Кой промени закона?

    Въпреки, че Исус защитаваше съботата от фарисейските фанатични тълкувания, Той и апостолите не са я променяли. Исус настояваше Неговите последователи да я спазват като Божи почивен ден и след смъртта Му (Мат. 24:20). Промяната на почивния ден стана по-късно.
    Най-напред ще се позовем на някои исторически данни, за да представим характера на този процес. Първият закон в полза на неделята е едиктът (указът) на император Константин в 321 г. сл. Христа. Римляните са били езичници и главното им божество е било слънцето. Неделята е била негов празник. Немският "sonntag", английският "sunday" доказват това. И двете думи означават "ден на слънцето". Чрез указа си императорът обаче не задължава земеделците да не работят в неделя.
    В 325 г. папа Силвестър обявява неделята за "Господен ден". Лаодикийският събор (364 г.) забранява да се празнува съботата, което ни говори, че и тогава е имало християни, които са празнували съботата. В 538 г. сл.Хр. Орлеанският събор забранява на земеделците да работят в неделя на полето.
    В катехизиса на Трентския събор в 16 век папа Пий V пише: "Църквата на Бога в своята мъдрост е наредила почиването в съботния ден да бъде прехвърлено в "Господния ден". В известния диспут между Мартин Лутер и д-р Ек, католически богослов, последният заявява, че признава необоримия аргумент, че в Библията няма указание в полза на неделята, но римокатолическата църква със своя авторитет е променила почивния ден в неделя.
    Има ли право смъртният човек да променя Божиите постановления? И кои са факторите за промяната на почивния ден? Във Втор. 4:2 Бог забранява притурянето и отнемането на Божиите заповеди. И така, изводът от историческия преглед е, че главен фактор на промяната е римокатолическата църква. Библейските пророци Даниил и Йоан предсказват, че в християнството ще настъпи вероотстъпление от чистото евангелско учение. Отстъпление, което достига своя апогей при папизма. В Дан. 7-ма глава, която е паралелна на Дан. 2 гл., е показано, че след четирите големи империи ще се издигне един "малък рог" (Дан. 7:8,24), т.е. сила, държава, която ще се различава от другите империи. А. С. Флик в своята книга за средновековната църква пише, че "на развалините на политическия Рим се издигна в гигантска форма великата морална империя на римската църква" (1900 г.).
    Джон Уиклиф, оксфордски професор, починал в 1384 г, изтъквал, че "малкият рог" е католическата църква. По-късно протестантите единодушно възприемат, че символът "малък рог" е римската църква. Великият физик и математик Нютон доказва това в своите богословски трудове.
    В Дан. 7:25 кратко и лаконично е изнесена същността на цялата богопротивна дейност на папизма през вековете: "Той ще говори думи против Всевишния, ще изтощава светиите на Всевишния, и ще замисли да промени времена и закони, и те ще бъдат предадени в ръката му до време, времена и половин време". Това е описанието на "малкия рог".
    Нека разгледаме 4 момента от това описание:
    "Ще говори думи против Всевишния".
    Това са арогантните претенции на папството, светотатствени твърдения. Ето някои от тях: - В 18 век един католически духовник пише: "Папата е с толкова високо достойнство и така въздигнат, че е не само човек, но е като Бог и заместник на Бога". - Ап. Павел във 2 Сол. 2:1-4 предсказа това явление: той говори за "човекът на греха, синът на погибелта, който така се противи и се превъзнася над всеки; който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото той седи в Божия храм и представя себе си за Бог". Богохулство са също и твърденията, че църквата може да прощава грехове и това за непогрешимостта на папата, когато говори "екс катедра", т.е. когато с авторитета си се произнася по въпросите, засягащи основите на вярата. А според Библията няма непогрешими хора (Пс. 14:2,3).
    "Ще изтощава светиите на Всевишния".
    През ХIII век бе основана инквизицията. През цялото средновековие са унищожени повече от 50 милиона верни Божии чада.
    "Ще замисли да промени времена и закони". Именно папството се е опитало да промени Божия закон. В       "Християнска наука", издание от 1946 г. за католическото вероизповедание, са дадени 10-те Божии заповеди. Ако ги сравним със записаните в Библията, в Изход 20 гл., ще видим, че втората заповед я няма. (Тя говори против идоли и изображения). Четвъртата е заменена с изречението "Помни да освещаваш празниците". Десетата е разделена на две, за да попълни цифрата 10.
    "Ще бъдат предадени в ръката му до време, времена и половин време".Това е пророчество за папското господство. Думата "време" на арамейски език (на който е написана книгата Даниил) означава "година", "времена" - две години. И така, този период съставлява 3 1/2 символични години (или 1260 пророчески дни). Този извод се налага, когато се направи паралел между Дан. 7:25 и паралелното пророчество за папската власт в Откр. 11:2,3 и Откр. 12:14. Според Числа 14:34 и Езек. 4:6 един пророчески ден е равен на една година. Така властта на папството излиза 1260 действителни години. Ако те се прибавят към 538 г. (когато папата е получил властта от император Юстиниян), стигаме до 1798 г., когато генерал Бертие пленява папата и го завежда в плен във Франция.
    Ето как и пророчеството посочва кой е въвел празнуването на неделята и изместил съботата на Бога. Наистина удивително!
    Тогава всеки християнин трябва да реши за себе си дали да възприеме човешка наредба или ясната Божия заповед.