Произходът на злото

    Непросветеният от Библията човек не може да обясни съществуването на злините, неправдите, мизерията, страданията, войните. Защо Бог търпи тези неща? Защо не се намеси? Хората се питат и не могат да открият причините за това състояние на нещата. В тази глава ще изложим основите на произхода на злото на земята в библейска светлина.
    Преди съвременните хора да започнат да се интересуват от извънземни цивилизации, Св. Писание е говорило за два вида небесни интелегенти - ангели и "жители на световете". Думата "световете" в Евр. 11:3 загатва за другопланетни цивилизации. В Неемия 9:6 ангелите са наречени "небесно войнство" Те са куриерите, "полицията" на универса. Между тях съществува йерархия (степени). Но най-важното е, че те и жителите на другите планети не познават греха. Живеят в пълна хармония с Божията воля и при тях няма страдания (виж Йов 38:4-7). Ангелите помагат на хората, които търсят спасение (Евр. 1:14).
    В Езек. 28:12-17 и в Исая 14:12-14 се вдига завесата, която отделя видимия от невидимия свят и се открива причината за злото и за дългия конфликт между доброто и злото. Тук ни се говори за най-високо надарения ангел, наричан "Деница, син на зората". В латинския превод на Библията, Йероним* го нарича "Люцифер". Двете имена имат смисъл на "блестящ" и "носител на светлина". Този най-високопоставен ангел пожелал да стане равен на Бога, забравяйки, че е само творение, а не Бог. За да постигне това, започва първо тайно, а по-късно и открито да критикува устройството на небето. Насочва се срещу Божия закон и авторитета на Бога. Започва да твърди, че Божият закон е несъвършен и че се нуждае от корекции, че ограничава свободата на разумните същества.
    В първия текст (Езек. 28:12-17), под образа на Тирския цар, а във втория чрез Вавилонския цар, е описан Люцифер, на когото и двамата царе служеха и се вдъхновяваха от него. Една трета част от ангелите последваха бунтовника. В Божиите действия срещу Сатана съзираме величието на Божията мъдрост и любов. Бог Отец и Бог Син направиха всичко, за да върнат Люцифер към верноподанство, обяснявайки му страшните последици за Всемира. Но всичко беше безуспешно. Първата санкция е била лишаването му от поста "осеняващ херувим" и изгонването му от Божието присъствие. Този бунт се е развил преди нашата планета да е била създадена. В Едем, жилището на Адам и Ева, бунтовникът вече идва като враг ("сатана" или "дявол" - от евр. и гр. език, което значи "противник", "враг").
    Учените твърдят, че само в нашата Галактика имало 100 хиляди планети като нашата, а колко ли са в целия Всемир? Там Сатана, до смъртта на Христа на Голгота, е ходил и говорел против Бога. Защо още тогава мъдрият Бог не го унищожи? Ако Бог бе унищожил сатана веднага, обвиненията против Бога биха останали в умовете на небесните жители. Бог го остави да прояви истинския си характер, да се демаскира сам. Разпъвайки Христа, той се самоосъди и беше изгонен от небето. Двете му състояния са описани - първото в Йов 1:6,7 - като измамник, и второто в Лука 10:18 - като паднал от небето (виж също Йоан 12:31 и Откр. 12:7-12). Цялото небе е наблюдавало дейността на сатана.
    С думите "Свърши се!" Исус на кръста обяви окончателната победа над сатана. Небето има вече имунитет срещу злото. Краят на сатана е описан в Откр. 20:10.
    Скъпи приятелю, ще пожелаеш ли и ти да бъдеш участник в тази победа?