В първата им среща Исус
му се открива чрез видение, а във втория случай -
чрез пряк сетивен контакт, но за много кратко
време. Сега обаче му дава възможност да Го гледа
по-дълго. Творецът е застанал до Своя верен
служител. Даниил Го познава, иска да бъдат заедно,
но не може да издържи... Грехът е нанесъл такива
деформации на човешката личност, че сетивният
контакт с Бога на практика е невъзможен. Тази е
причината, поради която Той "се крие от нас".
"Но беззаконията ви сложиха разделение между
вас и Бога, и греховете ви скриха лицето Му от вас,
за да не слуша" (Ис.59:2). Но сега над бездната е
прокаран мост - Даниил не във видение, а със
собствените си очи улавя Божията слава!
Смъртните очи не могат да издържат на нейния
блясък, цялото му същество започва да трепери...
Всяка клетка чувства допира си с Твореца... Паднал
като мъртъв на земята, Божият верен служител с
вълнение слуша гласа на Онзи, Когото обича и
заради Когото живее. Очите са заслепени и вече не
могат да виждат славата на Бога, съществото Му
почти не може да издържи на това вълнение, но
любовта е по-силна от раните на греха. Тя кара
старческото тяло да се вкопчи здраво в пръстта,
за да може да удължи още малко прекия контакт с
Бога. Силите обаче бързо гаснат... Още няколко
секунди и Даниил вече няма да е способен да
възприема, защото явлението надминава праговете
на чувствителност... Но Творецът няма да го
остави.
"И ето, ръка се допря до мен, която ме тури
разклатен на коленете и на дланите на ръцете ми. И
рече ми: Данииле, мъжо възлюблени, разбери думите,
които ти говоря, и стой прав, защото при теб съм
изпратен сега. И когато ми изговори тази дума, аз
се изправих разтреперан. Тогава ми каза: Не бой се
Данииле, защото от първия ден, откакто ти отдаде
сърцето си да разбираш и да смириш себе си пред
своя Бог, думите ти се послушаха и аз дойдох
поради думите ти. Обаче князът на персийското
царство ми противостоеше двадесет и един дни; но,
ето, Михаил, един от главните князе, дойде да ми
помогне; аз, прочее, останах непотребен вече там
при персийските царе и сега дойдох да те направя
да разбереш що има да стане с людете ти в
последните дни; защото видението се отнася до
далечни дни."
Появява се втора небесна личност. Даниил познава
нейния глас, това е ангел Гавриил - този, който му
разясняваше виденията (името на ангела означава
"Силен пред Господа"). В първата им среща
Даниил го оприличава на "мъж с вид на
светкавица" (9:21-23). Това е ангелът, който донася
на Мария вестта, че ще зачене и ще роди Господ
(Лука 1:28-38). Апостол Йоан го нарича ангела на Исус
(Откр.1:1). Тази близост с Бога ни кара да смятаме,
че това е ангелът, който е заместил Сатана след
неговия бунт. След като успокоява пророка,
Гавриил му открива причината, поради която е
забавил отговора. Навлизаме в тайните на
невидимата битка между силите на доброто и
силите на злото. В персийския дворец всичко е
било спокойно. Кир е влизал и излизал, съпроводен
с почести и слава, но едва ли е знаел, че в двореца
присъстват невидими наблюдатели; едва ли е
разбирал, че от присъствието на Гавриил зависи
съществуването на царството му; едва ли си е
давал сметка за произхода на внушенията, които са
нахлували в неговото съзнание. "Князът на
персийското царство" е предводителят на
силите на мрака - Сатана. Той е упражнявал силно
влияние върху съзнанието и решенията на Кир.
