БИБЛЕЙСКИ УЧЕНИЯ
Има ли Бог?
Библията
Вяра и религия
Бъдещето на света
Второто пришествие
Белези на последното време
Хилядагодишнината
Новият свят
Спасителният план
Най-важният въпрос
Божият закон
Оправдание чрез вяра
Почивният ден
Неделята в Библията
Кой промени закона?
Белегът на звяра
Състоянието на мъртвите
Ад, пъкъл и рай
Произходът на злото
Спиритизъм
Светилището
Изследователният съд
2300 денонощия
Вестта на трите ангела
Църквата
Дарът на пророчеството
Здравословен живот
Библейско кръщение
Причастието
Молитвата
Библейският пост
Християнски живот
Божието Триединство
Святият Дух
Еволюция или сътворение
Езици, ръкописи и канон на Библията

Най-важният въпрос

    Нашата тема сега е - какви практични стъпки трябва да предприема, за да получа спасение. Как трябва да живея?
    В Мат. 16:26 Исус открива безсмислието на материалните придобивки, ако човек заради тях изгуби този и вечния живот. Хиляди хора губят живота си от много тичане и ядосване за придобиване на земни богатства. Но идва момент, когато те виждат празнотата на всичко придобито, виждат и духовната си нищета.
    Какво да сторим, за да се спасим, за да получим обещания от Бога вечен живот?
    Първото условие на Библията е записано в Деян. 2:37,38 - "Покайте се!". Ап. Павел пояснява много добре що е истинско покаяние. Той казва: "Покаянието е скръб по Бога" (2 Кор.7:10), или с други думи, с нашите беззакония ние сме огорчили и наранили нашия Небесен Отец - Бога, и поради това скърбим. Пророк Езекиил в тънкости пояснява що е покаяние в Езек. 36:31 и 20:43.
    Истинското отвращение от собствените ни грехове може да бъде предизвикано от влиянието на Св. Дух. Същевременно Той обръща душата към разпнатия Исус, и човек разбира, че неговите нечестия са причината да приковат Исус на кръста.
    Втората стъпка след покаянието е изповядване на греховете. Св. Дух подтиква истински покаяният грешник да търси прошка за греховете си. Апостол Йоан (1Йоан. 1:8,9) казва, че Исус е готов да ни прости всички грехове, които изповядваме, и да ни очисти от всяка неправда. За да ни се простят греховете няма нужда да отиваме на Божи гроб или да се самоизтезаваме. Ако сме сгрешили нещо, което засяга само Бога, тогава трябва да търсим прошка само от Него. Ако сме засегнали и някой човек, тогава ще търсим прошка от него, а после и от Бога (Яков 5:16).
    Когато съзнаваме, че сме онеправдали някого, но не искаме да отидем да търсим прошка, и в същото време продължаваме да се молим, такава молитва няма да бъде чута от Бога. Ние сме длъжни да търсим прошка и да сме искрено решени да не повтаряме грешките си (Пр. 28:13). Дали другата страна ще ни прости - това засяга другата страна, не и нас. Ние сме направили нужното за сдобряване с брата си, но инициативата трябва да е наша, а не да чакаме другия да дойде при нас (Мат. 5:23,24).
    Ако грехът се повтаря, ще търсим прошка всякога и ще се борим, докато го победим, без да се отчайваме. Ако вината е свързана с материални злоупотреби, загубата трябва да се възстанови (Лев. 6:4,5).
    Трето: Трябва да вярваме, че Исус е нашият Спасител. Всички наши молитви биха били напразни, ако Той не бе умрял на кръста за нашите грехове (Йоан 3:16; Деян. 16:31). Да повярваш в Христа значи да Го приемеш в сърцето си, в живота си, като свой личен Спасител и да живееш за Него.
    Четвърто: Трябва да се "новородим", или да се "обърнем" (Деян. 3:19). В срещата с Никодим, юдейски началник, Исус поясни новорождението (Йоан. 3:1-8). То е коренна промяна на стимули, цели и идеали - друга насока на целия ни живот. Пророк Езекиил илюстрира това с особен вид "сърдечна операция" - изваждане на нашето "каменно" сърце и замяната му с "меко" - коренно преобразяване на личността и характера (Езек. 36:26,27).
    Последното изискване Словото нарича "освещение", или усъвършенстване на характера (2 Сол. 2:13; 1 Петр. 5:10). Горепосочените духовни процеси са сравнително кратковременни, но освещението е процес за цял живот. Всеки ден трябва да напредваме, да побеждаваме слабостите си. До последното ни дихание животът ни трябва да е насочен все напред и нагоре.
    Но как да сме сигурни, че се движим в правилната посока? За да знаем кой е критерият за добро, право и свято, трябва да се съобразяваме с Божия закон, с Десетте Божии заповеди. Там е пояснено какво Бог смята за право. Не човешките разбирания за право, но Божията мярка! Бог, от Когото очакваме прощение на греховете, спасение, вечен живот и всичко друго, определя кое е право и кое не.