, и светкавици, и стана трус, голям, какъвто не е бил, откакто съществуват човеците на земята, такъв трус, толкова силен...И всеки остров изчезна, и планините се срутиха, и град голям, около един талант тежък, падаше от небето върху човеците..." (Откр.11:15,18; 16:17,18,20 и 21). На фона на тези бедствия става нещо, което умът ни не може да побере: "Съберете преподобните Мои, които направиха завет с жертви." Картината на промяната и възкресението! "Ето, една тайна ви казвам: Всички няма да умрем, но всички ще се изменим, в един миг, при последната тръба, защото тя ще затръби и мъртвите ще възкръснат нетленни, а ние ще се изменим. Защото трябва това тленното да се облече с нетление и смъртното да се облече в безсмъртие. А когато тленното се облече с нетление и смъртното с безсмъртие, тогава ще се сбъдне словото, което е писано: "Погълната биде смъртта победоносно!". (1Кор.15:51-54) Земята ще запустее от катастрофите на Второто пришествие и от злоупотребата на хората с нейните закони. Описание на настъпилия хаос дава Еремия: "Погледнах на земята и ето, тя беше пуста и неустроена. На небесата нямаше светлина. Погледнах планините и ето, трепереха, и всички хълмове се тресяха. Погледнах и ето, нямаше човек. Всички небесни птици бяха побягнали. Погледнах и ето, плодоносната страна бе пуста и всичките й градове бяха съсипани от присъствието на Господа, от Неговия пламенен гняв" (Ер.4:23-26). А къде ще бъдат спасените? "Понеже сам Господ ще слезе от небето с повелителен вик, при глас архангелов и при тръба Божия; и мъртвите в Христа ще възкръснат по-напред. После ние, живите, които сме останали с тях, заедно ще бъдем грабнати на облаците да срещнем Господа във въздуха и така ще бъдем всякога с Него" (1 Сол.4:16,17). В продължение на хиляда земни години те ще бъдат при Божия трон (виж Откр.20:4,5).

           След края на този период Бог ще дойде заедно с тях на земята за трети път. Ще последва възкресение на мъртвите неправедни. "И видях бял престол, твърде голям, и Този, Който седеше на него, от лицето на Когото побягна земята и небето, и не се намери място за тях. И видях мъртвите, малки и големи, че стояха пред Бога; и книгите се разгънаха; и друга книга се отвори, която е на живота; и съдени бяха мъртвите според делата си по писаното в книгите. И смъртта и адът бяха хвърлени в езерото огнено. Това е втората смърт. И който не се намери записан в книгата на живота, беше хвърлен в огненото езеро." (Откр.20:11-15). Цялата земя ще пламне в огнени пламъци и ще премине в течно състояние ("огнено езеро"). Подобно на Ноевия ковчег, новият Ерусалим, където е престолът на Бога, ще се носи над пламъците заедно със спасените. А после? "И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха." (Откр.21:1). Земята ще бъде пресътворена, върната в Едемската красота. "Понеже нови небеса и нова земя създавам. И предишните неща няма да се помнят, нито на ум ще дойдат." (Ис.65:17) Само две неща ще останат като спомен от страшния кошмар на греха. Първото нещо са самите спасени. Чак сега те осъзнават, че са като "главни, изтръгнати из огън", спасени единствено чрез Божията благодат. А второто? "Бог дойде от Теман. И Светият - от хълма Фаран. Славата му покри небесата и земята бе пълна с хваление към Него. Сиянието Му бе като светлината. Лъчи излизаха от ръката Му и там бе скривалището на силата Му" (Ав.3:3,4). Какви са тези места, излъчващи сила? Раните от гвоздеите! Те дадоха сила на скептичния Тома от неверник да стане вярващ и да каже: "Господ мой и Бог мой!" (Йоан 20:27) Чрез тях се прокарва мост над бездната на греха и се открива възможност Земята да се приобщи към хармонията на Вселената. Те ще направят нашата планета от място на бунт и разруха в място на Божието присъствие и слава, център на универса. Тези рани поднасят изцелителни сили на болните от грях същества и ги правят да бъдат достойни синове на Бога.

 < НАЗАД >           < НАПРЕД >