Неделята в Библията

    Привържениците на неделния ден търсят аргументи, с които да подкрепят своя възглед чрез някои пасажи от Божието Слово, в които се споменава първият ден на седмицата. Както и по-рано споменахме, денят след съботата се е наричал "първия ден на седмицата", днес го наричаме "неделя".
    Ето първия текст, върху който ще се спрем - Йоан 20:19: "А вечерта на същия ден, първият на седмицата, когато вратата на стаята беше заключена поради страха от юдеите, Исус дойде, застана посред и каза им: "Мир вам!" Някои хора твърдят, че Исус и апостолите били събрани да празнуват възкресението Му. Но такова тълкуване на стиха е абсолютно несъстоятелно. Защо? Според разказа на Лука 24 гл. това събрание е било късно през нощта, и според еврейското отчитане на дните е бил вече "вторият ден на седмицата". Според Библията денят започва със залез слънце и свършва със залез слънце (Лев. 23:32 и Лука 24:29).
    Евангелието на Йоан бе предназначено главно за вярващите от езически произход и затова апостолът си служи с римското отчитане на времето. Понеже за римляните денят започвал и свършвал в полунощ, Йоан пише, че тази случка е станала в първия ден на седмицата, а не във втория. За празненство на възкресението не може и да става дума, понеже апостолите не вярвали, че Христос е възкръснал, въпреки изявленията на Мария Магдалена и двамата последователи, които отивали за Емаус. Виждайки Исус (Лука 24:36-45), апостолите считат, че виждат някой дух, а не своя Учител. Той се мъчи да ги убеди, кани ги да Го опипат, яде пред тях и чак тогава те повярвали, че е възкръснал. Как може тогава да се говори за някакво отпразнуване на възкресението? (виж Марко 16:12-14 и Лука 24:36-45).
    Друг случай, който се използва като аргумент, е второто събрание на учениците, състояло се една седмица след гореописания случай - Йоан 20:26-29. Първият път Исус се яви на 11-те апостоли, но въпреки разказите на другите апостоли, Тома заяви, че няма да повярва, докато сам не Го види*. Исус се яви за втори път, за да повярва и той (Тома).
    В Деян. 2:1-4 се говори за празника Петдесятница, когато се изля Св. Дух на апостолите, и те говореха чужди езици. През онази година Педесятница се паднала в първия ден на седмицата, т.е. неделя. Трите големи еврейски празници: Пасха, Педесятница и Шатроразпъване всяка година се падаха в различни дни на седмицата. Според Библията, Святия Дух се е изливал и в други дни на седмицата, но това не прави деня свят. Защо тогава Бог избра именно този ден? Тук Той използва случая, когато има най-много хора събрани в Ерусалим, за да чуят благата вест за Христа и да я разнесат по целия свят. Празникът Педесятница се падаше през месец май, който беше най-удобен за пътуване и в Ерусалим се струпваха много поклонници. И като резултат, по време на този празник в Христа повярваха 3000 души.
    Да разгледаме и случая, описан в Деян. 20:7. Тук се разказва за едно събрание, което ап. Павел провежда в първия ден на седмицата, и което продължава и през нощта. На това събрание ап. Павел възкресява едно момче на име Тихик, което пада от прозореца. На това събрание вярващите взели причастие и на сутринта Павел си заминава. Честването обаче на Господната вечеря няма нищо общо с почивния ден, защото първите християни са вземали причастие (Господна вечеря) през всички дни на седмицата.
    1Кор. 16:1,2. Препоръката на ап. Павел тук не само че не означава, че първият ден е празник, но напротив - доказва, че е работен ден. Понеже вярващите е трябвало да си прегледат сметките, нещо, което никой не е правел в събота - било е забранено, защото е работа.
    Колос. 2:16,17 - текст, с който много се спекулира: "Никой да не ви осъжда... за нещо относно някой празник или новолуние или събота, които са сянка на онова, което ще дойде...". В Левит 23 гл. са изброени 7 церемониални годишни "съботи" на еврейския народ; всички тези празници са имали символично значение за първото идване на Христа. Затова апостолът ги нарича "сянка". Щом Христос е дошъл, те вече нямат никаква роля за спасението. Тези "съботи" нямаха нищо общо със седмичната събота, "паметника" на сътворението. Наричаха се "съботи", защото бяха святи празници. Нека да си припомним, че еврейската дума "шабат" означава "почивка".
    И в края ще разгледаме текста в Откр. 1:10: "В Господния ден бях в изстъпление чрез Духа", казва ап. Йоан. В някои български преводи изразът "Господния ден" е преведен неточно с думите: "в неделя"! Неделята никога не е била Господен ден, а само съботата (виж Изх. 20:10, Ис. 58:13). В Изход 20:10 се казва: "... събота на Господа твоя Бог...". В Исая: "да не вършиш своята воля в святия Ми ден". В по-късните векове, когато неделята вече била възприета като почивен ден, започнали да я наричат Господен ден, но Бог в Библията никъде нито е одобрил, нито е предсказал такова нещо.
    Въпросът, който стои пред нас е - в кой ден ще почивам - в деня, определен от Бог, или в деня, определен от хора? (Виж Деян. 4:19).