Библейският
пост
Постът е
една духовна дейност от старозаветни времена.
Какво означава постът и трябва ли днес да постим?
Когато чрез Моисей Бог дава на евреите
наредбата за деня на умилостивението, Той казва
следното: "... и да смирите душите си" (Лев.
23:27). Смята се, че това е било свързано с поста. В
книгата на пророк Захария намираме, че народът
възприел четири дни на пост като спомен за
националната катастрофа (поробването от
Навуходоносор в 586 г. пр.Хр.) (Зах. 7:5 и 8:19). По
времето на Христа евреите са постили два пъти
седмично (Лука 18:12). Според древноеврейския
трактат Мегиллат Таанит тези дни били понеделник
и четвъртък, но този пост бил установен от
книжниците, а не чрез божествена заповед.
Средството за превъзмогване на
неверието и на всяка духовна слабост е молитвата.
Като помощно средство към нея Исус прибави и
поста (Мат. 17:21). Библейският пост не е някакъв
религиозен ритуал и не трябва да се счита като
някаква заслуга пред Бога. Целта на поста е
постигане на яснота на мисълта и трезвеност на
духа. Разбирането на истината и на Божията воля
значително се засилват чрез един подходящ режим.
Библията ни докладва за три особени
случая на пост. И Моисей, и пророк Илия, и Исус
постиха по 40 дни (Изход 34:28; 3Царе 19:8 и Мат. 4:1,2). От
тези примери намираме основния принцип на
правилното постене - пълно въздържане от храна и
вода. Обикновено постът се практикува за 24 часа;
от вечер до вечер (или от обяд до обяд). Това
означава да се пропуснат закуската и обеда. Ако
някой има слаб организъм и не може да издържи цял
ден, може да пости до обяд, т.е. да пропусне само
закуската. Случаите с Моисей, Илия и Исус са
възможни само с поддръжката на Бога и с много
крепка воля.
В официалната църква са въведени
няколко годишни пости: коледни, великденски и др.,
през които не се "блажи", т.е. не се
консумират някои храни. Трябва да отбележим, че
те нямат подкрепата на Библията. Библейският
пост не е свързан с празници и годишни времена, а
се диктува от нуждата и обстоятелствата. Случаят,
описан в Естир 4:15-17 илюстрира много добре това.
Целият еврейски народ, поробен в Персия, пости
заедно с царица Естир три дни, за да измолят
съдействието на Бога - Бог да се намеси и да
предпази евреите от пълно унищожение.
Какво очаква Бог от нас при постенето?
Нека да разгледаме един интересен епизод от
живота на древния пророк Йона (Йона 3:1-10).
Нечестието на жителите на тогавашния голям
град-държава Ниневия бе станало толкова голямо,
че Бог решава да ги унищожи. Но преди това изпраща
пророк Йона с едно последно предупреждение.
Изплашеният пророк се опитва да избяга от
неприятното задължение, но Бог допуска да се
случи едно чудо в живота му, след което пророкът
отива в Ниневия. Когато съобщава Божията вест на
народа, всички до един заедно с царя се покайват и
обявяват тридневен пост. Бог вижда покаянието им
и отменя решението Си. Виждаме, че същественото
при поста не е гладуването, а промяната на живота
и духовното разположение на вярващите. Без
променен живот постът ни няма да има никаква
тежест пред Бога.
Най-хубаво е изяснено какъв пост има
стойност пред Бога в Исая 58:3-11. Бог не приемаше
поста на евреите, защото те не изоставяха
жестоките си дела и враждите, бяха горди и
равнодушни към бедните. Не се поддаваха на
облагородяващото влияние на Божия Дух. В този
знаменит пасаж от Исаевото пророчество отново се
подчертава най-същественото при поста -
промяната на живота.
Има няколко вида пости: личен, групов и
общоцърковен пост, пост при болест, при трудности
и проблеми.
Най-великите духовни подвизи са били
постигнати не чрез таланти или способности, а
чрез искрена молитва и пост. |