Молитвата
Молитвата е
средството, чрез което човек влиза във връзка с
Бога. В Библията Бог говори на човека, а в
молитвата човек говори на Бога.
Трудно може да се изтъкне
изключителната важност и необходимост от
молитвен живот за християнина. Е. Вайт казва за
молитвата, че тя е "дишането на душата".
Молитвата е така необходима за душата, както
въздухът за тялото. Давид казва в Пс. 62:8:
"Уповавайте на Него, люде, на всяко време,
изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам
прибежище". Това означава да кажеш на своя
небесен Баща всичко, което чувстваш в душата си -
болките и радостите, нуждите и страховете, и да
поискаш помощ, мъдрост и сила за всекидневната
борба. Онова, което не смеем да кажем на никого,
можем да кажем на Него, за да получим съвет и
мъдрост за всичко.
Без молитва няма истински духовен
живот. Всички велики мъже на вярата са се борили и
побеждавали чрез нея. Сам нашият Спасител беше
човек на молитвата и Той насърчаваше учениците
Си към това (Марко 1:35; Лука 6:12). Христос ни
приканва да се молим с думите: "Искайте, и ще ви
се даде, търсете, и ще намерите..." (Мат. 7:7,8).
Как да се молим? Не с предварително
научени фрази. Стилът няма никакво значение.
Непринудено, с най-обикновени думи, както дете
иска от своя баща. В Мат. 6:9-13 Исус даде един пример
за молитва, известна ни като "Отче наш". Тази
молитва не е като обезателна формула, която да се
повтаря постоянно, понеже, когато едни и същи
думи се повтарят многократно, те се произнасят
вече механически и умът не взема участие. Ап.
Павел казва да се молим "с всякаква молитва и
молба" (Ефес. 6:18). Съдържанието на молитвата се
диктува от момента, нуждите и обстоятелствата.
Има някои библейски условия, които
трябва да спазваме, за да бъде чута нашата
молитва.
Първото условие е да се вярва, че ще
получим исканото (Марко 11:22-24). Дали Бог ще ни даде
това, което искаме, или нещо друго, което Той
намира, че е за нас най-доброто, трябва да
предоставим на Него да реши, понеже Той е по-мъдър
от нас. Второто условие е послушанието (Пр. 28:9 и
1Йоан. 3:22). Ако съзнателно отхвърляме вършенето на
Божията воля, изразена в Десетте заповеди, и
въпреки това се молим - това е лицемерие. Ако в
сърцето си виждаме грях, одобряваме го и се молим
- нашата молитва ще е напразна (Пс. 66:18). Трето,
разположението на нашия дух (Марко 11:25). Бог иска
да прощаваме, ако имаме нещо против някого, да не
храним злоба и отмъстителен дух към никого. В
Яков 4:3 Бог казва, че ще ни слуша за реалните ни
нужди, но не и за нашите прищевки и егоистични
желания. Накрая, никога не трябва да забравяме да
благодарим за получените неща.
Колко пъти да се молим на ден? Ап. Павел
съветва в 1Сол. 5:17: "Постоянно се молете".
Това не означава цял ден да сме на колене, но в
душата си да поддържаме един молитвен дух. Някои
са се молили по три пъти на ден (Дан. 6:10; Пс. 55:17).
Каква трябва да е позата ни, когато се
молим? Когато е възможно, добре е да коленичим -
това е подходяща поза на смирение пред Бога.
Библията ни показва и други различни примери
според случая: прави (1Царе 1:26), седнали (2Царе 7:18),
коленичили (2Лет. 6:13).
Смисълът на молитвата не е тя да
промени Бога, да го склони или убеди в нещо, а да
променя нас и да ни довежда в хармония с Неговата
воля, за да бъде животът ни плодоносен. Тя е ключ,
който отваря духовни богатства. Прави ни Божии
сътрудници.
Драги читателю, използвай по-често
този небесен ключ на Божията благодат! |