ШЕДЬОВЪРЪТ НА ЗЛОТО
(коментар върху кн. "Даниил"
- 7:8,20,24,25)
"А
десетте рога са десет царе, които ще се издигнат
от това царство..." (24 стих)
Под царе
трябва да разбираме царства. Това се вижда от
паралелното разглеждане на стиховете 17 и 23.
Следователно от Римската империя ще излязат
десет царства, които подобно на нея ще упражняват
огромно влияние в световната политика. Безспорно
пророчеството ни отвежда във времето, когато
силният ураган на "Великото преселение на
народите" духа най-вече върху Западната Римска
империя. Катастрофален момент в историята на
европейската култура! Империята изчезва,
общуването между народите се прекъсва, пътищата
тревясват, градовете опустяват. Всички колонии -
и старите, и новозавладените - забравят за
невероятно кратък срок онова, което веднъж вече
са знаели: изкуството, културата, науката,
медицината пресъхват за една нощ както кладенци
след земетресение. С един тласък европейската
култура потъва далеч под равнището на
ориенталската и китайската. Едно огромно
наследство бива равнодушно пропиляно, статуи се
чупят, сгради се опустошават, акведуктите се
рушат, пътищата опустяват и това време няма вече
сила да разкаже дори собствената си история.
Нашествениците създават само едно - хаос! В този
хаос нахлуват варвари като хуните, съвсем
неграмотни и готови да унищожат всичко, което не
могат да разберат. Те предпочитат да живеят в
набързо сглобени колиби и да изоставят старите
селища на разрухата. Постепенно над Западна
Европа пада непрогледният средновековен мрак.
Мнозина тълкуватели приемат, че десетте рога са
посочените от флорентинския философ и историк
Николо Макиавели десет народа, нанесли най-съкрушителните
удари на Западната Римска империя: алеманите и
франките (351 г.сл.Хр.), бургундите, суевите и
вандалите (406 г.), вестготите (408 г.), саксите (449),
остготите, ломбардите и херулите (453 г.). От тях,
разбира се, са успели да изникнат мощни царства -
държави, някои от които са добре познати днес:
Германия, Англия, Франция, Италия и др. Но тази
интерпретация има някои съществени недостатъци.Не
става ясно защо се изпускат хуните - главните
инициатори на преселническите вълни.
Историческите данни показват, че освен тези
народи са участвали още петнайсет и родовото им
разделение е доста условно. Освен това остготите
(източните готи) и вестготите (западните готи,
всъщност са един народ и разделението е
единствено по географски признак. Към тези
исторически уточнения можем да прибавим и едно
теологично възражение. Десетте рога като символ
се появяват и в "Откровение" - 17 гл. От текста
се разбира, че се предсказват събития,
предхождащи Второто пришествие. В "Даниил" -
7:8 обаче се казва, че "три от тях ще изчезнат"
- нещо, което е в противоречие с изказването в "Откровение"
(Откр.17:12,16,17). Като се вземе под внимание фактът,
че те се появяват и в 12 и 13 глави на "Откровение",
се стига до заключението, че по-скоро са символи и
не е необходимо да се търси някаква адекватност
между десетте рога и броя на племената,
разгромили Римската империя. Символ, но на какво?
Да си припомним събитията от първа глава: за да
докаже, че вегетарианската храна е безопасна и
дори по-добра, Даниил поисква (забележете!) десет
дни срок (Дан.1:12). Когато праотецът на еврейския
народ Авраам се опитва да се застъпи за
развратния град Содом, той пита Бога дали ще
унищожи града, ако там има петдесет праведници,
после намалява на четиридесет, тридесет,
двадесет и стига до десет (Битие 18:26-33). Това
показва, че числото десет се е възприемало като
израз на онзи краен брой, на онзи минимум, под
който е излишно да се правят каквито и да са опити.
Че десетката символизира минимума, се вижда и от
изискванията, които Бог има към човека по
отношение на неговата нравственост и придобивки.
Десет са моралните изисквания, които изграждат
основите на човешкия морал (Изх.20:1-17), една десета
част от материалните придобивки принадлежи на
Бога - десятъкът (Бит.14:20). С тези варианти на
числото десет Бог е внушавал, че не изисква много
от нас, а - най-малкото, най-необходимото, което
гарантира духовния и материалния ни просперитет.
Прилагайки този принцип към пророческия символ,
се стига до извода, че с десетте рога
пророчеството представя непрекъснатото
боричкане между варварските народи,
непрекъснатото разпределяне на парчета от
бившата Римска империя, непрекъснатото
променяне на границите и образуването на нови
държави (спомнете си, че в периода от ХVI до ХVIII в.
на територията на Европа е имало четиристотин
държавици!), но никога нестигащи дотам, че идеята
за една империя, за единна Европа, стремежите за
едно световно царство да се изгубят завинаги.
