БОЖИЯТ НАРОД
СРЕД ПОЛИТИЧЕСКИТЕ КОНФЛИКТИ
НА ДРЕВНИЯ СВЯТ
(коментар върху кн.
"Даниил" 11:1-10)
Навлизаме в четвъртото поред, последно
видение в книгата "Даниил". Още веднъж ще
бъдат показани историческите събития, възходът и
залезът на световните империи от времето на
пророка до Второто пришествие. Първият път това
бе направено от гледна точка на културното
развитие, вторият път на преден план излязоха
жестокостта и диктатът на световните сили,
третият път бе показана ескалацията на човешката
гордост и изгарящата жажда зе величие и слава.
Под какъв наслов ще се представят събитията този
път? Отговора можем да намерим в думите на ангел
Гавриил: "Сега дойдох, за да те направя да
разбереш какво има да се случи на людете ти"
(Дан.10:14), т.е. в центъра на събитията ще стоят
проблемите на Божия народ. Видението не е
облечено в символи. Това говори за духовното
израстване на пророка. През годините на своето
заточение с преданата си обич към Бога и Неговия
народ Даниил постепенно е скъсявал огромното
разстояние между небето и земята. Затова сега,
когато ще се говори за борбите и страданията на
Божия народ - проблеми, с които сърцето му се е
сраснало, това, което разумът би се затруднил да
разбере, любовта му би преживяла и по този начин
чрез сърцето си би схванал Божията вест.
"Божиите истини, за да се схванат и опознаят,
преди това трябва да бъдат обикнати" - Блез
Паскал.
В Стария завет Божият народ е еврейския
народ. В своята история той се сблъсква с почти
всички световни сили. През първото хилядолетие
се среща последователно с главните културни
представители на стария Изток: Египет, Финикия,
Асирия, Вавилония, Персия. Три столетия преди
християнската ера еврейският народ се сблъсква с
културните сили на античния Запад - с Гърция, а
малко по-късно и с Рим. Оттогава Юдея, Гърция и
Рим, три велики цивилизаторски центъра, различни
по характер, но взаимно допълващи се, влияят със
своето взаимодействие върху съдбата на човешкия
род: Юдея е призована да даде на света религията,
Гърция - философията и изкуството, а Рим - правния
и държавния строй. Пророчеството започва от
времето на персите. За удобство ще въведем
историческа периодизация, в която ще видим на кои
моменти се спира Провидението.
I. Под владичеството на персите
"В първата
година на мидянина Дарий аз, Гавриил, стоях да го
укрепя и уякча. И сега ще ти явя истината. Ето, още
трима царе ще се издигнат в Персия. Четвъртият
обаче ще бъде много по-богат от всички тях; и
когато се засили чрез богатството си, ще повдигне
всичко против гръцкото царство." (1 и 2 стихове)
Припомняйки на
Даниил, че едно царство стои, докато Бог провежда
Своя план чрез него и то откликва на апела Му,
Гавриил отбелязва четири периода от
владичеството на персите. Защо? Нали според
историята царете след Кир са общо тринадесет?
Обяснението е едно-единствено: политиката на
тези царе ще засегне доста осезателно еврейския
народ. Да видим как!
Кир е наследен от
своя син Камбиз (529-523). Той успява бързо да потуши
възникналите бунтове и след това да организира
поход срещу силното Египетско царство. Отрядите
на неговата войска преминават през Юдея. Тази
крехка държава е обложена с непосилни данъци. Към
това се прибавят и лошите реколти, които траят
няколко години. Съседните племена се възползват
от смутните времена и вероломно организират
разбойнически нападения.
След смъртта на Камбиз на персийския
престол се възкачва Смердис (523-521). Това е един
самозванец на име Гаумата, който се представил за
брата на Камбиз Смердис. По всяка вероятност той
е бил подкрепен от жреците, които са знаели, че
Камбиз тайно е наредил да убият брат му, и
възползвайки се от персийската традиция, която е
изисквала висшите сановници да се показват пред
народа в изключително редки случаи, както и от
приликата му със Смердис, те обявяват
самозванеца за истинския наследник. Неговото
кратко управление причинява много щети на
еврейския народ и е истинска разруха за
Персийската империя. Юдеите са оставени на
произвола на съдбата. Никой не се интересува от
техните проблеми, никой не осигурява защита на
това ново поселение. Това е време на сериозен
изпит за Божиите чеда: дали ще направят компромис
с вярата си и ще се съюзят със съседните народи,
като възприемат техните религиозни обичаи, или
ще останат верни на великия Йеова. Повечето от
тях се огъват. Първоначалният пламък, който ги е
подтикнал да напуснат богатите провинции на
Вавилон, е застрашен да угасне напълно. Но, слава
Богу, този период е твърде кратък.
