Еволюция или сътворение

    Какъв е произхода на космоса, на земята, на живота, на човека?
    Като отговор има две основни предположения. Първото е, че един космичен Интелект, способен да замисли и конструира материалния Универс, е създал всичко. Второто предположение твърди, че всичко е създадено от мъртва материя, способна да се самоорганизира чрез еволюционни процеси. И двете концепции са недоказуеми, но ние ще разгледаме аргументите и предимствата на вярата в Сътворението.
    В основата на всяка еволюционна теория е развитието на организмите от по-прости към по-сложни форми, или преминаването на едни видове в други под влиянието на някакви фактори.
    Така наречената синтетична теория счита, че случайните мутации са направлявани от естествения подбор, а това означава, че слепият случай е създал и развил чудния органически свят. Експерименталните изследвания обаче показаха, че мутациите не създават нови органи и видове. Те само променят цветове и форми на съществуващи вече органи и дори довеждат до тяхното израждане.
    Да разгледаме и преминаването на едни видове в други. Възможно ли е например маймуната да се превърне в човек? Съвременната генетика, развила се като стройна експериментална наука доказа стабилността на видовете. С това блестящо се потвърди библейският постулат от първата страница на Библията: Бог създаде всяко нещо "според вида си". (Бит. 1:11,12,21,25).
    Изследванията на науката също показаха, че нови видове не могат да се създадат нито по естествен, нито по изкуствен път. Биологът Томас Морган, носител на Нобелова награда за 1933 г. пише: "В целия период на човешката история ние не познаваме един единствен случай на трансформация на един основен вид в друг".
    Творецът е създал организмите с чудното свойство за приспособяване към нови условия, за да оцелеят, но вариациите са винаги вътре в границите на вида. Има например 200-300 сорта домати, около 5000 сорта круши, 200 породи кучета, 150 породи коне, но видът е винаги същият, крушата си е круша, конят - кон, маймуната - маймуна.
    Ако в природата съществуваше закон за преминаване от един вид в друг, трябваше във всеки момент да наблюдаваме хиляди междинни видове. Но дългогодишните палеонтологични изследвания на земните пластове също показаха прекъснатостта (границите) на видовете през цялата земна история. Както пише Дж. Симпсън, един от големите капацитети на палеонтологията, "фактите показват, че много видове (организми) се появяват внезапно в палеонтологичната летопис, различавайки се рязко... от която и да е ранна група".
    И така, генетиката, биологията и палеонтологията ни водят неизбежно към един уникален акт - Сътворението на живия свят от един Създател. Библията започва с този кратък и лаконичен доклад - Бит. 1:1. "В началото Бог създаде небето и земята". Думите "небето и земята" означават целия материален свят. Творческият доклад в Бит. 1 гл. е предназначен изключително за нашата Земя.
    Съгласно Бит. 1 гл. Земята е създадена за шест буквални 24-часови дни. Ето две доказателства за буквалността:
     - Бит. 1:5,8,13,19,23,31 - за всеки творчески ден е казано недвусмислено: "И стана вечер, и стана утро, ден първи, ... ден втори ..."
     - Непосредствено след шестдневното сътворение описано в Бит. 1 гл., четем за учредяването на почивния ден - Бит. 2:2. Този текст е свързан с текста на IV-та Божия заповед в Изход 20:9-11. Понятието "ден" не може да има различни значения, т.е. на едното място да става дума за буквален 24-часов ден, а на другото - за дълъг период от време.
    В Пс. 33:9 четем: "Защото Той каза и стана, заповяда и затвърди се". Божието слово, израз на Божията воля се превръща в действителност, енергия, материя, звезди, светове.
    Всемогъщият Бог не се нуждае от дълги периоди, за да изпълни Своите намерения.
    И така, има ли вярващият солидна база за вярата си? Има ли убедителни предпоставки за мирогледа си? Сътворението е едно уникално дело, което не можем да проумеем напълно, но въз основа на личния си религиозен опит ние получаваме непоклатима увереност в истинността на Божието Слово. В духовния ни живот се поражда доверие в Бога. Така ние сме готови да приемем и онова, което Той ни разкрива в Словото Си в области, където разумът и изследванията не могат за проникнат.