ГОРДОСТ И БЕЗУМИЕ
(коментар върху кн.
"Даниил" - 4 глава)
"Цар Навуходоносор към всички племена, народи
и езици, които живеят по цял свят: Мирът да ви се
умножи! Видя ми се за добре да оповестя
знаменията и чудесата, които ми направи
всевишният Бог. Колко са велики Неговите
знамения и колко могъщи са чудесата Му! Неговото
царство е вечно царство и Неговото владичество
из род в род." (1-3 стихове)
Тази глава е единствената в цялата Библия, писана
от езичник. Тя представлява царска прокламация, в
която Навуходоносор II разказва за своята жива
опитност с всемогъщия Бог. От обръщението се
вижда, че с него е станало нещо, което коренно го е
променило. Той се е обърнал към единния Бог. Духът
на гордост и надменност е заменен с дух на
кротост и мир. Най-после твърдата черупка на
неговия характер се е счупила. Но как е станало
това? Пророческият сън, споходил го във втората
година от царуването му, не е успял да я пробие.
Девет години по-късно Навуходоносор издига
златен идол по подобие на видения в съня и гневно
заплашва със смърт тримата младежи, които
отказват да се поклонят пред този нов бог. Дали
пък чудото в пещта и откровението за Божията
слава не са успели да внесат промяна в езическото
мислене и светоусещането на царя? Колкото и
странно да звучи, отговорът е не! Чудесата
впечатляват, смайват, но не могат да накарат
човека да повярва. С разума си Навуходоносор е
разбрал кой е истинският Бог, но в сърцето и в
съвестта си е останал далече от Него. Царят е
започнал да уважава еврейската вяра, раздал е
важни постове на верните младежи, но самият той е
продължил да стои на разстояние от живия Бог, да
не Го търси, да не Му се доверява, нито пък да се
интересува от Неговите нравствени принципи,
които стоят в основата на човешкия живот. От
разчетените надписи се вижда, че голямото
желание на Навуходоносор II било да превърне
града Вавилон в най-красивия град и същевременно
- в най-непристъпния за вражеските войски. Едва ли
друг владетел в миналото е строил така неуморно.
За военни събития, завоевания и бойни походи се
говори малко. На преден план виждаме все
строителната дейност на царя. Стотици хиляди
тухли носят неговото име, запазени са плановете
на много строежи. "Вътрешният град, който е
изпълнен с триетажни и четириетажни сгради, е
прорязан от съвсем прави улици както в
противното направление, така и напряко, където те
стигат до реката" (Херодот). Градският план на
Вавилон напомня шаблоните на рисувателна дъска,
по които се строят големите американски градове.
Всяка улица е носела името на един от боговете на
вавилонския пантеон. Така на левия бряг на реката
Ефрат е имало улица "Мардук" и улица
"Завава". Те са пресичали под прав ъгъл
улиците на бога на луната Син и на Енлил,
"господаря на света". На десния бряг
преминавала от изток към запад улицата на Адад,
пресичайки улицата на бога на слънцето Шамаш.
Вавилон не е бил само търговска столица, но и
столица на култовете: "Във Вавилон има
всичките 53 храма на главните богове, 55 параклиса
на Мардук, 300 параклиса за земните божества, 600 - за
небесните божества, 180 олтара за богинята Ищтар,
180 - за боговете Нергал и Адад и 12 други олтара за
различни богове". За истинския Бог, за Онзи,
Който в часовете на нощта потърси Навуходоносор
и му даде отговор на вълнуващите го въпроси,
царят не е намерил време и място. Но
съжителството с идоли никак не е безопасно за
душата. По невидими пътища идолопоклонското
влияние прониква до най-интимните кътчета на
човешкото същество, до изворите на духовния
живот, до онази непристъпна "светая светих"
на личността. То внася промяна в чувствата, в
съвестта и в мисленето. Така е станало и с
Навуходоносор. След двете откровения на Бога
царят е бил готов да се преклони пред величието
на този нов за него Бог, но не е решил да скъса със
старите божества. И неусетно към края на неговия
живот се оказало, че той е повече идолопоклонник,
отколкото е бил преди тези видения. Ще го
изостави ли великият Аз Съм като една ненужна
вещ? Има ли смисъл повече да му обръща внимание?