В 521 г.пр.Хр. цар на персите става Дарий I, умен
и справедлив управник, твърде благоразположен
към евреите. По негово време храмът е доизграден
и в 516 г.пр.Хр. приключва седемдесетгодишният
период на робство, предсказан от Еремия (Ер.25:11,12).
В същата година Вавилон е сполетян от много тежък
удар. Той се е разбунтувал и е смятал, че неговите
стени ще устоят на персийския натиск. Но се
излъгва, превзет е отново с хитрост.
За наказание Дарий
нарежда да бъдат убити около три хиляди от
най-влиятелните негови граждани и да се сринат
непревземаемите стени. От тази година Вавилон
започва бързо да запада. При управлението на
Дарий I (521-485) Персия достига своя апогей. Но това е
и време, когато на историческата сцена се
появяват гърците, време, когато Изтокът и Западът
започват да кръстосват шпаги. Първият поход
срещу древна Елада се осъществява от зетя на
Дарий Мардуниджа с цел да накаже Атина за
участието й във въстание в града Милет. Всичко
било пресметнато доста точно, но случайни
обстоятелства попречват на персите да постигнат
целта си. Две години по-късно се организира втори
поход (в 490 г.пр.Хр.). Решителната битка става при
полето Маратон, в североизточната част на Атика.
Атиняните нямат съюзници, но западното военно
изкуство удържа победа. Дарий мъдро преценява, че
покоряването на йонийските племена не е никак
лесна работа и повече не подновява походите.
Четвъртият, споменат от пророчеството цар, е
Ксеркс (485-465). Известен е с това, че замисля да
покори всички гръцки племена и да наложи
господството на Персия в Средиземноморието. Той
организира трети поход срещу Гърция с огромна
армия, съставена от 800 000 пешаци и 80 000 конници, с
флота от 1 200 военни и 3 000 транспортни кораба.
Гърците избират позиция в планината Ета, зад
тесния Термопилски проход. Армията им се състои
от 7 000 войници, а флотата - от 271 кораба. Персите
жънат успех след успех. Помага им и предателство.
Атиняните са принудени да изоставят града си и да
предприемат решителна битка при остров Саламин в
480 г.пр.Хр. Сред персийската флотилия те изглеждат
шепа хора, но успяват да спечелят битката и
принуждават персите да се оттеглят.
Древноизточната деспотия се оказва по-слаба от
античните общества на малките гръцки полиси.
Една година по-късно (в битката при Платея) на
персите е нанесен съкрушителен удар.
Ръководителят на армията Мардоний е убит и само
малка част от неговите отряди успява да се
измъкне от обръча на смъртта. От този момент
изгрява нова сила с нови идеи за личността и
човешката свобода - Елада. Ксеркс е известен още и
с отношението си към евреите, което е подробно
описано в книгата "Естир". Подведен от своя
приближен Аман, той подписва заповед за
избиването им, но след цяла върволица от събития,
движими от Божието провидение, избиването е
осуетено.
По-нататък събитията влияят благоприятно на
еврейския народ. Следващите персийски царе са
приятелски настроени към младата държава. Чак
малко преди появата на Александър Македонски,
при царуването на Артаксеркс III (361-338), нещата се
влошават. Юдея е обложена с тежки, непосилни
данъци. Честите въстания в Египет също изтощават
нейните жизнени ресурси. Артаксеркс допуска един
от приближените му евнуси, Богоас, да извършва
всякакви своеволия в Палестина. Затова не е никак
чудно, че еврейският народ посреща Александър
Македонски като освободител от персийското иго.
II. Под Македонското владичество
(332-320 г.пр.Хр.)
И ще се издигне един
мощен цар, който ще царува с голяма власт и ще
действа според волята си. А щом се издигне,
царството му ще се съсипе и ще се раздели към
четирите небесни ветрища, но не на наследниците
му; нито ще владеят над толкова, над колкото той е
владял; защото царството му ще се изкорени и
раздели на други освен тях." (3,4)
<
НАЗАД > < НАПРЕД > |
