Езици, ръкописи и канон на Библията

    Библията е велико богочовешко дело. Написана е от около 40 писатели - пророци и апостоли, вдъхновени от Св. Дух. Това означава, че писателите са изложили не своя мироглед, опит и разсъждение, а Божието Слово, с което са били вдъхновени. Ап. Павел пише (1Сол. 2:13), че като такова са го приели и жителите на Солун . Бог не е диктувал думите и изреченията, а е вдъхновил идеите и мислите на библейските писатели.
    Свещеното Писание е сбор от 66 книги, а думата "Библия" е гръцка и означава "книги".
    Езици. Старият завет е написан на древноеврейски език, само някои глави от книгите Даниил и Ездра са писани на арамейски език, който евреите са донесли от вавилонското робство, и на който език е говорел и Исус Христос.
    Новият завет е бил писан в оригинал на гръцки език, но не класически, а на езика "койне", което значи "народен", разбираем от всички.
    Няколко думи за старите ръкописи (манускрипти) на Стария и на Новия завет. До 1947 г. сл.Хр. най-старият известен ръкопис на Стария завет, съдържащ част от Стария завет и Декалога, бе датиран в 1 в.пр.Хр. През 1947 г. край Мъртво море бяха открити ръкописи, които датират от 2 в.пр.Хр. Масоретите (еврейски учени) са се прославили със строгата точност на преписваните от тях старозаветни книги. Най-ранният открит техен препис на еврейската Библия датира от 916 г. сл.Хр. и се намира в Ленинград. Известни са също и Кодекс Лаудианус* в Оксфорд и Бен Ашер от Алеп, всички от 10-ти век след Христа. Свитъците, намерени край Мъртво море през 1947 год., доказват, че гореспоменатите ръкописи са точни библейски копия. Текстът на Стария Завет ни е предаден практически в същата форма, в която Христос го познаваше.
    Новият Завет е познат с много ръкописи на гръцки език и преводи на сирийски, латински и коптски. През 1930 г. бяха открити знаменитите три новозаветни папирусни кодекса, носещи имената на собственика им, Алфред Честър Бети, написани в 3 в.сл.Хр. Друг важен фрагмент е папирусът Риландс, носещ името на библиотеката "Джон Риландс", Манчестър, на която бил продаден. Всички експерти по папирусите считат, че е написан в първата половина на 2 век сл.Хр. (около 130 г.). В него е част от Евангелието на Йоан. Копието на това евангелие е било разпространено в Египет, където е намерен ръкописът. Този факт и датировката са един силен аргумент, че Евангелието от Йоан е било написано в апостолско време от очевидец на описаните в него събития.
    Най-старите пергаментни кодекси на Библията на гръцки език са Кодекс Ватиканус и Кодекс Синаитикус от 4 в.сл.Хр. и Кодекс Александринус от 5 в.сл.Хр. Нека споменем и някои известни древни преводи. Гръцкият превод на Стария Завет, известен като "превод на 70-те тълкуватели" (Септуагинтата), е направен в 3 в.пр.Хр. Латинският превод на Библията е направен в 4 в.сл.Хр. от Йероним, а сирийския превод "Пешита" - в 5 в.сл.Хр. от Рабула, епископ на Едеса.
    Думата "канон" (гр. kanon "правило") е употребена за пръв път от Ориген (186 - 254 г. сл.Хр.), за да означи колекцията от библейски книги, признати като правило на християнската вяра и практика.
    Старозаветният канон съдържа 39 книги, а новозаветния 27. Църковният историк Евсевий пише около 325 г. сл.Хр., че книгите на Новия Завет са канонизирани преди християнството да стане призната държавна религия в началото на 4-ти век.
    Съвременният християнин трябва да е наясно и по въпроса за еврейските апокрифни книги, чиято истинност не може да се докаже. Апокрифите съдържат учения, нехармониращи с основните истини на каноничните книги. Тези фалшиви писания са били отхвърлени от апостолите и християнските писатели до средата на 2 век, а и от самите евреи. Католическата църква не ги е отхвърлила. Всички реформатори обаче са ги отхвърлили решително в 19 в. За съжаление, Българската синодална Библия съдържа 11 апокрифни книги плюс добавки (13 и 14 глави на книгата на пророк Даниил и един апокрифен пасаж към книгата Естир 10 гл.)
    Първата книга, преведена от братята Кирил и Методий, и написана с новооткритата славянска азбука в 9 в., е Библията.
    В 1871 г. Библията е преведена на говорим български език. Заслугите за това голямо дело са на народният поет Петко Рачев Славейков, Христодул Костович и двама американски мисионери. А в превода на Новия Завет, който излиза в 1840 г. вземат участие и Неофит Рилски и Константин Фотинов.
    Библията е книгата, която трябва да се изучава от всеки човек всекидневно и задълбочено, с молитвено проникновение, за да бъде тя нашата ежедневна духовна храна.