Навуходоносор отдавна му е обърнал гръб и няма
никакво намерение да се свързва с Него.
"Аз, Навуходоносор, като бях спокоен у дома си и
благополучен в палата си, видях сън, който ме
уплаши; и размишленията на леглото ми и виденията
на главата ми ме смутиха. Затова издадох указ да
се въведат пред мен всичките вавилонски
мъдреци, за да ми явят значението на съня." (4-6
стихове)
Картината е почти същата както
преди трийсет години. Отново тайнствен сън
спохожда царя, отново тревожна заповед събира
вавилонските мъдреци в тронната зала и отново по
"стечение на обстоятелствата" Даниил е
последен. Вавилонските мъдреци са безпомощни и
пак Даниил ще бъде този, който ще разреши
загадката. Има и известна разлика в подхода.
Царят съзнава, че Даниил е "духът на светите
богове" и вярва в неговата пророческа дарба. Но
обръщението е пак същото - "Валтасасаре",
вавилонското име на Даниил. Така в последните
години от живота на последния световен владетел
от Плодородния полумесец Провидението отново го
изправя пред Своя верен пророк, за да му отправи
последен зов за промяна, която ще реши неговата
вечна участ.
"Ето какви бяха виденията на главата ми,
Валтасасаре! Гледах и ето дърво, сред света, на
което височината бе голяма. Това дърво стана
голямо и яко, височината му стигаше до небето и то
се виждаше до краищата на целия свят. Листата му
бяха хубави, плодът му изобилен и в него имаше
храна за всички; под сянката му намираха почивка
полските животни и на клоните му обитаваха
небесните птици, и от него се хранеше всяка твар.
Видях във виденията на главата си на леглото си и
ето, един свят страж слезе от небето и извика със
силен глас: Отсечете дървото и насечете клоните
му! Отърсете листата му и разпръснете плода му!
Нека бягат животните изпод него и птиците от
клоните му, обаче оставете земята, пълна с
корените му, сред полската трева, и то с железен и
меден обръч наоколо, и нека се мокри с небесната
роса и участта му нека бъде с животните в тревата
на земята. Нека се измени човешкото му сърце и
нека му се даде животинско сърце, и така да минат
над него седем времена. Тази присъда е по заповед
от стражите и делото на думата на светиите, за да
знаят живите, че Всевишният владее над царството
на хората и Го дава на когото Си иска, и поставя
над него най-нищожния измежду хората." (10-17
стихове)
Алегорията на съня е ясна, но очевидно на царя не
е дадено да схване съдбоносния смисъл.
Мълчанието на вавилонските мъдреци може да се
обясни със страха, който са изпитвали от
поведението на царя, когато му кажат, че сънят
говори за него. Даниил също е затруднен. Цял час
не проговаря и дума. Как да разкрие на царя тази
тежка участ? Как да му каже, че ще загуби
разсъдъка си и ще живее като животно цели седем
години? И как може да се избегне подобна участ?
Какво би могъл да направи царят, за да не вкуси от
това унижение? Сънят не дава възможност за избор.
Но Даниил познава разума на Всевишния. Той знае,
че Бог дава пророчества, за да вразуми и предпази
хората от предстоящата съдба, и в това се състои
смисълът на откровенията. А в случая всичко е
катастрофално и предопределено! Пророкът не може
да допусне, че Творецът ще постави Навуходоносор
в такава клопка - това вечната любов не би
допуснала. Той не го е оставил в безпътица първия
път, не го е оставил дори тогава, когато царят
ядосан е хвърлил тримата верни младежи в пещта, а
нещо повече - Божият Син му се открива в славата
Си. А сега на какво се дължи този обрат в Божиите
действия? Даниил не знае, но той решава да
предложи на царя собствения си опит - това, което
самият пророк е преживял в общуването си с
Твореца. Сега вече е готов да каже тълкованието и
да даде най-важното на царя - съвет как да избегне
Божието решение.
< НАЗАД >
<
НАПРЕД > |
