Урок 11 - Почивката на земята

   Когато нашият свят бе създаден, в природата съществуваше съвършено равновесие. Човекът, животните и растенията живееха в пълна хармония. Но всичко се промени с навлизането на греха. Човекът започна да яде животните, а животните започнаха взаимно да се изяждат. Навсякъде избуяха плевели и тръни. Дори и земята бе отслабена от язвата на греха. Бог каза на Каин: "Когато работиш земята, тя няма вече да ти дава силата си" /Битие 4:12/.

   Това бе една от причините, поради които Господ заповяда на израилевите чада да оставят земеделските терени да почиват на всяка седма година /Изход 23:10,11/. Това би дало възможност на земята да възстанови жизнеността си и доброволно да осигурява на бедните жетва, от която те да се изхранват. Но повечето от Божиите чада пренебрегнаха този закон и просто отказаха да му се подчинят. Тогава настъпи денят на ужасния съд. Вавилонският цар Навуходоносор дойде в Юдея и посече разбунтували се против него. Други бяха отведени в златния град на Вавилон. По същото време Израил бе в развалини, "догдето земята се наслаждаваше със съботите си, защото през цялото време, когато лежеше пуста, тя пазеше събота" /2 Летописи 36:21/. В края на 70-те години оцелелите се завърнаха в обещаната земя и отново съградиха Ерусалим.

   В продължение на 6000 години Исус е засявал семената на благовестието. Библията ни казва, че "за Господа един ден е като хиляда години и хиляда години като един ден" /2 Петрово 3:8/. Скоро Цар Исус ще се завърне, за да пожъне света. Някои ще бъдат посечени от яркостта на Неговото пришествие, а останалите ще бъдат отведени в златото Му царство. Тогава тази изморена, стара планета ще пази 1000-годишна събота, докато Бог не изпрати Новия Ерусалим!

Първи урок - пълен текст