Състоянието на мъртвите

    Защо съществува смъртта? Едни казват, че това е природен закон, според който всеки, който се е родил, трябва да умре. Но ако това е природен закон защо тогава никой не иска да умре? Според Декарт "последната дума зависи от религиозната вяра, от откровението, а не от разума!" Истината за смъртта можем да научим само от откровението на Бога.
    Светото Писание недвусмислено казва, че причината за смъртта е грехът - Римл. 6:23: "... заплатата на греха е смърт" (също Римл. 5:12). Човекът отказа да живее по Божия план, смъртта не е по Божия воля, тя е по вина на човека.
    За да разберем по-добре този важен въпрос, нека започнем с естеството на човека. В Бит. 2:7 се казва: "Бог създаде човека от пръст из земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание и човекът стана жива душа". Забележете, при сътворението човекът не е получил някаква душа, а е станал, "жива душа", живо същество. Оформеният от Бога от пръстта човек, от неподвижен станал жив, мислещ, действащ. Еволюционистите вярват, че човекът е произлязъл от неорганична материя, която от само себе си се превърнала в органична! Но как? Те не поясняват. Без тяло няма живот, също и без жизнено дихание т.е. без Божията намеса, няма живот.
    Дали човек или неговата душа са безсмъртни? В Стария завет нито един път не е спомената думата "безсмъртен". В Новия завет ап. Павел я споменава в 1Тим.6:15,16 и приписва това само на Бога. Това е вътрешно, присъщо само на Бога качество. Човек е създаден условно безсмъртен, при условие на послушание. В Едем Бог заяви на Адам: "В деня, когато ядеш от него (от забраненото дърво, "дървото за познаване на доброто и злото"), непременно ще умреш" (Бит. 2:17)! Тук Бог не казва на Адам, че само тялото му ще умре, а душата няма. Става дума за едно абсолютно прекратяване на съществуването. В Езек. 18:4 Бог заявява, че "душата, която е съгрешила, тя ще умре".
    Историята на християнството ни казва, че вярването в безсмъртието на душата е било въведено от ранните християнски отци Ориген и Климент Александрийски, които са заимствали това учение от древногръцкия философ Платон. Това е езическо вярване. Ако прочетем внимателно Езекиил 37:1-10, ще видим как Господ първо от сухите кости създава тяло, и после му вдъхва живот. И тук, както при сътворението се повтаря същото - първо тялото, а после духът.
    А сега нека видим в какво състояние са мъртвите? В Екл. 12:7 четем: "И се върне пръстта в земята както е била, и духът се върне при Бога, Който го е дал". Дали този дух не продължава някакво съзнателно съществувание след смъртта на човека? Отговорът се намира в Екл. 9:5,6,10 - "Живите знаят, че ще умрат, но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват... Още и любовта им, и омразата им, и завистта им са вече изгубени.... Защото няма ни работа, ни замисъл, ни знание, ни мъдрост в гроба където отиваш" (виж също Йов 14:21, Пс. 146:4). След смъртта няма съзнание, човек е в пълна неизвестност за близките си, няма никакви чувства, никаква дейност. Духовният, психическият и физическият живот се прекратяват. Човек изпада в пълно небитие. Времето престава да тече за починалия.
    Един пример. Електрическият ток преминава през различни уреди - котлон, лампа, радио, и дава различен ефект - топлина, светлина, звук. Когато токът спре, спира и ефектът. Така и духът, този ток на живота, според Словото Божие, не е личен. Той преминава през различни организми с различна генетична конструкция и дава различна индивидуалност и психика. При смъртта тази сила, даваща живот, се връща при Бога и с личността се свършва.
    Исус Христос уподобява смъртта със сън. Както има събуждане от съня, така и при възкресението личността ще се възстанови (Йоан 5:28,29). Ап. Павел повтаря същото в 1 Кор. 15:51-54 и в 1 Сол. 4:13-17. Праведните ще възкръснат с нетленни тела, което означава съвършени, безсмъртни. Сегашните ни тела са тленни, т.е. смъртни, разлагащи се. Човек ще има вечен живот в цветуща младост. Духовното тяло, за което ап. Павел споменава, не е нещо призрачно, а материя от друг тип, с други свойства, непознати днес.
    От теб, скъпи читателю, зависи дали един ден ще имаш вечен живот.