БИБЛЕЙСКИ УЧЕНИЯ
Има ли Бог?
Библията
Вяра и религия
Бъдещето на света
Второто пришествие
Белези на последното време
Хилядагодишнината
Новият свят
Спасителният план
Най-важният въпрос
Божият закон
Оправдание чрез вяра
Почивният ден
Неделята в Библията
Кой промени закона?
Белегът на звяра
Състоянието на мъртвите
Ад, пъкъл и рай
Произходът на злото
Спиритизъм
Светилището
Изследователният съд
2300 денонощия
Вестта на трите ангела
Църквата
Дарът на пророчеството
Здравословен живот
Библейско кръщение
Причастието
Молитвата
Библейският пост
Християнски живот
Божието Триединство
Святият Дух
Еволюция или сътворение
Езици, ръкописи и канон на Библията

Библейският пост

    Постът е една духовна дейност от старозаветни времена. Какво означава постът и трябва ли днес да постим?
    Когато чрез Моисей Бог дава на евреите наредбата за деня на умилостивението, Той казва следното: "... и да смирите душите си" (Лев. 23:27). Смята се, че това е било свързано с поста. В книгата на пророк Захария намираме, че народът възприел четири дни на пост като спомен за националната катастрофа (поробването от Навуходоносор в 586 г. пр.Хр.) (Зах. 7:5 и 8:19). По времето на Христа евреите са постили два пъти седмично (Лука 18:12). Според древноеврейския трактат Мегиллат Таанит тези дни били понеделник и четвъртък, но този пост бил установен от книжниците, а не чрез божествена заповед.
    Средството за превъзмогване на неверието и на всяка духовна слабост е молитвата. Като помощно средство към нея Исус прибави и поста (Мат. 17:21). Библейският пост не е някакъв религиозен ритуал и не трябва да се счита като някаква заслуга пред Бога. Целта на поста е постигане на яснота на мисълта и трезвеност на духа. Разбирането на истината и на Божията воля значително се засилват чрез един подходящ режим.
    Библията ни докладва за три особени случая на пост. И Моисей, и пророк Илия, и Исус постиха по 40 дни (Изход 34:28; 3Царе 19:8 и Мат. 4:1,2). От тези примери намираме основния принцип на правилното постене - пълно въздържане от храна и вода. Обикновено постът се практикува за 24 часа; от вечер до вечер (или от обяд до обяд). Това означава да се пропуснат закуската и обеда. Ако някой има слаб организъм и не може да издържи цял ден, може да пости до обяд, т.е. да пропусне само закуската. Случаите с Моисей, Илия и Исус са възможни само с поддръжката на Бога и с много крепка воля.
    В официалната църква са въведени няколко годишни пости: коледни, великденски и др., през които не се "блажи", т.е. не се консумират някои храни. Трябва да отбележим, че те нямат подкрепата на Библията. Библейският пост не е свързан с празници и годишни времена, а се диктува от нуждата и обстоятелствата. Случаят, описан в Естир 4:15-17 илюстрира много добре това. Целият еврейски народ, поробен в Персия, пости заедно с царица Естир три дни, за да измолят съдействието на Бога - Бог да се намеси и да предпази евреите от пълно унищожение.
    Какво очаква Бог от нас при постенето? Нека да разгледаме един интересен епизод от живота на древния пророк Йона (Йона 3:1-10). Нечестието на жителите на тогавашния голям град-държава Ниневия бе станало толкова голямо, че Бог решава да ги унищожи. Но преди това изпраща пророк Йона с едно последно предупреждение. Изплашеният пророк се опитва да избяга от неприятното задължение, но Бог допуска да се случи едно чудо в живота му, след което пророкът отива в Ниневия. Когато съобщава Божията вест на народа, всички до един заедно с царя се покайват и обявяват тридневен пост. Бог вижда покаянието им и отменя решението Си. Виждаме, че същественото при поста не е гладуването, а промяната на живота и духовното разположение на вярващите. Без променен живот постът ни няма да има никаква тежест пред Бога.
    Най-хубаво е изяснено какъв пост има стойност пред Бога в Исая 58:3-11. Бог не приемаше поста на евреите, защото те не изоставяха жестоките си дела и враждите, бяха горди и равнодушни към бедните. Не се поддаваха на облагородяващото влияние на Божия Дух. В този знаменит пасаж от Исаевото пророчество отново се подчертава най-същественото при поста - промяната на живота.
    Има няколко вида пости: личен, групов и общоцърковен пост, пост при болест, при трудности и проблеми.
    Най-великите духовни подвизи са били постигнати не чрез таланти или способности, а чрез искрена молитва и пост.