Има
ли Бог?
В религията,
както и във философията, строго научното
доказателство е немислимо. Човешкото мислене е
ограничено и не може да обхване неограничения
Бог. Алберт Айнщайн казва: "Виждам часовника
(т.е. творението), но не мога да си представя
часовникаря" (твореца). А пророк Исая пише:
"Вдигнете очите си нагоре, та вижте: Кой е
създал тия светила, и извежда множеството им с
брой? Той ги вика всичките по име. Чрез величието
на силата Му, и понеже е мощен във власт, ни едно
от тях не липсва" (Исая 40:26).
От опит знаем, че всяко нещо има своя
причина. Ето как Исак Нютон изразява това:
"Удивителният ред във Всемира може да се
припише само на едно могъщо и премъдро
Същество".
Напоследък някои космолози говорят за
някаква логика в устройството на Всемира. Логика,
която преследва определена цел. Излиза, че над
Вселената властва разум. Библията казва за този
Разум: "Защото всяка къща се строи от някого; а
Тоя, Който е устроил всичко, е Бог" (Евр. 3:4). Дори
скептикът Волтер пише: "... не мога да мисля, че
този часовник (т.е. светът) няма часовникар".
Микросветът също говори за своя Творец
и мъдростта Му. Физикът Макс Борн в есето си
"Моят живот и възгледи" пише:" Атомът и аз
бяхме задружни до съвсем скоро. Аз виждах в него
ключ към най-съкровените тайни на природата и той
ми откри величието на творението и на Твореца".
Псалмистът възкликва: "Колко са
многовидни Твоите дела, Господи! С мъдрост Си
направил всичките..." (Пс. 104:24).
Вероятността да се появи една жива
клетка от случайна среща на химичните елементи е
нулева! Биологът Леконт де Нойи е изчислил, че
това може да се случи един път на 10321 години.
Имайте предвид, че възрастта на нашата галактика
се изчислява на 1010 години! Великият Луи
Пастьор е опровергал хипотезата за
самозараждането и е доказал, че живот има само от
живот. Христос представя този принцип с думите:
"... както Отец има живот в Себе Си, също така е
дал и на Сина да има живот в Себе Си" (Йоан 5:26).
Въпросът "Кой е създал Бога" е нелогичен. Ако
Бог е създал всичко, т.е. ако е Първопричина на
всичко и ако Той е създаден, това значи, че не е
Първопричина.
Нека сега се обърнем към дилемата
"има Бог, няма Бог" и да видим какви са
последиците, произтичащи от двете решения. Ако
няма Бог, ако човек е произлязъл от маймуната,
тогава понятия като морал, нравственост, съвест,
са без смисъл. Атеистичният принцип "Право е
онова, което е полезно", е абсурд. Същото важи и
за "Целта оправдава средствата". Такъв начин
на разсъждение Библията представя в Пс. 14:1:
"Безумният рече в сърцето си: Няма Бог.
Поквариха се; сториха развалени дела; няма кой да
прави добро".
Съвсем различно изглеждат нещата ако
реша, че има Бог. Човешкият живот има висш духовен
смисъл - формиране на добродетелен характер,
стремеж към пълно единение с Бога, Ап. Павел
изразява тази мисъл в Еф. 2:10 така: "Защото сме
Негово творение, създадени в Христа Исуса за
добри дела, в които Бог отнапред е наредил да
ходим".
Щом има Бог, хората са братя, защото
имат един общ Баща. Когато забравим Бога, ние се
отдалечаваме един от друг, няма какво да ни
обединява. Защото в името на какво да обичам и
почитам един човек, който ми е абсолютно чужд и по
произход, и по народност, по култура, може би по
образование, интереси или материално състояние?
Но в името на Бога ние можем да смятаме всеки
човек за свой брат, независимо от хилядите
различия и противоречия.
От гледна точка на човешката психика
Бог е незаменима душевна и духовна потребност.
Без Бога няма трайно щастие, няма мир и радост в
душата. Нищо не може да замени Божията любов и
топлина. Без Бога всичко е суетно, мимолетно и
празно. Достоевски казва в книгата си
"Бесове", че човек няма нужда само да е
щастлив. Всекидневният хляб не е единствената
храна, към която да се стреми. Той има нужда да
вярва всеки миг, че съществува висша радост. Той
има нужда да вярва в нещо, което не може да се
достави нито чрез работа, нито чрез хитрост. Той
има нужда да вярва в неизмеримото, непонятното,
безкрайното. "Ако бихме лишили човечеството от
това безкрайно велико, то би умряло от
отчаяние", казва Степан Трофимович в
последната глава на "Бесове".
Без Бога няма утеха. В Пр. 14:32 четем:
"Нечестивият е смазан във време на бедствието
си, а праведният и в смъртта си има упование". |