Светопричастна служба

    Както кръщението, така и причастието са обряди, с които се възпоменават някои събития от живота на Христос. Когато настъпи краят на Неговата земна служба, Исус събра Своите ученици, за да отпразнуват заедно празника Пасха. По време на яденето на пасхалното агне, което символизираше Исус и Неговата жертва за прощение на греховете на хората, Той учреди Причастието (Господната вечеря).
    Но преди това Христос учреди ритуал, предхождащ Причастието. В старо време в Ориента е имало обичай един от слугите да умие нозете на госта. Тогава хората носели сандали или ходели боси. Исус и учениците били сами. Нямало слуга и един от тях трябвало да умие нозете на останалите, но преди това те се препирали кой е най-голям между тях. Тяхната гордост им попречила да умият нозете на другите (Лука 22:24-27). Тогава Исус става, налива вода и започва да мие нозете им. Всички са засрамени, но само Петър изразява този срам с отказа си Исус да умие нозете му. Тогава Исус му пояснява, че това не е обикновено миене на нозе, и че ако не му ги умие - няма да бъде спасен. Тога Петър се съгласява (Йоан 13:1-17).
    Подтикнат от любов и мъка, Исус даде на учениците Си този велик урок на смирение. В 10-ти стих Исус им казва: "... и вие сте чисти", т.е. те бяха повярвали в истината и греховете им бяха простени, но дяволът ги беше изкусил отново и те пак се нуждаеха от Христовата благодат и милост за очистване. Накрая Исус заявява, че им е дал пример, който те трябва да практикуват, и ще са блажени ако правят така. Няма съмнение, че Христос въвежда един нов ритуал, който трябва да предхожда Господната вечеря.
    Какъв е духовният смисъл на умиването на нозете? Умиването олицетворява духа на християнското братство. Второ, то символизира подновеното посвещение в служба на Бога и трето, символизира очистване от грях. Кръщението символизира първоначалното очистване от греха, а умиването на нозете - очистване от оскверненията след кръщението.
    С тази подготовка, съгласно евангелистите Матей, Марко и Лука, Христос учредява Причастието (Мат. 26:26-28; Лука 22:15-20; Марко 14:22-24).
    По време на вечерята Исус раздава хляба, казвайки, че това е Неговото тяло. След това, давайки им чашата, пояснява, че това е Неговата кръв. Хлябът и чашата при Господната вечеря са само символи, а не действителната плът на Христос. Всички старозаветни вярващи бяха спасени чрез тяхната вяра в идващия Спасител, засвидетелствана с пасхалното агне. Новозаветните вярващи се спасяват гледайки назад към смъртта на Христа на кръста.
    Духовното съдържание и смисъл на Причастието намираме в 1Кор. 11:26. Причастието е един свят спомен за страданията и смъртта на Христос за нас и поддържа в умовете на християните жива надеждата за Неговото Второ идване.
    Какви да са хлябът и виното при причастието? При Пасхата, по време на която Исус установи Причастието, цяла седмица в домовете на евреите не трябваше да се намира никакъв квас и нищо, което има квас в себе си, т.е. да е ферментирало. Квасът беше символ на развала, нечистота и грях. Понеже Исусовото тяло и кръв бяха чисти и безгрешни, те могат да бъдат символизирани само с безквасен хляб и безалкохолно вино (1Кор. 5:7,8).
    Как трябва да пристъпваме към светопричастната служба? Апостол Павел обширно пояснява това в 1Кор. 11:27-29. Той подчертава, че преди да вземе причастие, човек трябва да изпита своя живот, да уреди отношенията си с ближните и с Бога и тогава да го вземе. Иначе взема осъждение за себе си. За мислите, думите и постъпките също трябва да се търси прошка. Причастието не трябва да се взема формално и небрежно. Който постъпва така, бива осъден от Бога. Невземане на причастието без уважителни причини не е одобрено от Бога.
    Днес някои християни вземат причастие само един път годишно, както Пасхата при евреите. Първите християни са вземали причастие често. Няма установен период за вземане на причастие.