В р е м
е т о н а п а т р и а р с и т е
"И
рече Господ на Аврам: Излез от земята си и от рода
си, и от дома си и иди в земята, която ще ти покажа.
И ще те направя народ голям, ще те благословя и ще
възвелича името ти, и ще бъдеш в благословение"
(Бит.11:1).
С призоваването на Аврам започва
нова ера в развитието на великата битка между
доброто и злото. Сега центровете, където ще се
съсредоточават вечните истини за спасението и
представата за единния Бог, са големите родове.
Бащите на тези родове наричаме патриарси и
поради това цялата епоха се нарича патриархална
(2300-1500 г.пр.Хр.). През това исторически познато
време религията била всичко. Без Бога древният
човек не можел да предприема нито една крачка в
живота, защото вярвал, че е управляван от силите
на съдбата и че всичко е във властта на боговете.
Резултат от стремежа и почитта на древните хора
към божествата са всички онези прочути паметници
в областта на материалното и духовното, които
будят у нас възхищение и почуда. Огромните
каменни блокове, отломвани от планините и
свличани по течението на реките или теглени през
просторните пясъчни равнини, не са били
предназначени само за построяване на
административни здания, театри и дворци, а
най-вече за пирамиди, храмове и гробници.
Най-изящните, най-скъпите украшения били
откупувани и дарявани на боговете. Поетите
откривали най-дълбоките трепети на душите си в
псалми, молитви и хвалебствия за живота и делата
на почитаните от тях божества. В пантеона на
боговете имало място за всеки идол, но не и за
истинския Бог. Истините за Спасителя и Неговата
жертва били закрити с воала на фалшивите религии,
основаващи се на идеята за оправдание чрез дела и
лични усилия от страна на човека.Затова Господ е
извикал Аврам от богатия Ур; откъснат от кваса на
идолопоклонството, той е бил способен да приеме
великата вест за спасение на човечеството.
Родът, който носи сред непрогледния
мрак светлината на Бога, по-късно става народ. По
време на Новоегипетското царство (1447 г.пр.Хр.)
евреите, влезли във владенията на фараоните като
род, излизат като народ.
В р е м е т о н
а е в р е й с к и я н а р о д
Ако от
Египет се започне линия, която да мине през
средиземноморските страни Палестина и Сирия и
следвайки реките Ефрат и Тигър, през Месопотамия
да стигне до Персийския залив, на картата ще се
образува един ясен полумесец. Преди четири
хиляди години този огромен полукръг около
Арабската пустиня, наречен "Плодородния
полумесец", е хранел множество култури и
народи, от които е бликала ярка светлина за
човечеството. Там е лежал центърът на
цивилизацията (фиг.1) от каменния период до
златния век на гръко-римската култура.
В средата на този културен свят, в
Ханаан (съвременна Палестина), е заселен
еврейският народ. След като по чуден начин е
изведен от царството на фараоните, той пътува
през пустинята четиридесет години и чак тогава
успява да влезе в обещаната земя. чрез него Бог е
планирал да даде на народите по земята едно живо
откровение за Своя характер и ясни доказателства
за славните висини, до които човек може да стигне,
ако е послушен на Неговите наставления. В
продължение на векове от "Плодородния
полумесец" ще излизат култури, цивилизации,
империи. Те ще развиват наука, изкуство, религия.
Различен от всички тях, в центъра ще стои
еврейският народ със своята монотеистична
религия (вяра в един Бог), с особена надежда за
бъдещ Спасител. Единствено в тази религия Бог ще
бъде представян не само като Творец, но и като
Изкупител, като готов да се доближи до човека,
като искащ "да превърже раните му" (Пс.147:3;
Исая 53:4,5) и да поеме вината му, страдайки вместо
него.
Божият
план за развитието на еврейския народ е включвал
небивал възход, ако той беше верен на Неговите
принципи. Във "Второзаконие", както и в края
на почти всички пророчески книги на Стария завет,
ние виждаме обещания за цветущо здраве, за
дълголетие, за плодородие, за благоденствие. Този
безподобен възход е щял да привлича вниманието
на други народи и те биха потърсили причината му.
По този начин евреите е трябвало да открият Бога
пред света. Езическите народи щели да познаят, че
Израил е в особена връзка с небесния Бог
(Второзаконие 7:6-14; Еремия 16:20,21; Исая 61:9,10). От
видимото техните умове са щели да бъдат
насочвани към невидимото, от материалното - към
духовното, от временното - към вечното.
За
съжаление Божия план олицетворяват само отделни
личности, подобни на пророк Даниил. Евреите се
провалят като народ на Божественото откровение.
Гордост, тълкуване на Свещеното писание според
собствените им амбиции, нежелание да бъдат
управлявани от Божиите принципи осуетяват
великото призвание. Не могли да помогнат и
робските години. И когато дългоочакваният Месия
идва, те не само че не Го приемат, но вземат
най-активно участие в Неговото разпятие.
Това почти
хиляда и петстотин годишно развитие на Божия
план с еврейския народ предопределя в известен
смисъл и кои страни ще бъдат обект на
пророческите вериги. Това са царствата, които ще
имат отношение към този народ, които или ще го
закрилят, или ще го поробват. Понеже Божият народ
е поставен в центъра на тогавашния културен свят,
тези царства в повечето случаи ще играят важна
роля и в световната история. Много често ще се
случва да видим как на фона на големи политически
събития се осъществяват определени Божествени
намерения и цели.
Ролята
на еврейския народ като носител на спасителните
истини приключва, когато Исус дава притчата за
наемателите на Господното лозе, погубващи
слугите, а накрая - и Божия Син - (Матей 21:37).
"Затова ви казвам, че ще се отнеме от вас
царството Божие и ще се даде на народ, който ще
принася плодовете му" (Мат.21:43). Когато към тези
изказвания прибавим и думите: "Ето, вашият дом
се оставя пуст" (Мат.23:38), става ясно, че Исус
оттегля Своите пълномощия от еврейския народ и
ги дава на друг тип организация, наречена църква
(Матей 16:18), която отсега нататък ще осъществява
Неговите намерения. За разлика от еврейския
народ, тя ще бъде освободена от географски и
национални граници (Гал. 3:28). От този момент обект
на пророчествата ще бъде църквата и всички онези
сили, които ще се повдигат срещу нея.
< НАЗАД >
<
НАПРЕД > |
