Християнски живот

    Християнското учение не се състои във външни форми, обряди и догми, а е самият живот, здрава житейска философия, стил на мислене и живеене.
    Кои са основните принципи на практичното християнство?
    Когато решаваш различни проблеми, допитай се до по-опитни християни, а най-вече до Божието Слово и ще си спестиш много грешки и разочарования.
    За да не се объркваме и да не страдаме, Бог ни е дал един съвършен Образец, Който ако подражаваме, ще бъдем щастливи - това е примерът на Исус Христос. 1Йоан. 2:6
    Нашето отношение към света. 1Йоан 2:15,16 - човек не може да обича едновременно и Бога, и света с неговите три големи примамки - "похотта на плътта", "пожеланието на очите" и "гордостта" на живота. Днешният човек е разюздан и необуздан, над разума му доминира страстта.  Желанието за земна слава отклонява човека от истинския смисъл на живота - опознаване на истината и придобиване на християнски характер.
    Говорът на християнина. Способността на човека да говори го издига високо, но онова, което той говори, може да го събори в калта. Ако не е повлиян от Христовото учение, тогава неприличните думи и епитети, нецензурните изрази, циничните анекдоти, ще говорят за неговата вътрешна нечистота. Съветът на Библията относно нашия говор намираме в Ефес. 4:29;5:4 и на още много други места.
    Външният вид. В 1Петр. 3:3,4 и 1Тим. 2:9,10 се говори за външния вид на човека - християнин. Екстравагантността в облеклото и прическите, говорят за духовна празнота и суетност. Облеклото трябва да е здравословно, морално и естетично. Чистоплътната, подходяща за индивида, възрастта и професията дреха говори за високите идеали на християнина и християнката.
    Възпитанието на децата е една от най-важните задачи на вярващите. Родителите трябва да оформят навиците и характера на детето още от първите години. Възпитанието е велико изкуство. Много труд и грижи трябват, за да се подготви един човек за Божието царство. В Ефес. 6:4 ап. Павел посочва на бащите как да се отнасят към децата си и как да ги възпитават. А в Римл. 12:17,21 посочва какво държание трябва да имаме към децата и съседите си, като издига принципа злото да се побеждава чрез добро.
    Какви би трябвало да са отношенията на Христовия последовател с всички хора?
    С близки, съседи, приятели вярващият трябва да урежда всички конфликти по мирен начин.
    Един ценен съвет на ап. Павел във 2Кор. 6:14,15 гласи така: "Не се впрягайте заедно с невярващите..." Той важи не само за брака, но и за избора на приятели, който християните правят. Защо? Защото целите и вкусовете на двете страни са противоположни. Вярващият търси духовни ценности, връзка с Бога, невярващият - светски удоволствия и развлечения. Пак ап. Павел в 1Кор. 15:33 казва, че "лошите другари покварят добрите нрави".
    Отношенията между работници и работодатели, висшестоящи и низшестоящи, слуги и господари. Бог е създал човека свободен и класовото деление е последица от греха. Библията защитава правдата и истината в социалните отношения. Тя строго осъжда всяка експлоатация и неправда спрямо бедните и беззащитните (Яков 5:1,4-6). Характерни текстове, които се отнасят както за подчинени, така и за господари, четем в Ефес. 6:5-9 и Кол. 4:1.
    Съпружеските отношения. Бракът водят началото си от Едем. Домът е една от най-големите ценности на земята. В Ефес. 5:23-25,28 четем следния съвет: "Жени, покорявайте се на своите мъже като длъжност към Господа... Мъже, любете жените си както Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея..." Всяка диктатура и деспотизъм са несъвместими с брака.
    Отношенията на християните към земните власти. И ап. Павел, и ап. Петър пишат по този въпрос - Римл. 13:1-3 и 1Петр. 2:13,14. Ап. Павел казва: "Всеки човек да се покорява на властите,... защото няма власт, която да не е от Бога", а ап. Петър допълва: "Покорявайте се заради Господа на всяка човешка власт..." Християнинът не е смутител на реда, не е призван да прави революции и да сменя власти. Но ако една земна власт се намеси в съвестта му, тогава той трябва да остане верен на Божия закон с цената на всичко (Деян. 5:28,29).
    В основата на всички социални отношения за християнина стои любовта към Бога и към ближния.