text-7.jpg (13277 bytes)

ДАНАИЛ

Първа глава:
Апокалиптичните пророчества

Сред пророчествата на Библията
Ключът на откровението
Между две съдби

Втора глава:
Империи и хора

Трагедията на грешния избор
Нишките на живота
Посланието на боговете
Кой ще завладее света
Европа в пророчествата
Началото на вечността
10 По-силни от огъня
11 Гордост и безумие
12 Претеглен на везните
13 Свободата да се извисиш
  
 Империи и хора

Трета глава:
Палачи и жертви

14 Световни царства
15 Шедьовърът на злото
16 Защо Бог мълчи
17 Триумфът на доброто
    Палачи и жертви

Четвърта глава:
Грях и святост

18 Дръзките претенции на гордостта
19 Да удивиш небето
20 Светилището
21 Очистване на светилището
22 Отвъд видимото
    Грях и святост

Пета глава:
Божият народ

23 Божият народ
24 Слуга на трима господари
25 Християни срещу християни
26 Идващият
27 До утрото на вечността
    Разумните ще разберат

ОТКРОВЕНИЕ

ЗАЩО БОГ МЪЛЧИ
(коментар върху кн. "Даниил" - 7:9-13,26)

            "Гледах, докато се подложиха престоли, седна Старият по дни, чието облекло беше бяло като сняг и косите на главата Му - като чиста вълна; престолът Му - огнени пламъци, и колелата Му - пламенен огън. Огнена река излизаше от Него и течеше пред Него; хиляда хиляди Му служеха и десетки хиляди по десетки хиляди предстояха пред Него; съдиите седнаха и книгите се отвориха." (9 и 10 стихове)
            Не, Бог не стои безучастен! Само на пръв поглед е така. Докато на Земята върлуват силите на мрака, докато жестокостта и коравосърдечието, себелюбието, алчността и гордостта взимат поредните си жертви, горе на небето, в глъбините на безкрайната Вселена, се провежда съд. В него са ангажирани всички разумни същества, всички космически цивилизации. По някакъв начин съдът оказва влияние върху безпорядъка в нашия свят, докато накрая го приобщи към хармонията на Вселената. Но преди да разберем как става това, нека да разгледаме картинното описание на Бога (Стария по дни), тъй като само по себе си то е нещо уникално за цялата Библия.

            ДАРИТЕЛЯТ НА ЖИВОТА
            Как да възприемаме тази картина: буквално или символично? Ако вземем под внимание изказванията на Йоан: "Никой никога не е видял Бога" (Йоан 1:18) и на апостол Павел: "Бог обитава в непристъпна светлина и никой от човеците не Го е видял, нито пък може да Го види" (2тим.6:16), трябва да приемем, че пророчеството ни дава символично описание на Бога. И наистина, прави впечатление, че липсват каквито и да са конкретни описания на "лицето" или на "фигурата". Всичко се съсредоточава върху белите коси и дрехи и върху извиращата пред Него огнена река и намиращия се под Него огнен престол. Белият цвят олицетворява мъдростта, чистотата и благородството на Божията нравствена същност, а чрез огъня се онагледява неизчерпаемата Му енергия и сила, която твори и поддържа Всемира. "Бог, Който е сътворил света и всичко в него, Той, като е Господ на небето и на земята, не живее в храмове от ръка направени, нито приема служене от човешки ръце, сякаш има нужда от нещо, понеже Той дава на всички живот и дихание, и всичко." (Деян.17:24,25). Тази представа доби особена актуалност в началото на ХХ век, когато, вследствие откритията на цяла плеяда учени, настъпиха радикални промени в научното мислене. С прочутото си уравнение Е=mc2 Айнщайн по убедителен начин показа, че светът е "концентрирана енергия". Някакви сили го движат и го поддържат, като пречат на тази енергия да се освободи. Тези сили наричаме ядрени и от опит знаем какво се получава, ако освободят енергията в атомите и настъпи верижна реакция. Осъществяването на ядрените взаимодействия е обяснено задоволително, но въпросите откъде идват тези сили и кои са техните носители, ни изпращат в сферата на хипотезите. Само докато мигнем око, в атома се появяват (незнайно откъде) елементарни частици, после изчезват. И това става всяка секунда! Развитието на физиката откри пред човечеството още един факт: Вселената се нуждае от непрекъснат поток на енергия и информация, в противен случай ще настъпи "топлинна смърт". Но тя продължава да съществува, без да дава никакви признаци за подобно явление, напротив: буквално пред очите ни се раждат звезди, текат бурни съзидателни процеси. Не сме ли се приближили твърде много до описанието на огнената река, която изтича пред Бога, за да доставя живот, енергия, сила, за да поддържа съществуването на всяко творение? Пророчеството ни поканва да погледнем на Бога и като на личност, да се вгледаме в Неговата нравствена същност, да се възхитим от мъдростта и благородството на характера Му. Самият факт, че Той е заобиколен от Своите разумни творения и ги е направил "съдебни заседатели", говори за тясната връзка, която съществува между Него и тях. Макар да е неограничен във власт и мощ, Той Се чувства отговорен за действията Си спрямо хората.

