ИДВАЩИЯТ
(коментар върху кн.
"Даниил" - 11:39 до 12:3)
"И в крепостите така ще направи с помощта
на чуждия бог: на онези, които го признаят, ще
умножи славата, и ще ги направи да владеят над
мнозина, и земята ще раздава за награда." (39
стих)
Португалия и Испания са любимите деца на
средновековното папство, защото са единствените
народи, чиито крале никога не са се
противопоставяли на духовния му авторитет. Те са
водили борби против маврите и са прогонили
неверниците, с огън и меч са изкоренявали всяка
ерес от земята си - никъде папската инквизиция не
е намирала по-голяма готовност за съдействие. И
когато в епохата на Великите географски открития
(1445-1521) между тях назрява сериозен конфликт,
папата не оставя своите послушни деца да се
намразят и да бъдат въвлечени в изтощителни
войни. Той им разделя всички още непознати страни
в света, и то не на "сфери на влияние", а ясно
и недвусмислено подарява всички народи, земи,
острови и морета по силата на своя авторитет като
наместник на Христа на земята. Просто взема
земното кълбо и го разрязва като ябълка, но не с
нож, а със своята була от 4 май 1493 година. Линията
на разреза минава на сто левги западно от
островите Зелени нос. Новооткритите земи, които
се окажат на запад от тази линия, ще принадлежат
на милото му чедо Испания, които пък се окажат на
изток от нея - на любимата Португалия. След една
година (по молба на Португалия) граничната линия
се премества с още двеста и седемдесет левги на
запад (благодарение на което Португалия по-късно
ще получи все още неоткритата Бразилия. С
договора от 7 юни 1494 г. непознатият свят е вече
разделен. Остава да бъде опознат: 1486 година - Диас,
първият европеец, се осмелява да стигне до нос
Добра Надежда, 1492 година - Колумб достига
американските острови. 1497 година - Себастиян
Кабот открива Лабрадор и с това - американския
материк. Един нов континент се включва в
съзнанието на бялата раса. Васко да Гама вдига
платната от Занзибар и се насочва към Калкута, за
да открие морския път към Индия. В 1500 година
Кабрал открива Бразилия. И най-сетне: от 1519 до 1522
година Магелан предприема достопаметния,
увенчаващ всички дотогавашни постижения подвиг -
първото околосветско пътуване. Само с 500 души и
няколко топа Кортес успява да покори държавата
на ацтеките. Помага му разпространеното вярване,
че ще дойде техният бог със свитата си и ще ги
научи как да живеят. Външният вид на испанците и
особената им вяра съответстват на поверието и те
биват приети за богове. В 1531 г. Франциск Пизаро
слага край на царството на инките - още една
древна култура. В същото време португалците
завладяват Бразилия, а англичаните откриват
бреговете на Северна Америка. Откриването на
Новия свят става в разгара на инквизиторския
терор в Испания. Това обещава, а и донася
баснословни богатства на испанската корона.
Тогавашните богослови твърдят, че Всевишният
подарил Новия свят на католическите крале като
награда за техния неуморен труд при преследване
на еретиците. На току-що завоюваната Западна
Индия испанската корона поднася инквизицията.
Тези народи трябва да приемат християнството
колкото се може по-бързо. На 7 януари 1519 г.
великият инквизитор на Испания Алонсо Монрике
официално упълномощава първия испански
архиепископ в Америка Алонсо Монсо и
вицепровинциала на доминиканския орден Педро де
Кордоба да изпълняват по съвместителство
задълженията на "апостолически инквизитори
във всички градове, селища и места на островите
на Морето - океан", възлагайки им да назначават
нотариуси, пристави, следователи и други
чиновници, необходими за организацията на
"светото дело". На новите светове наистина
предстои да видят силата на една нова религия и
на един нов бог! За да подобри работата на
инквизицията - да може да действа в новооткритите
земи, както и да противостои на Реформацията -
испанският крал Филип II издава през 1569 г. декрет,
даващ й неограничена власт в завоюваните
територии. Навред се издигат клади. Хората, които
имат по-различно отношение към новия бог или не
се съгласяват изцяло с догмите на католическата
църква, са ограбвани, измъчвани и изгаряни, а
техните предатели - богато възнаграждавани. На
някои места действията на инквизицията
продължават чак до средата на ХIХ век! Така 39 стих
ни представя още един аспект от дейността на
"нищожния цар", насочен пак към
"крепостите" на земята, но този път - към
новооткритите земи.
"И в края на времето южният цар ще се
сблъска с него..." (40 стих, I част)
Пак се появява
южният цар! Понеже се намираме в християнската
ера, понятията от Стария завет се разглеждат в
техния нарицателен смисъл. При първата поява на
южния цар го идентифицирахме с турците. Коя е
силата, която сега се изправя срещу папството?
Стихът е ориентиран във времето - той говори за
края на някакъв определен период. Ясно е, че става
дума за периода на господството на
средновековното папство. В "Даниил" - 7:25 е
казано, че този период е "време, времена и
половин време" - 1260 буквални години. Като
прибавим към 538 г., когато папството получава
политическа власт, 1260 години, стигаме до 1798
година - годината на пленяването на папа Пий VI и
издаването на забрана за избиране на нов папа.
Коя сила извърши този акт? Франция! Идеите на
френските мислители, предвождани от Волтер,
запалват Френската революция. Нейното бойно
знаме е атеизмът и въздигането на човешкия разум.
