Дворът
            Оградата на двора е била направена от ленен плат, окачен на шестдесет ситимови стълба (Изх.27:9-18). За разлика от светилището, основата на тези стълбове е била медна подложка, а закачването на плата се е осъществявало посредством сребърни кукички. Когато някой от народа е съгрешавал, той е трябвало да вземе едно агне без недостатък и да отиде в двора на светилището. За да влезе в двора, е трябвало да мине през странна врата - завеса от висон, боядисан в червено, мораво, синьо и бяло. Така грешникът се е сблъсквал с първата представа за бъдещия Спасител, който ще дойде от небето (синия цвят), ще живее в грях, но ще остане чист и неопетнен (белия цвят), ще предложи кръвта си за нас (червения цвят) и накрая ще стане цар (моравия цвят). През вратата е влизал този, който собственоръчно е дръпвал завесата - жест, красноречиво говорещ за това, че всеки трябва да осъзнае личния си принос за прободените на кръста ръце (Йоан 10:7-10,17; 20:25). Минавайки обаче през вратата, той вече е бил заобиколен от белотата на препредения висон. Каква точна илюстрация на правдата, която Исус дава! Колко нагледно е представена идеята за оправдание чрез вяра (Йоан 3:16)! Грешникът е бил скрит от обвинителните погледи. Външните наблюдатели не са можели да виждат нищо друго, освен белотата на финия ленен плат.

            Непосредствено пред вратата на скинията се е намирал умивалник - един голям басейн с вода. Той е бил направен от мед. В него свещениците е трябвало да мият ръцете и краката си, преди да влязат в светилището да започнат службата (Изх.30:17-21; 38:8). Друг предмет в двора е бил олтарът за всеизгаряне. Той е заемал най-важното място в службата по отношение на жертвената система. Бил е с размери 2.30 Х 2.30 Х 1.38 метра (Изх.27:1,2); направен от ситимово дърво и кух отвътре, а отвън - обкован с мед. На него са били поставяни жертвените животни. Тук се е изгаряла тлъстината и съответната част на месните и хлебни приношения. На четирите ъгъла на олтара е имало издатини, подобни на рогове. При някои жертвоприношения кръвта се е поставяла на тези рогове. В други случаи кръвта само се е поръсвала на олтара. В подножието му обаче се изливала неизползваната кръв. За грешника това е била доста тягостна картина. Нажежената мед е говорела за болката, която грехът му ще причини на бъдещия Месия. Вадичките кръв, потекли още преди жертвеното животно да бъде поставено на олтара, са представяли неизмеримите душевни страдания, агонията в Гетсимания, която превърна потта на Исус в капки кръв (Лук.22:44). По този начин - чрез страданията на Един невинен, застанал между Бога и човека - грешникът е бил освобождаван от товара на съвестта.

            Ако с олтара за всесъжението е било представяно изкупителното дело на Христос, то с умивалника се е онагледявало делото на Светия Дух в човешкото сърце. Отново среща с медта, но този път няма жертва. Сега грешникът ще види себе си през очите на Бога. "Съветвам те да си купиш от мен...колурий (очно масло), за да помажеш очите си, та да виждаш." (Откр.3:18). Бог иска да направи съвестта ни чувствителна, будна и чиста. Резултатът от Неговата жертва е, че "очиства съвестта ни от мъртвите дела на плътта" (Евр.9:14). С жертвеника и умивалника са представени двата важни процеса в делото на спасението: прощението и очистването. Принесената жертва дарява на грешника прощение, но Бог иска да се отиде по-нататък - от прощение към чистота, към новорождение и освещение (Йоан 3:5,6; 1Сол.4:3).

            Светая
            Пак същата врата посреща свещеника при влизането му в първото отделение на светилището. Отново пред нас застава Господ Исус Христос, но сега не с цел да ни прости, защото прощението е вече извършено, жертвата е дадена, а да ни примири с Бога. "Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си, като не вменяваше на хората прегрешенията им, и вложи в нас словото на примирението (2 Кор.5:19)". В Светая, която е била два пъти по-дълга от Светая Светих, или по-точно размерите са били 9.2 Х 4.6 Х 4.6 метра, е имало три предмета: маса с хлебно приношение, златен светилник и кадилен олтар. В отделението се е влизало от фронталната страна на зданието, която е гледала на изток, а точно на други край на стаята е стоял кадилният олтар. Отдясно е била масата с хлябовете на предложението, а отляво - светилникът.

            Масата с хлябовете на предложението (Изх.25:23-30; Лев.24:5-9) е имала размери 0.86 Х 0.46 Х 0.69 метра и е била направена от ситим, обкован със злато. Отново се срещаме с Исус Христос, но сега като хляба на живота. Неговото слово дойде до нас чрез съчетанието на метал с дърво, на Божествената природа с човешката. Металът е злато, което недвусмислено показва, че в светилището е представено Христовото дело на небето. Изрично е било наредено хлябовете да бъдат дванадесет и да се подменят всяка седмица, като старите да се изяждат от свещениците "пред Господа", тоест в светилището. Тук съвсем ясно се открива интимната връзка, която простеният грешник създава с Господ: "Ето, стоя на вратата и хлопам, ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мен". (Откр.3:20) "И взе хляб, и като благодари, преломи го, даде им и рече: Това е моето тяло, което за вас се дава..." (Лук.22:19).