            НЕБЕСНИЯТ СЪД
            В този съд има много необичайни неща. Не е ясен неговият смисъл. Какво ново като информация доставя на Бога и на Вселената? Защо в него участват небесни същества, а хората присъстват само задочно? Какви са тези книги? Защо толкова дълго заседава. Според 25 и 26 стихове началото на заседанията му започва някъде след отнемане силата на Малкия рог. Оттогава са изминали кръгло двеста години. Толкова ли е трудно да се прецени, че действията на злите хора наистина са пагубни? Толкова ли е трудно да се осъди делото на инквизицията? И защо трябва толкова дълго да се чака развитието на злото? Не води ли това до хиляди жертви? И може би най-озадачаващото е, че докато разглежда делата на престъпниците, съдът ги е оставил на свобода и те осъществяват своите пъклени намерения, без ни най-малко да се притесняват, че някъде в небесата Бог се занимава с тях! Цяла поредица от въпроси, които на пръв поглед не могат да намерят отговор в страниците на Библията! Но това е само на пръв поглед. В Своите проповеди Исус по един забележителен и, може да се каже, неповторим начин е давал отговор на големите въпроси на човешкото битие, граничещи с проблеми от космологически характер, като Си е служил с илюстрации, взети от ежедневието и от природата. По този начин Той е обличал абстрактните истини с познати картини от човешкия бит и така ги е правел достъпни за всички хора. Измежду Неговите илюстрации, наречени в Писанието притчи, има и такива, които третират проблемите на разглеждания от нас съд. Затова анализът ни ще започне оттук.

"Уподоби се небесното царство на човек, който пося добро семе на нивата си. Но като спяха човеците, дойде неприятелят му и пося плевели между пшеницата, и си отиде. И когато изникнаха класовете и започнаха да връзват плод, тогава се появиха и плевелите. А слугите казаха на домакина: Господине, не пося ли добро семе на нивата си? Откъде се взеха плевелите? А той им отговори: Враждебен човек е направил това. А слугите му рекоха: Искаш ли прочее да идем и да ги оплевим? Той им каза: Не! Да не би, като плевите плевелите, да изтръгнете заедно с тях и пшеницата. Оставете ги да растат заедно и двете до жътвата! И във времето на жетвата ще река на жетварите: Съберете първом плевелите и ги вържете на снопове за изгаряне, а пшеницата съберете в житницата ми!" (Мат.13:24-30)

От притчата се вижда съвсем ясно основната причина за продължителното изследване на злото: трябва внимателно да се отделят стръкчетата на пшеницата от тези на плевелите, а това може да стане само на определен етап от тяхното развитие. Става ясно и защо Бог забавя своята намеса: да не би, изтръгвайки плевелите, да убие някое крехко пшеничено стъбълце. Вижда се и това, че злото е дошло отвън. То е било посято в нашия свят от противника на Бога, когато "човеците спели", тоест когато Адам и Ева са проявили невнимание. И наистина, според първите глави на Библията земята е била създадена красива, без никакво петно от зло и грях. В душите на Адам и Ева са били посети "добри семена", но нещо се е случило. Въпреки предупреждението да се пазят и да охраняват красивия свят (Бит.2:15), те са се поддали на изкушението. И още оттук се вижда, че Бог предупреждава, но не ограничава. Той никога не посяга на правото на избор. Човекът е бил създаден свободен, свободен дори и да се погуби, ако поиска. Има изключително съвършенство и красота в замисъла да се създават нови творения, с които Творецът да общува като с приятели, като с равни! Един безкраен Бог, на Когото са подчинени всички закони, Който поддържа всичко - от атома до мозъка - е Господар и в същото време пътник, Който тихо чука на вратата на човешкото сърце: "Ето, стоя на вратата и хлопам. Ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене" (Откр.3:20). Правото на грешника заедно с всички трагични последици, произхождащи от това, е гаранцията за нашата свобода. В този смисъл грехът не е произлязъл от нещо недогледано в Божието творение, не е дошъл като резултат на някаква фатална грешка, той е осъществения риск на изключителната любов и съвършенство, с които Господ е надарил разумните творения, давайки им правото да имат свой автономен, вътрешен свят (Римл.7:22).

 < НАЗАД >           < НАПРЕД >