ПОСЛАНИЕ
КЪМ РИМЛЯНИТЕ
Посланията
на апостол Павел, 13 на брой, са последователно
поместени в Библията, като "Посланието към
Римляните" е първо, а последно е "Посланието
до Филимон". Някои специалисти приемат Павел
за автор и на "Посланието към Евреите"; ако
това е така, броят на Посланията, които Павел е
написал се увеличава на 14 - приблизително
половината от новозаветните книги.
В младостта си Павел /чието еврейско
име е Савел/, живее в Тарс Киликийски /Деяния 21:39/.
За неговите родители не знаем нищо, освен че баща
му е бил от Вениаминовото племе /Филип.3:5/, фарисей
/Деяния 23:6/ и че по някакъв начин се е сдобил с
римско гражданство. По-късно Павел заявява:”... аз
съм се и родил в него /римското гражданство/... ”
/Деяния 22:28/. Подобно на други юдейски младежи, е
обучен за определена професия - строене на шатри
/Деяния 18:3/. Явно, още като млад бъдещият апостол
отива в Ерусалим, където става ученик на
известния учител Гамалиил /Деяния 22:3/. Павел,
блестящ и обещаващ млад мъж, скоро се издига до
завидна позиция в религиозната йерархия -
вероятно дори става член на Синедриона. Той е
ревностен защитник на юдаизма. При надигането на
християнската “секта,” Павел получава голяма
власт да преследва и да унищожава християните.
Той прави това с голяма ревност, като изпраща
много от тях в затвори, дава съгласието си за
тяхната смърт и ги подлага на мъчения /Деяния
26:9-11/.
Животът на Павел обаче коренно се
променя, когато по пътя за Дамаск той лично се
среща с Исус Христос - преживяване, което
апостолът споменава отново и отново през
остатъка от живота си. Тогава Павел - убиецът се
превръща в Павел - мисионерът. Същата ревност,
която той проявява при преследването на
църквата, сега е насочена към разпространение на
християнската кауза. По-голямата част от
информацията за живота на този забележителен мъж
достига до нас чрез книгата "Деяния на
апостолите" и посланията, които той е написал.
Макар Павел да основава много църкви
през трите си мисионерски пътувания, малко
вероятно е той да е основал църквата в Рим.
Неговото послание към Римляните е написано три
или повече години преди той да е посетил този
град. Навярно църквата в Рим е основана или от от
хора,които са приели християнството в деня на
Петдесятница /Деяния 2:10/ и които занасят
евангелието в имперския град, или от
последователи на Павел или на другите апостоли.
Членовете на римската църква са предимно
езичници /Римл. 1:13; 11:13; 15:5,6/ и Павел изпитва голямо
желание да служи на тази църква, която вече доста
се е прочула /1:8/.
Посланието към римляните е признато за
една от великите книги в Библията. Мартин Лютер я
нарича “съвършеното евангелие” и е насърчавал
своите последователи да я запаметяват.
Ключовата нота на посланието звучи в
Римляни 1:16,17: ”Защото не се срамувам от
благовестието (Христово); понеже е Божия сила за
спасение на всекиго, който вярва, първо на юдеина,
а после и на езичника. Защото в него се открива
правдата, която е от Бога чрез вяра към вяра,
както е писано: ‘Праведният чрез вяра ще
живее‘.”
"Посланието към Римляните" е
написано в Коринт по време на Павловия
тримесечен престой в Гърция /Деяния 20:2,3/. Това
става около 58 г. Сл. Хр., след като Павел е бил
християнин приблизително двадесет години.
Предполага се, че Фива, която е служителка на
църквата в Кенхрея близо до Коринт /16:1/ е отишла в
Рим и лично е предала Посланието на светиите.
Ключови стихове за запаметяване от
книгата Римляни са: 1:16,17; 3:23,24; 5:1; 5:8; 6:23; 8:1; 8:37; 10:9,10;
10:13; 12:1,2; 15:13. |
