Божият
закон
Има ли
сигурен критерий за право и добро? Хората считат,
че понятия като морал, право, истина, добро,
зависят от епохата, културата и възгледите на
дадено общество, но от библейска гледна точка те
са валидни за всички времена и общества.
Бог е велик законодател. Духовните
закони, дадени в Божието Слово, уреждат
отношенията между човека и Бога, и между
човеците. Те не са дадени, за да ни ограничават, а
да ни предпазват и ръководят в живота. Защо е
необходим правилникът за движението по пътищата?
- за безопасност.
По отношение на времето в Библията
срещаме два вида духовни закони: а) вечни и
неизменни; б) временни. Но по отношение на
задълженията на човека спрямо Бога и човека, в
Библията намираме 4 типа закони:
1/ Морален закон, или Декалог, познат ни
като "Десетте Божии заповеди". Бог го
произнесе от планината Синай със Своя глас пред
целия еврейски народ, написа го лично на две
каменни плочи и нареди на Моисей да ги сложи на
най-святото място - в ковчега на завета (Изх. 40:20).
Декалогът отразява характера на Бога и също така
е непроменим, както и самият Бог. Въпросът за
непроменимостта на този закон става ясен от
изказването на Исус в Мат. 5:17,18: "... докле
премине небето и земята, ни една йота, ни една
точка от закона няма да премине..."
2/ Церемониален (обреден) закон - той
постановяваше символичната служба за прощение
на греховете чрез жертвоприношения, които
символизираха идещия Изкупител - Исус Христос.
Тези служби са пояснени добре в Евр. 9:1,9-12. След
смъртта на Христа този закон е престанал да
действа.
3/ Граждански закон. Текстът в Изход
21,22,23 глави уреждаше правните отношения в
еврейската държава. Днес той също не действа, но
някои основни правила и етични норми от него са
все още валидни.
4/ Здравен закон - включва диетичните
принципи, заедно с други санитарни и хигиенни
норми, предназначени за поддържане и запазване
здравето на човека. Изискванията на тялото на
човека днес са същите, както и тогава, когато е
даден този закон, затова и валидността му
продължава и след Голгота. Принципите, заложени в
този закон, ще бъдат изложени обстойно в отделна
глава. Преди да разгледаме Десетте заповеди, нека
уточним понятието "грях". Грехът е
беззаконие, т.е. нарушение на закона и преди
всичко , на моралния закон (1 Йоан 3:4). Всяко
нарушение на 10-те заповеди с мисли, думи и дела се
нарича "грях".
Божият морален закон е даден в Изход 20
гл.: Първата заповед - Изх. 20:1-3: "Да нямаш други
богове освен Мене". Тази заповед показва, че
има само един Бог и Той изисква поклонение само
на Него. Ако обичаш нещо друго повече от Бога, ти
си нарушил първата заповед.
Втората - Изх. 20:4-6: "Не си прави кумир
или какво да било подобие на нещо, което е на
небето..., на земята, ... във водата..., да не им се
кланяш, нито да им служиш..." Нито на слънцето,
нито на луната, нито на звездите (виж Втор. 4:11,
12,15-19). Моленето пред икона или друго изображение
е идолопоклонство. Ис. 44:9-17 картинно представя
глупостта на службата на изображения, които
човек сам си е направил.
Третата заповед - Изх. 20:7: "Не
изговаряй напразно името на Господа Твоя
Бог..." Лекомисленото споменаване на Божието
име в разговори също е грях, както и при лъжливи
клетви. При тържествени случаи и в молитва не е
грях да се произнесе името на Бога.
Четвъртата заповед - Изх. 20:8-11: "Помни
съботния ден, за да го освещаваш... да не вършиш
никаква работа ни ти, ни синът ти... защото в шест
дни Господ направи небето и земята... а на седмия
ден си почина." Бог благослови този ден, и той е
единственият от седмицата, който е осветен и
благословен, и с това донася благословение на
този, който го пази. Само Бог може да благославя
дни, никой човек не може да направи един ден свят.
Петата заповед - Изх. 20:12: "Почитай
баща си и майка си, за да се продължат дните ти на
земята..." Когато са малки, децата трябва да са
послушни на родителите си, а когато пораснат - да
ги почитат и уважават.
Шестата - Изх. 20:13: "Не убивай". В
"планинската проповед" (Мат. 5,6 и 7 гл.) Исус
включи като убийство гнева и презрението към
другите. В очите на Бога нараняването на душата с
думи също е убийство (Мат. 5:21,22).
Седмата - Изх. 20:14: "Не
прелюбодействай". Според Библията не само
изневярата, но блудството и половият живот преди
брака също са грях. Човек може да наруши тази
заповед и с пожелание, мисъл или поглед (Мат. 5:27,28).
Осмата - Изх. 20:15: "Не кради". Тази
заповед акцентира върху зачитането на чуждата
собственост. В нея се включват и фалшификациите,
скриването на дефекти на стоката, която
продаваме, притурянето на качества, които тя
няма, фалшивите теглилки и мерки, злоупотребата с
държавни пари.
Деветата - Изх. 20:16: "Не
свидетелствувай лъжливо" Тази заповед включва
не само лъжесвидетелстването, но и злословенето
на другите, клеветите, клюкарството и всяка лъжа
(Лев. 19:11; 1 Йоан. 2:21). Може да се лъже като се
премълчава, със свиване на рамене, с вдигане на
вежди.
Десетата: "Не пожелавай нищо, което е
на ближния ти". Последната заповед прониква в
подбудите на нашите постъпки. Тя казва, че ние сме
толкова отговорни за мислите си, колкото и за
делата. А дали тя не ни казва също и "не
завиждай"?
Основата на Десетте Божии заповеди е
любовта към Бога и любовта към човека. (Мат. 22:35-40;
Римл. 13:8-10). |