Великите дела започват от малките неща.
Преди да стане велик пророк в езическия свят,
Даниил засвидетелства вярност в малките, почти
незабележими неща.
"И направи Бог
Даниил да намери благодат и милост пред своя
началник" (Даниил 1:9).
Да бъдеш верен е не само велико, но и
особено вълнуващо, защото в момента, когато
хвърляш своя жребий, разбираш, че не си сам, че
Този, за Когото си се жертвал, е до теб и няма да те
изостави. Това сближаване с Бога, това тясно
сътрудничество, това интимно приятелство е
най-висшата наслада на духа. То винаги ни
облагородява и открива пред нас нови хоризонти.
На Даниил то е донесло благодат. Началникът на
евнусите Асфеназ - човек, съвършено чужд на
неговата религия - противно на всяка логика го
разбира и споделя чувствата му. Но това не е
всичко. Думата благодат има много по-широк
спектър. Най-често тя се употребява, за да
обозначи особената Божествена сила, единствено
способна да омекоти и преобрази горделивото
човешко същество, и мира, който общуването с Бога
ни дава. Както Мойсеевото лице светело дълго
време след близък контакт с Бога (Изх.34:29,30), така и
Данииловото същество е излъчвало сияние. Това
благородство на духа, изразяващо се в любезност,
учтивост, толерантност, смирение и внасяне на
спокойствие и увереност, е втората нишка, която
ще определя съдбата на Данииловия живот.
"И рече началникът на евнусите: Аз
се боя от господаря си, царя, който определи
ястието ви и питието ви, да не би да види лицата ви
по-лови от лицата на юношите - вашите връстници - и
направите да бъда виновен пред него. И рече
Даниил на настоятеля, когото началникът на
евнусите постави над Даниил, Ананий, Мисаил и
Азарий: Опитай, моля, слугите си десет дни. Нека ни
се дават зеленчуци и вода да пием. После
прегледай лицата ни и лицата на юношите, които
ядат от изрядните ястия на царя, и каквото видиш,
това направи със слугата си." (Дан.1:10-14)
Върховен миг! За да преодолее страха
на своите началници, които се опитват да го
разберат и искат да му помогнат, Даниил призовава
Бога да изяви Своята сила и да даде живо
откровение за принципите си. Срокът е твърде
кратък, за да се видят кой знае какви промени
вследствие природосъобразния начин на хранене.
Ами ако някой от тях се разболее? Това винаги може
да се случи! Но Даниил не се съмнява. Неговото
доверие в Твореца е огромно.
"И след като свършиха десетте дни,
лицата им бяха по-красиви и по-свежи от всичките
юноши, които ядяха изрядните ястия на царя. И
отнемаше настоятелят изрядното им ястие и
виното, което трябваше да пият, и им даваше
зеленчуци" (Даниил1:15,16).
Експериментът е
поразителен! Даниил и неговите трима приятели
излизат победители.
Вълнуващи са тези мигове, когато
човекът стъпва на световното шахматно поле не
като пионка, застрашена всеки момент да бъде
жертвана за фигура или позиция , а като царица, с
която всички се съобразявали - вражеските сили се
устремяват към нея, за да я извадят от играта,
нейните войски пък я закрилят и са готови да се
жертват. Не е ли вълнуващо, че във време, когато
колелото на съдбата непрекъснато се търкаля от
двореца до ешафода, четирима младежи, за да бъдат
верни в малките неща, рискуват собствения си
живот, като с отказа си отхвърлят каквото и да е
преклонение пред религията и авторитета на
вавилонския цар Навуходоносор? И вместо да бъдат
оковани и хвърлени в тъмница, остават в двореца,
без нищо да им се случи. Нещо повече, те стават
част от най-близкия кръг на царя! Как? Пак чрез
Божията намеса.
"И на тези четири младежи даде Бог
знание и разум във всяко учение и мъдрост; и
Даниил бе проумятел във всяко видение и сънуване.
И в свършека на дните, когато царят поиска да ги
въведат, говори с тях и не се намери между всички
тях подобен на Даниил, Ананий, Мисаил и Азария, и
престояваха пред царя. И във всяко дело на
мъдрост и на проумение царят ги намери
десетократно по-добри от всичките влъхви и
вражари в царството" (Даниил 1:17-20).
Бляскав е успехът на Даниил и
неговите приятели. Но той е напълно заслужен,
защото върховно е онова усилие на волята, чрез
което духът се издига над земното, над човешките
страхове и предпочита един миг с вечността,
вместо коленопреклонно живуркане. Какво силно
доверие имат тези младежи в Бога и как са го
запазили непокътнато от превратностите на
съдбата! А те са имали доста поводи, за да се
усъмнят в Него. Как ли са се чувствали, когато
съвсем невинни биват взети за заложници? Нима са
забравили болката от раздялата с близките, с
родния дом? Имали ли са право да упрекнат Бога за
тази нерадостна съдба? Имали са! Но не са го
сторили! Защото са го обичали, защото, без да
разбират защо Той допуска за тях тази тежка
участ, са Му се доверявали. В радост и неволя, в
щастие и в скръб Той е за тях все същият
най-близък приятел. Пред тази силна обич, пред
това огромно доверие в Онзи, когото не виждаш,
небето не може да остане безучастно. То щедро ще
се отблагодари, защото преди Даниил и приятелите
Му да Го заобичат, Бог ги е обикнал; преди да
пострадат, Той сам пострада.
В е р
н о с т т а, б л а г о р о д с т в о т о и д о в е р
и е т о са трите важни нишки в живота на Даниил,
от които се изтъкава неговата правда. Малки,
почти незабележими, много често проявяващи се в
дребните подробности на ежедневието, те ще
изваят един от най-красивите образи в Библията -
човека с "изящен дух" (Даниил 5:12). И те на свой
ред отново повтарят максимата, че верният в
малкото и в многото ще бъде верен. Малките неща
всъщност се явяват пробни камъни в нашата правда.
Малко нещо - вкусването на забранен плод - донесе
трагедията и злото в този свят. Малко нещо - само
няколко гневни израза - лиши Мойсей и Арон от
обещаната земя (числа 20:9-12). Малко нещо може да ни
откъсне от вечността, но и малко нещо може да ни
съедини с нея. И това е най-завладяващото в
примера на Даниил.
За Бога няма малки и големи
заповеди. На човека му се струва така, тъй като не
е всезнаещ. Затова Бог очаква от нас доверие и
послушание - израз на обичта ни към Него. Царската
храна, която е съдържала и месо от нечистите
животни, на пръв поглед е малък проблем, защото
човек не може да схване напълно връзката между
яденето и мисленето, между стомаха и мозъка.
Сигурно Даниил си е спомнил, че когато освободил
своя народ от египетско робство, Бог му е
поднесъл безмесна храна като по-ценна, по-близка
до райската. Хората обаче пожелали друга, те
хленчели, искали месото, което са яли в Египет.
"И дал им е, което искаха! Но проводи обаче
мършавост на душите им" (Пс.106:15). Угаждането на
извратения апетит отслабва моралните сили.
Погрешният начин на ядене и пиене има за резултат
погрешно мислене, а оттам - погрешно поведение.
< НАЗАД >
< НАПРЕД
> |