Войниците на френската революция маршируват по
пътищата на Западна Европа, стигат до Рим, където
пленяват папа Пий VI. По такъв начин първата
атеистична сила в Европа се "сблъска" с
"нищожния цар". Чрез трудовете на Ленин
флагът на атеизма се прехвърля в Русия и става
бойно знаме на образувалата се след това
комунистическа система. Историята й ни е добре
позната. Южният цар (атеизмът) се впи в душите на
хората, разби моралните устои, уби творческите и
нравствените сили и опустоши цели народи. Но той
се оказа нетрайно явление. Без вяра човекът не
може да живее и за да му помогне да продължи бунта
си срещу Бога, Дяволът пак трябва да му поднесе
опиващото питие на фалшивото християнство -
модерната разновидност на идолопоклонството.
"...и северният цар ще дойде против него
като вихрушка, с колесници и конници, и много
кораби; и като влезе в страните, ще нахлуе и
замине." (40 стих, II част)
Кой е северният цар?
Под "северен цар" евреите са разбирали
Вавилон, а той е бил символ на дръзко
противопоставяне на Божия авторитет, робство и
неразбория. В Новия завет Вавилон става символ на
отпадналото християнство, което флиртува със
"земните царе": "Жената бе облечена в
багреница и червено, и украсена със злато, със
скъпоценни камъни и с бисери, и държеше в ръката
си златна чаша, пълна с мръсотии и с нечистотии от
нейното блудстване. И на челото й имаше написано
име: Тайна, великий Вавилон, майка на блудниците и
на гнусотиите на земята" (Откр. 17:4,5). Тази
изневеряваща църква ни е добре позната - папската
институция. Според стиха тя ще набере сили и ще
победи атеизма. Ние живеем точно сред тези
събития. Наистина, първата кървяща рана на
комунизма, която даде началото на неговата
агония, бе нанесена от католицизма - откъсването
на Полша. Комунизмът рухна. Сега очакваме
католицизмът да се насочи към бившите
комунистически страни. Според текста папството
ще увеличи многократно влиянието си там. Орденът
на йезуитите има специално разработена програма
за постигането на тази цел.
Но споменаването на северната посока
съдържа и друг елемент. В описанието на падането
на Сатана пророк Исая ни казва, че той мислил в
сърцето си "да стане подобен на Всевишния, да
седне на планината на събраните богове към
най-крайните страни на север". По всяка
вероятност триумфът на "нищожния" цар,
"или северния цар", ще бъде предизвикан и от
прояви на свръхестествена сила на Сатана,
прикрит под маската на Христос. Към подобна мисъл
ни навежда и следващият стих.
"Ще влезе и в славната
земя, и много страни ще се разорят; но следните ще
се избавят от ръката му: Едом, Моав и главният
град на амонците. Ще простре ръката си върху
страните; и Египетската земя няма да избегне.
Защото ще завладее съкровищата на златото, на
среброто и на всички скъпоценности на Египет; и
либийците и етиопяните ще бъдат заставени да
следват по стъпките му." (41 и 42 стихове)
"Земята на славата" е Божията църква. Тя ще
бъде преследвана. Защо? Поради една-единствена
причина - верността. Новата световна църква (под
егидата на папството) ще налага следване на
определени правила, които ще нарича християнски;
ще изисква поклонение на образи, най-вече на Дева
Мария, и това ще бъде съпроводено от чудеса, които
ще стават в местата за поклонение. Всеки, който
надигне глас, че това противоречи на библейското
учение, ще бъде белязан. Хората твърде лесно се
настройват срещу някого. Едом, Моав и амонците са
роднини на Божия народ в Стария завет, но
нечислящи се към него. Това означава, че
истинските Христови последователи ще имат
симпатизанти, ще има хора, които духом ще са с тях,
но на този етап няма да бъдат закачани.
Споменаването на Египет, Либия и Етиопия, т.е. на
народи, изповядващи далечна на еврейската вяра и
според тогавашните представи намираща се на края
на света, показва, че папството ще стане
абсолютен господар както на атеизма, така и на
мохамеданството и езичеството. Очевидно
чудесата, които ще стават в неговите среди,
съчетани с политическия авторитет, ще
осъществяват това предсказание.
"Но известия от изток и от север ще го
смутят; затова ще излезе с голяма ярост да погуби
мнозина и да ги обрече на изтребление. И ще
постави шатрите на палата си върху моретата,
върху славния свят хълм, но при все това ще
постигне края си, и не ще има кой да му помага."
(44,45)
Изток е посоката,
откъдето ще дойде Господ като Освободител. "Бог
дойде от Теман и Светият - от хълма Фаран. Славата
Му покри небето и земята бе пълна с хваление към
Него." (Авакум 3:4,3). "Кой издигна праведния от
изток? Призова го при нозете си, предаде му народи
и го постави господар над царе!" (Ис.41:2) "Известията
от изток" са вестите, които Божиите верни
последователи ще разнасят в това бурно време на
преследвания и гонения. От север, от "планината
на събраните богове" идва Съдията. "Издигнах
един от север, и той е дошъл - от изгрева на
слънцето един, който призовава Моето име; и ще
нагази първенците като кал, както грънчарят
тъпче глината" (Исая 41:25). Божият народ ще
издига учението за оправдание чрез вяра и ще
говори за близостта на края. Той ще бъде
подкрепен от своя Бог, за да занесе последната
вест на погиващия свят.
<
НАЗАД > < НАПРЕД > |
