Почивният ден

    Необходимо ли е да съблюдаваме някакъв почивен ден и кой е той? Библията говори за съботния ден, а целият християнски свят празнува друг. Защо?
    В първата и втората глава на Свещеното Писание се говори за Сътворението. Бог създаде всичко за шест дни и в седмия си почина от всичките Си дела. Бог благослови и освети седмия ден (Бит. 2:2,3). Три неща тук се открояват:
    Първо - при Сътворението Бог си е починал в съботния ден. Впрочем, Бог не се уморява, но по този начин Той учредява почивен ден за човечеството.
    Второ - Той го е благословил, което означава, че този ден е свързан с по-особени благословения за човека, отколкото останалите седмични дни.
    И трето - Бог е осветил съботния ден, т.е. отделил го е за духовните нужди на човека, за святи цели. За поклонение, святи служби и за среща с Бога (Бит. 2:3).
    В Битие 1 гл. не е посочено името на 7-мия ден. Евреите наричали дните така: първият ден на седмицата, вторият, третият и т. н.; шестия ден наричали "приготвителен ден", а седмия - "шабат" (евр. "почивка").
    За пръв път в Библията е посочено ясно кой е седмия ден, когато в пустинята започнала да пада манната. Текстът за манната се намира в Изх. 16:4,5,14-31.Поради тежката робия евреите бяха занемарили празнуването на съботата, и Бог искаше те да възстановят съблюдаването з. Снабдяването с манна бе съпроводено от редица чудеса, които трябваше да ги убедят в святостта на съботата. Всеки ден имаше манна на полето, обаче в съботен ден тя липсваше. Манна, оставена през седмицата от днес за утре, се разваляше, но оставена от петък за събота, не се разваляше.
    Хората трябваше да се научат да си приготвят храната за събота още от петък, защото съботата беше свят ден и в него те трябваше да си почиват. Небесната манна беше доставяна през цялата година в продължение на 40 години. През всички тези години се повтаряха три чудеса: Първо - през шестте дни, ако имаше останала храна, на другия ден тя винаги се разваляше; Второ - през другите дни, колкото и много манна да събереше някой, когато я премереше, тя никога не надхвърляше количеството, необходимо за един ден на един човек. Трето - в петък, колкото и малко манна да бе събрал някой за храна, когато я премереше, тя излизаше за два дена на човек. Приготвената храна за събота никога не се разваляше.
    Пълният текст на Божията заповед за съботата намираме в Изход 20:8-11. Това е IV-та Божия заповед за спазването на събота като почивен ден. Включването на съботата в моралния закон, показва, че тя има морален, а не церемониален характер. Само десетте заповеди Бог е изговорил на всеослушание пред народа, и само тях Той лично е написал. Съботата е морален паметник на Сътворението, а неделята е наречена в Свещеното Писание "първият ден на седмицата".
    Ако единиците за време ден, месец, година имат астрономически основания, то седмицата има чисто библейски произход. Седмицата и съботата са мощно доказателство за Сътворението на света от един Създател. Светът се е появил не чрез саморазвитие и еволюция на материята, а Бог го е създал в едно далечно начало (Бит. 1:1).
    Валидна ли е събота в Новия Завет? Да. В Мат. 5:17,18 Исус казва: "Не съм дошъл да разруша закона, но да изпълня", а в Марко 2:27 четем, че "съботата е направена за човека". Не се казва "за евреина", но за всеки човек. А в Исая 56:2-7 четем, че съботата била задължителна и за чужденците, които възприемали вярата в единия и истински Бог.
    Исус Христос, Който е изговорил 10-те заповеди на Синай, също така казва: "Човешкият Син е господар и на съботата" (Марко 2:28), и само Той има право да я изменя. Но Той заявява: "Не Съм дошъл да разруша закона". В Мат. 24:20 Исус нарежда на учениците Си да се молят (и те тогава се молят в продължение на близо 40 години) да не бъде бягането им зиме или в съботен ден*. Трябвало е да се борят, за да спасят живота си, но и в същото време да не пропуснат срещата с Бога, понеже нашият живот зависи от Него.
    Не само сега, но след като нашата грешна земя бъде освободена от греха, от грешниците и от сатана, в Новата земя пак ще продължава да се празнува съботата (Ис. 66:22,23).