ПАЛАЧИ И ЖЕРТВИ
Второто видение на Даниил е нов исторически
поглед на събитията от времето на пророка до
Второто пришествие. Този път обаче картината е
повече от ужасна. Под влияние на "ветровете"
(войните) от "голямото море" (народите)
излизат четири уродливи чудовища, свирепи и
жадни за кръв. Това ли са четирите световни
царства, дали на човечеството блясъка на науката
и изкуството? Трудно може да ги познаем. Вавилон
(605-538 г.пр.Хр.), Мидо-Персия (538-331 г.пр.Хр.), Македония
и периодът на елинизма (331-168 г.пр.Хр.) и Рим (168
г.пр.Хр. - 476 г.сл.Хр.) са без привлекателната маска
на културата и просперитета. Открита е
истинската им същност - властолюбие и жестокост.
Оказва се, че всяко следващо царство е много
по-жестоко от предишните, а Рим изпитва такова
удоволствие от проливането на невинна кръв, че
надминава животинските страсти. Дори звярът с
железните зъби и медните нокти, пояждащ и тъпчещ
народите, бледнее пред империята, избрала да бъде
палач, за да господства. Властолюбието и
жестокостта достигат своя връх в една почти
незабележима политическа сила - "малък рог с
очи и уста на човек", пред когото "три от
рогата се изкореняват" и той постепенно се
променя така, че се превръща в най-жестоката
богопротивна сила в човешката история.
Когато светът забрави своя Бог, хората стават или
палачи, или жертви: "Според както пасяха, така
се и наситиха. Наситиха се и сърцето им се
надигна. Затова Ме забравиха. По тази причина
станах за тях като лъв, като леопард ще дебна на
път, ще ги срещна като мечка, лишена от малките
си..." (Откр.13:6,7). Първите три звяра са били
донякъде Божии средства за вразумяване на
избрания народ. Сто и петдесет години преди
времето на Даниил Бог разкрива на евреите
отговорността им за развихрянето на злото. Ако те
забравят своя Бог (както и направиха), ако
заживеят единствено с проблемите на ежедневието,
ще трябва непосредствено да се сблъскат с
жестокостта и унижението.
Християните на свой ред се срещат със
страданието, споделяйки тъжната констатация на
Исус: "Огън дойдох да туря на земята; и какво
искам, ако се е вече запалил?" (Лука 12:49)
Жертвите на "малкия рог" обаче са
по-щастливи от деградиралите си палачи. Смъртта
на верните Божии синове не остава незабелязана
от Дарителя на живота. Въпреки това Бог все още
"мълчи", за да даде шанс на всяко житно
стъбълце да принесе плод. Все още житото и
плевелите растат заедно, все още злото е палач, а
доброто - жертва.
Но наближава денят, когато доброто ще триумфира,
а злото ще бъде окончателно унищожено. Скоро
небесният съд ще разреши драстичната намеса на
справедливостта в света на човека - житото и
плевелите ще бъдат ясно различими.
Разумните
ще разберат смисъла на страданието и макар
жертви на злото, не ще пожертват верността към
пострадалия за тях Бог.
< НАЗАД >
<
НАПРЕД > |