Молитвата

    Молитвата е средството, чрез което човек влиза във връзка с Бога. В Библията Бог говори на човека, а в молитвата човек говори на Бога.
    Трудно може да се изтъкне изключителната важност и необходимост от молитвен живот за християнина. Е. Вайт казва за молитвата, че тя е "дишането на душата". Молитвата е така необходима за душата, както въздухът за тялото. Давид казва в Пс. 62:8: "Уповавайте на Него, люде, на всяко време, изливайте сърцата си пред Него; Бог е нам прибежище". Това означава да кажеш на своя небесен Баща всичко, което чувстваш в душата си - болките и радостите, нуждите и страховете, и да поискаш помощ, мъдрост и сила за всекидневната борба. Онова, което не смеем да кажем на никого, можем да кажем на Него, за да получим съвет и мъдрост за всичко.
    Без молитва няма истински духовен живот. Всички велики мъже на вярата са се борили и побеждавали чрез нея. Сам нашият Спасител беше човек на молитвата и Той насърчаваше учениците Си към това (Марко 1:35; Лука 6:12). Христос ни приканва да се молим с думите: "Искайте, и ще ви се даде, търсете, и ще намерите..." (Мат. 7:7,8).
    Как да се молим? Не с предварително научени фрази. Стилът няма никакво значение. Непринудено, с най-обикновени думи, както дете иска от своя баща. В Мат. 6:9-13 Исус даде един пример за молитва, известна ни като "Отче наш". Тази молитва не е като обезателна формула, която да се повтаря постоянно, понеже, когато едни и същи думи се повтарят многократно, те се произнасят вече механически и умът не взема участие. Ап. Павел казва да се молим "с всякаква молитва и молба" (Ефес. 6:18). Съдържанието на молитвата се диктува от момента, нуждите и обстоятелствата.
    Има някои библейски условия, които трябва да спазваме, за да бъде чута нашата молитва.
    Първото условие е да се вярва, че ще получим исканото (Марко 11:22-24). Дали Бог ще ни даде това, което искаме, или нещо друго, което Той намира, че е за нас най-доброто, трябва да предоставим на Него да реши, понеже Той е по-мъдър от нас. Второто условие е послушанието (Пр. 28:9 и 1Йоан. 3:22). Ако съзнателно отхвърляме вършенето на Божията воля, изразена в Десетте заповеди, и въпреки това се молим - това е лицемерие. Ако в сърцето си виждаме грях, одобряваме го и се молим - нашата молитва ще е напразна (Пс. 66:18). Трето, разположението на нашия дух (Марко 11:25). Бог иска да прощаваме, ако имаме нещо против някого, да не храним злоба и отмъстителен дух към никого. В Яков 4:3 Бог казва, че ще ни слуша за реалните ни нужди, но не и за нашите прищевки и егоистични желания. Накрая, никога не трябва да забравяме да благодарим за получените неща.
    Колко пъти да се молим на ден? Ап. Павел съветва в 1Сол. 5:17: "Постоянно се молете". Това не означава цял ден да сме на колене, но в душата си да поддържаме един молитвен дух. Някои са се молили по три пъти на ден (Дан. 6:10; Пс. 55:17).
    Каква трябва да е позата ни, когато се молим? Когато е възможно, добре е да коленичим - това е подходяща поза на смирение пред Бога. Библията ни показва и други различни примери според случая: прави (1Царе 1:26), седнали (2Царе 7:18), коленичили (2Лет. 6:13).
    Смисълът на молитвата не е тя да промени Бога, да го склони или убеди в нещо, а да променя нас и да ни довежда в хармония с Неговата воля, за да бъде животът ни плодоносен. Тя е ключ, който отваря духовни богатства. Прави ни Божии сътрудници.
    Драги читателю, използвай по-често този небесен ключ на Божията благодат!