III. С В И Д Е Т Е Л С Т В А Т А Н А А
Р Х Е О Л О Г И Я Т А
Прочутата експедиция на проф.
Колдуей, която изравя на бял свят част от града
Вавилон, по време на своята работа попада на
няколкостотин плочици с клинописен шрифт.
Регистрирани и опаковани в каси, те потеглят към
Берлин. Едва три десетилетия по-късно (в 1933 г.) с
разчитането им се залавя асирологът Е.Ф.Вайднер.
Оказва се, че плочиците не съдържат нищо друго
освен официални списъци, потвърдителни разписки
от царската интендантска служба, бележки на
древните бюрократи - предимно делови и
всекидневни неща. След време неговият упорит
труд е богато възнаграден. Той открива сред тях
четири плочки - разписки за хранителни продукти,
между които и сусамово масло, носещи името на
Йоахин, цар на юда, и на неговите синове. Един от
тези документи е от 592 г.пр.Хр., тоест
тринадесетата година от царуването на
Навуходоносор II. Раздаването на дажби на царя и
членовете от неговата свита показва, че Йоахин е
бил свободен да се движи из града. Поставянето му
в затвора изглежда е станало по-късно и може би е
било вследствие опит за бягство, което може да се
свърже с интригите, създавани в юдея (виж Еремия
28:1-4).
Когато извършва разкопки в град
Лахис, Джеймс Лесли Старки открива папирус с
интересен печат, поставен посредством тънък
пласт глина. На два реда стои написано: "На
Годолия, който е над дома!" Собственикът на
печата е бил със сигурност Годолия, когото
Навуходоносор е поставил начело на провинцията в
586 г.пр.Хр.
Най-значителният резултат на
мисията на Старки, осъществена през 1935-1938 г., е
откриването на "Писмата от Лахис", които
хронологически се вместват между двете обсади на
Навуходоносор. Това са 21 парчета от глина,
съдържащи донесения от външните фортове, от
наблюдателните и опорни пунктове на юдейските
войски, които продължавали все още да се сражават
(виж Еремия 34:7). Те са били изпращани на
коменданта на крепостта Лахис. Всеки ред на тези
сведения носи заряд на огромното напрежение
преди сгромолясването. От тях се разбира как е
паднал третият укрепен град Азек и как цар
Седекия се е опитвал да води проегипетска
политика.
Как вавилонците са превзели Лахис?
При изследването на грамадата развалини Старки
намира в околностите невероятни количества
пепел. Някои пластове са дебели много метри и
даже след 2578 години са по-високи от останките на
крепостни стени и валове. Войниците на
Навуходоносор са били истински майстори в
разпалването на исполински пожари! Те са довлeкли
всички дървета, които са могли да съберат -
оголили са околността на Лахис от горите и
отделните дървета, обезлесили са най-далечните
хълмове, натрупали са горивния материал пред
стените на височина колкото тях и после го
запалили. Изглежда безбройни маслинени гори са
станали жертва на брадвите им, защото пепелният
пласт съдържа грамадно количество овъглени
костилки от маслини. Ден и нощ исполинският
пламък се виел към небето, като заграждал стените
с огнен пръстен. Вавилонците непрекъснато
доставяли дърва, докато камъните се напукали от
силната горещина и зидарията рухнала.
В м е с т о е п и л о г
"...И заведе ги в земята Сенаар". Сенаар е
древно наименование на Месопотамия. То напомня
за Вавилонската кула (Бит.11:2-4) и за мястото,
откъдето праотецът на еврейския народ Аврам е
бил поканен да излезе и да отиде в Ханаанската
земя (Бит.11:31,32; 12:1-3). Налице е точно обратната
ситуация: неговите потомци принудително
напускат обещаната земя и на дълги вериги отиват
в Месопотамия. Защо? Защото са погледнали леко на
отговорностите, които техният Бог им е възложил.
Изселването на евреите започва с
елита на обществото (Еремия 24:2). По този начин
Провидението поднася Своите истини на езическия
свят. Разпръсването на еврейския народ
представлява една голяма евангелизационна
кампания, която има за цел да подготви хората за
идването на Месия. Разбира се, това не е бил
единствено възможният начин за разнасяне на
истината по света. Можело е самият еврейски народ
да го стори. Именно затова той е бил призован и
въведен в обещаната земя - център на тогавашния
свят. Но не го е сторил.
Когато разглеждаме причините за
тези трагични събития, не можем да не
констатираме факта, че има голяма аналогия с
нашето време. И днес земята е пълна с врачки,
баячки, гледачки и ясновидци, чудотворци и
пророци. И днес Божият закон по един или друг
повод се тъпче от християнския свят. И днес
християните се взират в собствените си сънища,
плахо гледат зодиакалните знаци и са повече
склонни да приемат суеверието, отколкото ясните
думи: "Така казва Господ". Хиляди се покланят
на светии, на мощи, на мъртви, търсят ходатайство
от Дева Мария, от светци, от ангели. Те са готови
да дават мило и драго, за да получат Божието
благословение, но не искат да погледнат на
втората Божия заповед: "Не си прави кумир
(предмет на поклонение и ходатайство) и никакво
подобие на нещо, което е на небето горе и което е
на земята долу, или което е във водите, или под
земята..." (Изх.20:4). И ако Бог е позволил да се
стоварят върху Неговия народ в древността такива
тежки съдбини, то как ли ще постъпи с християните
днес?
< НАЗАД >
< НАПРЕД
> |