Гавриил не е стоял безучастен, но силите на мрака
са надделявали и това е поставяло на карта
съдбата на еврейския народ. Тогава се е намесил
"Князът Михаил". Кой е той? Михаил в превод
означава "Който е като Бога". От "Юда" 9
ст. разбираме, че Той е възкресил Моисей, а в
"Откр." - 12:7 ни се казва, че Той стои в центъра
на битката между добрите и злите ангели. Всичко
това еднозначно показва, че става дума за Господ
Исус Христос. Но забележете, Исус е в двореца на
персийските царе и същевременно се представя на
Даниил! Не говори ли това за Неговата
вездесъщност, за Неговата безкрайност - една от
характеристиките на Бога? За Гавриил обаче това
не е в сила: той или ще е при Даниил, или някъде
другаде, но не и навсякъде.
"И ето, един подобен на човешки син се допря до
устните ми. Тогава отворих устата си, та говорих,
като рекох на онзи, който стоеше пред мен:
Господарю мой, от видението болките ми се
върнаха, и не остана сила в мен. Защото как може
слугата на този мой господар да говори с моя
господар? Понеже веднага не остана никаква сила в
мен, па и дишане не остана в мен. Тогава се допря
до мен нещо като човешки образ и ме подкрепи. И
рече: Не бой се, мъжо възлюблени! Мир на тебе!
Укрепи се! Да! Укрепи се! И като ми говореше, аз се
подкрепих и рекох: Нека говори господарят ми,
защото си ме подкрепил. Тогава каза: Знаеш ли защо
съм дошъл при тебе? А сега ще се върна да воювам
против княза на Персия; и когато изляза, ето,
князът на Гърция ще дойде. Все пак, обаче, ще ти
известя значението на това, което е написано в
едно истинско писание, при все, че няма кой да ми
помага против тези князе, освен вашият княз
Михаил!" (Дан.10:16-21)
С обичта си и
верността си Даниил прониква отвъд видимото. Той
накарва Твореца да съблече дрехите на Своята
слава, за да може да го прегърне и целуне.
Безкрайната любов не може да остане бездейна при
вида на това искрено и свято чувство, което
пророкът изпитва към Бога. Шестстотин години
по-късно същият Бог, дошъл вече в битността на
човек, ще препаше престилката, за да измие
краката на Своите възлюбени ученици, започвайки
от Юда - своя предател.
После до пророка се доближи и Гавриил. И той го
прегърна. Чак тогава му откри, че когато напусне
персийския дворец, ще дойде гръцкият цар.
Народите, царствата или отделната личност може
през целия си живот да не добият истинска
представа за Бога, но по всяко време изпитват
върху себе си Неговите внушения чрез съвестта си
и чуват гласа Му, нейде в дълбините на духа звучи
Неговата воля и няма сила, която да може да я
заглуши. От самата личност зависи дали ще
откликне на този зов или не (Римл.2:12-16). Често пъти
се налага Божият Дух да достига човека чрез
атрибутите на лъжлива, противна нему религия
(Спомнете си как Бог се откри на Навуходоносор),
друг път - да задвижи някоя от звездите, които
наблюдаваме и на които се кланяме, за да ни доведе
до Витлеемските ясли (спомнете си мъдреците от
Изток). Но когато човекът упорито отказва да се
подчини на Божия апел, тогава идва моментът,
когато ще се кажат думите: "Ефрем се прилепи
към идолите си! Оставете го!" (Ос.4:17). И ако Бог
каза тези думи за по-голямата част от Своя
старозаветен народ - царство Израил, и в 722 г.пр.Хр.
то изчезна от историческата сцена, то какво
остава за отделната личност, която дръзко,
самонадеяно върви по своя гибелен път? Даниил
трябва дълго да чака отговор от небето, защото
самото небе очаква решението на Кир. Божиите
пророчества не превръщат хората в марионетки. Те
сами трябва да осъществят своя избор.
Даниил е гледал събития, които ще се случат две
хиляди и шестстотин години след него, той е бил
пренасян чрез пророческите видения напред във
времето. Но той се премества и в пространството и
се озовава само на няколко крачки от Създателя на
световете, от "Онзи, Който е, Който е бил и Който
ще бъде". И това става не чрез летяща чиния или
ракета, а чрез силата на едно искрено и свято
чувство, което непрекъснато обновява неговия
душевен свят и го прави да бъде "човекът с
изящния дух".
< НАЗАД >
< НАПРЕД
> |
