Стиховете от 20 до 26 предават думите на Даниил
относно съня на Навуходоносор. Пророкът обяснява
на царя, че видяното дърво, което в началото много
напомня за картината на сътворението (Бит.1 гл.), е
самият Навуходоносор. Височината и здравината на
дървото символично представят славата и
владичеството на царя. Но той се е опиянил от
славата си и се е самозабравил. Затова Бог ще му
покаже, че без Него Навуходоносор е по-жалък и от
животните. Царят ще загуби разсъдъка си и ще
живее като скот. Седем години ще изминат. Тогава
разумът му ще се възвърне и той отново ще се качи
на престола. Божието решение е престолът да не
бъде предаден на друг, докато царят е обезумял.
След това Даниил дава съвета: "Напусни
греховете си чрез вършене на правда и
беззаконията си чрез правене на благодеяния на
бедните, дано се прости престъплението ти" (26 и
27 ст.).
В съвета на Даниил се съдържа важна истина. Царю,
помисли и за хората! Всичко това, което си
направил, е прекрасно, но то е създадено с цената
на непоносим труд, с цената на робството. Царю,
погледни и към себе си! Не си безгрешен! Нищо
значимо не направи за Онзи, Който те потърси и ти
Се откри! Изпълни цялото си царство с идоли и
безсмислени процесии, а защо нищо не каза за Него
- Великия Дарител на живота? Ти видя в съня, че Бог
е и съдията, помисли за това! Какво ще каже Той за
теб, за изминатия ти жизнен път?
Изминават дванадесет месеца.
Съдбата на Навуходоносор е надвиснала над
главата му. Почти цяла година милостивата ръка на
Твореца задържа развитието на събитията, за да
може царят да се опомни, да се покае. Напразно! И
този благодатен период е пропуснат. След няколко
седмици виденията в съня са омаловажени от
проблемите на ежедневието и затова се
пренебрегват. "В края на дванадесетте месеца,
като ходеше по царския палат във Вавилон, царят
проговори: Не е ли велик този Вавилон, който аз
съградих с мощната си сила за царското жилище и
за славата на величието си!" (29,30)
Наистина Вавилон е бил велик град и царят е имал
основание да се гордее с него. Дворецът му
представлявал самостоятелен малък град.
Навуходоносор бил вечно недоволен и
непрекъснато го разширявал, защото всичко
направено му се струвало "недостатъчно за
достойнството на царското величие". Този
разкошно украсен дворец с релефи от разноцветни,
прекрасно глазирани плочки наистина можел да се
нарече чудо на хладното и непонятно варварско
великолепие! Три чудеса карали хората да
занемеят от учудване: градините на Семирамида,
Вавилонската кула и улицата на процесиите.
Ароматът и красотата на вечно свежите цветя и
дървета, поддържани от причудлива напоителна
система, ползваща неуморния труд на робите,
разтапяли от удоволствие всеки пътник;
величественият вид на кулите го карали да се
преклони пред вавилонските божества; улицата на
процесиите предизвиквала у него страх и смирение
пред силите на съдбата. Вавилонската кула, според
откритията на проф. Колд, е била построена на
стари основи - вероятно останали от кулата, за
която говори Библията (Бит. 11:3,4).
На нейно място бащата на Навуходоносор и самият
той издигнали нова, построена в памет на старата -
с деветдесет метра ширина на основата и
деветдесет метра височина. След шестия й етаж се
издигал на петнадесет метра височина храмът на
бога Мардук, покрит със злато и украсен със сини
глазирани плочки. Около грандиозната кула,
наречена зикурат, се издигали, опасани от
крепостна стена, домовете, в които живеели
поклонниците, дошли за големите празници. Там
били и домовете на жреците. Тържествата,
посветени на Мардук, започвали от портата на
Ищар. Тя приличала на огромен пролом. От двете й
страни се издигали високи, седем метрови
крепостни стени, които погледът не можел да
прехвърли. Улица, пищно украсена с глазирани
плочки и злато и широка двайсет и три метра,
водела от външните фортове през портата на Ищар в
същинския Вавилон. По средата уличното платно
било настлано с големи квадратни варовикови
блокове, над един метър широки и високи, положени
върху залята с асфалт тухлена основа, а встрани -
с два пъти по-малки плочи от Брекчия, изпъстрени с
червени и бели жили, като всички фуги били
залепени с асфалт. На долната си, заровена в
земята страна всеки камък носел следния надпис:
"Навуходоносор, цар на Вавилон, син на
Набопаласар, царя на Вавилон, съм аз. Аз покрих
вавилонската улица с каменни плочи от Шаду за
процесията на великия бог Мардук. Мардук,
повелителю, дари живот вечен!"
"Не е ли велик този Вавилон, който аз
построих!...Думата бе още в устата на царя, и глас
дойде от небесата: На тебе се известява, че
царството премина от тебе..." След това се
описва обезумяването му: "Навуходоносор бе
изгонен измежду хората, ядеше трева като
говедата, и тялото му се мокреше от небесната
роса, докато косите му пораснаха като пера на
орли, а ноктите му като на птици." /33/
Състоянието на царя прилича на
рядко срещано психическо заболяване, при което
човекът се мисли за животно и се стреми да живее
като такова. Изглежда Навуходоносор е напуснал
тайно двореца и е избягал в гората. Разполагаме с
откъслечни сведения, че известно време
вавилонското царство се е управлявало от
колегиум - нещо, което потвърждава истинността на
Библията. Може би думите на Даниил са повлияли на
висшите сановници да не отписват Навуходоносор
от живота и да изчакат седемте години. След
изтичането на този период най-после настъпва
промяната: "Сега аз, Навуходоносор, хваля,
превъзнасям и славя небесния Цар; защото всичко,
което върши, е с вярност, и пътищата Му са
справедливи. И Той може да смири ония, които ходят
горделиво." (37)
Това са последните думи, които Библията казва за
него, за човека, на когото Провидението оказва
честта три пъти да го потърси по един
изключително вълнуващ начин. "Защото Бог
говори веднъж и дваж, но човек не внимава. Когато
дълбок сън падне на хората...тогава отваря ушите
им и запечатва поучение в тях, за да отвърне човек
от деянията му и да извади гордостта на
човека..." (Йов 33:13-16). В първия сън Бог открива на
Навуходоносор Своя авторитет, планове за
историята на света и му протяга Своята
приятелска ръка. Но няма кой да я поеме. След
девет години Бог му открива любовта и уважението,
което има към него, самозабравилата се в яда си
малка човешка прашинка. Накрая Творецът
определено му казва, че Неговите толерантност и
уважение не позволяват в света да има хаос и
всеки да тъпче безотговорно другите. И ако
Навуходоносор продължава да нехае относно
вечните проблеми на човешкото битие, ще изпита
върху собствения си гръб жестоките удари на
съдбата, които идват като естествена последица
от потъпкването на Божиите закони. Така Творецът
Се представя като безусловен Господар на
Вселената, като вечна и необяснима Любов и като
Съдия, който бди над Своите закони и правдини.
< НАЗАД >
<
НАПРЕД > |
