Святият
Дух
Най-скъпият
дар на небето след Исус Христос е Св. Дух. Ще
разгледаме разностранните Му функции.
В какво се изразява работата на
Святият Дух? Според 2Петр. 1:21 Словото Божие е
написано под Негово вдъхновение. Следователно
всяка дейност и проява, които се приписват на Св.
Дух, трябва да са съгласувани с Библията. Ако има
различие от ясните принципи на Словото, това са
фалшификации и те не произхождат от Св. Дух.
В Стария завет под Неговото
вдъхновение много от великите мъже на вярата са
вършили велики дела за слава на Бога. В Новия
завет Исус обяснява с подробности каква е ролята
на Святия Дух - Йоан 15:26 и Йоан 16:13,14. В първия цитат
Исус Го нарича "Утешителят", "Духът на
истината", който ще свидетелства за Исус. Във
втория текст четем, че Той ще упътва за всяка
истина и ще известява за идните неща Христовите
ученици, и ще прославя Исус. От тези и от много
други текстове става ясно, че Св. Дух замества
Христос на земята след Неговото възнесение. Той
ръководи Божието дело по целия свят.
Святият Дух взема участие във всички
духовни процеси - покаянието, осъзнаването на
истината, приемането на Исус като личен Спасител,
новорождението, освещението. Всички тези неща са
невъзможни без Неговото влияние (Йоан 16:7-11). Той
въздейства, за да се събуди съвестта на един
човек, да види той греха си, да се покае, да приеме
Исус като Господ (1Кор. 12:3). Новорождението и
духовното усъвършенстване (освещението) са
немислими без Него (Тит 3:5,6). Чрез Него Бог
извършва и "запечатването" (Ефес. 1:13,14)*.
Святият Дух е не само влияние, но и
Личност. Той говори - Деян. 21:11, Той се наскърбява -
Ефес. 4:30, обвинява - Деян. 5:3,4.
Днес много се спекулира с така
наречените дарби на Святия Дух. Те са описани във
2Кор. 12:7-11,28-30. Когато е необходимо за благото на
Божието дело, Св. Дух дава на човека изключителни
способности. Той обаче не ги дава, за да покаже с
това, че онзи, който ги има, е спасен, но за обща
полза на цялата църква, за проповядване на
Евангелието и за усъвършенстване на църквата.
Не трябва да се очаква, че всички
членове на църквата трябва да имат една и съща
дарба, нито пък друг да има всичките. Ако някой не
е получил дарба, това не означава, че той няма да
се спаси, защото за спасението на всеки вярващ е
от значение да има т. нар. "плодове" на Св.
Дух, а не дарбите. Плодовете, които християнинът
получава под влиянието на Св. Дух и когато на
практика прилага Христовите принципи, са
изброени в Гал. 5:22,23, а те са: "... любов, радост,
мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие,
вярност, кротост, себевладение".
Особено се злоупотребява с дарбата
"езици". За първи път тя е била дадена след
възнесението на Исус, на еврейския празник
Петдесятница, по време на който в Ерусалим се
събирали евреи от цял свят. Много от тях не
разбирали арамейския език на апостолите. За да
чуят и разберат добрата вест за спасение чрез
Христос и да я разнесат бързо навсякъде по
земята, Бог надари апостолите с дарбата
"езици" и те говореха на родния език на
всички събрали се там (Деян. 2:1-11).
Нека накрая да обясним и понятието
"грях против Св. Дух" (Марко 3:28-30). Това
означава продължително и съзнателно отхвърляне
на предупрежденията на Божия Дух чрез нашата
съвест против някакъв грях, порок или нередно
дело. Този грях е непростим, не защото Бог не
желае да го прости, но защото се препречва пътя на
Св. дух за довеждане грешника до осъзнаване на
греха и покаяние. Отхвърляйки нашепванията на
Святия Дух, човек съзнателно прекъсва връзката с
Бога.
Скъпи читателю, ти желаеш ли плодовете
на Духа да узреят и в твоя живот? |