            Златният светилник е бил направен от 42-килограмов къс злато и е имал седем клонки - по три от всяка страна на централното стъбло. Чашите, съдържащи маслото, са били направени във форма на бадеми. От чисто злато са били направени още щипците и подносите му (Изх.25:3-10;27:16-21). Тук Исус е представен като светлината на света (Йоан 1:4,5,10). Светилникът е бил единстеният източник на светлина в светилището - нещо, което разкрива пълнотата на Бога и желанието му да не примесваме Неговото учение с други философии или религиозни възгледи (Кол.2:8,9). Светлината се поднася на света чрез седемте светила на светилника, маслото и фитилчетата. Това е Христовото дело  чрез Неговия народ, Неговата църква. "Седемте светила са седемте църкви" (Откр.1:20), тоест седемте етапа в развитието на църквата Му през вековете. Елеят винаги е бил символ на Светия Дух. А фитилчетата сме ние, хората. Когато прегорят или се изкривят, свещеникът ги оправя със златни щипци.

            Кадилният олтар е бил най-важния предмет от Светая. Имал е размери 0.46 Х 0.46 Х 0.92 метра и е бил направено от ситим, обкован със злато. На горната му част е била прикачена корона, направена също от чисто злато (Изх.30:1-10). На него първосвещеникът е принасял тамян с въглени от олтара за всеизгаряне в двора. На златната корона се е слагала кръвта от жертвите, принасяни за грях. По този начин олтара е обединявал в себе си дървото ситим, символизиращо човешката природа на Исус, златото - символ на славата и божествеността Му и кръвта - жертвата, която е направил за нас, за да поеме вината на греха. С кадилния олтар е била онагледявана ходатайствената служба на Исус в небето. При принасянето на тамяна първосвещеникът е идвал в съприкосновение с Божието присъствие. Тъй като вътрешната завеса на светилището не е достигала до покрива на сградата, Божията слава, която се е явявала под формата на мъгла във вътрешното отделение, се е виждала отчасти и в първото отделение. Когато се е вдигал димът от тамяна, божията слава е слизала над очистилището и изпълвала най-святото място (Светая Светих). Често пъти тя така мощно се е проявявала и е осветявала, че първосвещеникът е бил принуден да се оттегля назад и да застава чак до вратата на скинията. Както в тази символична служба той е гледал с вяра към мястото на Божията слава, към Светая Светих, където се е намирал ковчегът на завета, без да може да го види, така и Божият народ днес трябва да отправя молитвите си към Исус, Великия първосвещеник, който, невидим за човешките очи, ходатайства за нас (спомнете си картините от седма глава, където се описва Човешкият син, въведен пред трона на Бога). Тамянът символично е представял достойнствата на Христос и съвършената Му правда, която чрез вяра се предава на Неговия народ и която единствена може да направи поклонението на грешните същества угодно на Бога. Олтарът за всеизгарянето, стоящ пред входа на светилището, е говорел за делото на Исус на земята, за откупа, който даде за нас, а вторият олтар е символизирал ходатайствената Му дейност на небето - как Той ще ни облече в Своята правда и ще ни представи чисти пред очите на Вселената. Освен това тамянът е символизирал и молитвите на всяко съкрушено сърце (Пс.141:1,2; Откр.8:3). "Чеда мои, това ви пиша, за да не съгрешавате. Но ако някой съгреши, имаме ходатай при Отца, праведния Исус Христос." (1 Йоан.2:1-3)

            Светая Светих
            Във второто отделение, наречено Пресвято място (Светая Светих), е имало само един предмет, наречен ковчега на завета (Изх.25:10-22). Бил е направен от дървото ситим, обковано със злато, и е имал размери 1.25 Х 0.75 Х 0.75 метра. Върху него се е поставял капак, направен от чисто злато, който се е наричал умилостивилище, очистилище или седалище на благодатта. Капакът е имал корона, отлята от злато - същата, както върху кадилния олтар. В този ковчег Моисей е поставил десетте заповеди, написани на две каменни плочи със собствения пръст на Бога (Вт.10:4,5). За известно време ковчегът е съдържал и едно златно гърне, пълно с манна, и Ароновия жезъл, който е процъфтял (Евр.9:4). Над умилостивилището са били поставени два златни херувима - единият е стоял в единия му край, а другият - в другия край (Изх.25:19). За тези херувими се казва, че те "ще прикриват с крилата си очистилището, като ги разпростират върху него, а лицата им ще са едно срещу друго над умилостивилището". Тук Бог е общувал със Своя народ: "И там ще се виждам с тебе (Моисей); и отгоре на умилостивилището, между двата херувима, които са над ковчега на свидетелството, ще говоря с тебе за всичко, което ти заповядам за израилевите синове" (Изх.25:22). Божият закон, вместен в ковчега, е великото правило за пълноценен човешки живот. Този закон е произнасял смърт за престъпника, но над него е било поставено очистилището, което по силата на умилостивението е давало прошка на каещия се грешник. Така в делото на Христа, символизирано чрез службата на скинията, "милост и вярност, правда и мир се целунаха" (Пс.85:10). Ковчегът на завета е показвал как Бог ще съчетае правдата и милостта си и представял крайната цел на спасителния план: "Ще положа закона си във вътрешностите им и ще го напиша в сърцата им. И ще бъда техен Бог, и те ще бъдат мои люде" (Ер.31:33). Така човекът ще бъде обновен и прославен.

 < НАЗАД >           < НАПРЕД >