Това е символ, разкриващ динамиката на процесите
от разпадането на империята до Второто
пришествие и е в пълно съответствие с "парчетата
желязо" от съня на Навуходоносор ("Даниил"
- 2 гл.)
"Когато
разглеждах рогата, между тях излезе друг рог,
малък, пред който три от първите рогове се
изкорениха. Той имаше човешки очи и уста, които
говореха надменно." (8 стих)
Вниманието
на пророка е привлечено от един особен малък рог.
В него има нещо човешко, но това е само моментно
впечатление. Той бързо израства като свирепа
богопротивна сила, която в своята жестокост и
богохулство изпреварва всички останали.
Обяснението на ангела допълва портретната
характеристика на този малък рог.
"...След
десетте царе ще се издигне друг, който ще се
различава от тях и ще покори трима царе. Той ще
говори думи против Всевишния, ще изтощава
светиите на Всевишния и ще замисли да промени
времена и закони, и те ще бъдат предадени в ръката
му до време и времена, и половин време." (24 и 25
стихове)
Портретът на
тази страшна богопротивна сила е представен чрез
десет белега:
1. Малкият рог ще бъде "между десетте рога".
2. "Ще се появи след тях".
3. Той ще "изкорени три от тях".
4. Ще има нещо привлекателно в себе си - "човешки
очи".
5. "Ще говори надменно".
6. "Ще бъде малък, но по-як от другите".
7. "Ще говори думи против Всевишния".
8. "Ще воюва против светиите".
9. "Ще промени времена и закони".
10. Ще извърши всичко това в период от "време,
времена и половин време".
I. След
десетте рога
Четвърти век
е повратен в историята на Стария свят.
Някогашната мъченическа християнска църква е
заменена с императорска църква. Гоненията през
изминалите три века забавят прадсказаното от
апостол Павел духовно отпадане (2Сол.2:3-8), но след
издигането й до трона на римския император
всички езически обичаи като мътен поток, на
когото преградите са премахнати, нахлуват в
християнските среди. Християнството е създало
многобройни храмове и е било тясно свързано с
императорската власт, но в четвърти век
Константин му нанася смъртоносен удар.
Християнството, срещу което току-що престанали
гоненията, става императорска религия, а при
Теодосий II, в 382 г.сл.Хр., е издигнато в ранг на
единствената официално призната религия на
цялата империя.
II. Между
десетте рога
Сливането на
държавната власт с църковната, влизането на
църквата в политиката е най-опасното нещо, което
може да се случи. Християнството започва да се
превръща в религия на компромисите. Държавната
власт се използва за църковна пропаганда, а
църквата пък от своя страна се поставя в услуга
на държавата. За да се привлекат повече хора,
църквата в Рим замества покаянието с покорност,
кръщението превръща в обред на възраждане, а
Господната вечеря - в очистителна жертва. След
това е въведен кръстният знак и...молитви за
мъртвите. Появява се обичаят да се обожават
мъченици, а по-късно - кълтът към светии и икони.
Почти във всички точки на империята се чувства
неудържимо потребност за имитиране на
езическите обичаи и тяхното размесване с
обредите на християнския култ. Така суеверието
на езичниците се промъква в църквата. Силата,
приписвана някога на езическите храмове, на
картини и статуи, сега започва да се приписва на
християнските църкви, на светената вода и на
образите на светиите. Разбира се, имало е и
несъгласни. Срещу тях по-малобройната част на
християнския свят (или по-точно близката до
императора върхушка) надига не само глас, но
често и императорския меч. Несъгласията са
обявени за "ереси", а техните носители - за
"еретици".Някои от тези течения са били
много ревностни последователи на Свещеното
писание (напр. донатистите). Те не са били
съгласни с приемането на гонението членове,
както и на онези, които допускали компромиси с
езическите обичаи и суеверия. В 316 г. Константин
издава срещу тях закон, според който църквите им
трябва да бъдат затворени, епископите да бъдат
или убити, или изгонени вън от пределите на
империята. Църквата повежда голяма битка срещу
така наречената арианска ерес. Инициатор за тази
борба е презвитерът на Александрийската църква
Арий. Спорът се води около мястото на Второто
лице на Бога - Господ Исус Христос в Божественото
Триединство. В дебатите за размяна на мнения се
въвличат множество хора. Намесва се и Константин.
В 325 г. Никейският събор осъжда учението на Арий.
Той и поддържащите го епископи са осъдени като
еретици и изгонени в Илирия. Макар че групичката
им е малка, те не остават бездейни. В Илирия
създават два нови центъра на арианството - в
Сингидум (Белград) и в Мурса (Осиек). Оттук започва
да се разпространява арианството сред готските
племена. По този начин се подготвя почвата за
нанасяне на решителен контраудар във времето на
Великото преселение, тъй като повечето от
германските племена подобно на остготите са
приели арианството. Но причинените сътресения
проправят пътя на католицизма към императорския
трон: от църква, седяща в политическа сила, в нещо
като царство, в...рог!
< НАЗАД >
<
НАПРЕД > |
