Урок 4 - Върховната жертва

    Небето все още бе тъмно, когато старият патриарх чу Бога да говори. "Аврааме,... вземи сега единствения си син, когото любиш, сина си Исаака, та иди в местността Мория и принеси го там във всеизгаряне на един от хълмовете, за който ще ти река" /Битие 22:1,2/.

    Авраам се разтрепери, когато осъзна ужасяващото въздейстие на тази заповед. Бог бе обещал, че чрез Исаак - сина-чудо на старостта му - той щеше да стане баща на могъщ народ. Всичките мечти на Авраам се съсредоточаваха върху единствения син на Сара. Той не разбираше защо Бог изисква от него подобен странен акт, но се бе научил да се доверява и покорява на небесния си Баща - дори когато бе объркан.

    Авраам нежно събуди младия Исаак и двама доверени слуги и малката група се отправи на тридневното пътуване до върха Мория. Когато наближиха планината за жертвата, Авраам нареди на слругите си да изчакат завръщането му заедно с Исаак. След това сложи дървата на гърба на сина си и двама заедно започнаха да се изкачват по склона на планината.

    Синът Исаак наруши неловкото мълчание. Нещо не беше както трябва. Той каза: "Ето огъня и дървата, а где е агнето за всеизгаряне? И Авраам каза: Синко, Бог ще си промисли агнето за всеизгаряне" /стихове 7,8/.

   Когато стигнаха до върха, Авраам със сълзи на очи обясни причината за тяхната мисия. Исаак с готовност се подчини на Божията заповед. След последната прегръдка, бащата нежно завърза и положи сина си на каменния олтар. Авраам вдигна ножа си, но внезапно бе спрян от един ангел и бе насочен към жертвата, която щеше да бъде принесена вместо Исаак - див овен, чиито рога се бяха заклещили в близкия храст.

   Тази трогателна история не е единственият случай, при който баща е трябвало да вземе болезненото решение да пожертва любимия си син.

Първи урок - пълен текст