ВТОРА
КНИГА НА ЦАРЕТЕ
Книгата "2
Царе" ни запознава с четиридесетгодишното
управление на цар Давид. В "1 Царе" Давид е
представен като изгряваща звезда в историята на
Израел, но във "2 Царе" той достига апогея на
своето управление като цар на нацията.
Давид получава короната на ранна
възраст - на 30 години, и става най-великият от
всички израелски царе. Неговото царуване се
характеризира с много забележителни постижения
и често бива наричано “Златният век” от
историята на Израел.
След смъртта на Саул, Давид става цар
на Юда, като установява нейната столица в Хеврон.
Той не спечелва веднага доверието на останалите
единадесет племена заради Авенир - Сауловия
генерал, който поставя оцелелия син на Саул,
Мелхисуй, за цар на северните племена ,
предизвиквайки гражданска война по цялата земя.
Този период се характеризира с многобройни
кръвопролития, жестоки убийства и политически
интриги в Израел.
Управлението на Мелхисуй е обречено на
падение - продължава само две години, докато
популярността на Давид все повече нараства.
Мелхисуй е убит и северните племена молят Давид
да стане цар на цялата нация. Давид има
уникалното преживяване да бъде помазан за цар
три пъти - най-напред от Самуил, след това от
старейшините на Юда и най-накрая от
представители на цялата нация.
Едно от първите неща, които Давид
трябва да извърши след коронясването си е да
отблъсне евусейците от техните позиции в
Ерусалим и да направи града своя столица. В
резултат на това, Ерусалим става политически и
религиозен център на цялата нация. За да укрепи и
утвърди Царството, Давид предприема
допълнителни военни действия срещу филистимците
и амонците и излиза като победител.
Независимо от своето величие, Давид не
е безгрешен. Първите десет глави от "2 Царе"
ни представят славата му, но последните
четиринадесет глави разкриват неговия грях.
Библията е книга на Истината и не идеализира
живота на никого, включително и на царете.
Епизодът на Давидовото прелюбодейство с
Витсавее и последвалото убийство на нейния
съпруг, са представени с големи детайли. Господ
открива Давидовото нечестиво дело на пророк
Натан, който изобличава царя чрез притча. Думите
на Натан: ”Ти си този човек,” пораждат в сърцето
на Давид дълбоко изобличение. Осъзнавайки своя
ужасен грях, той се покайва искрено /Вж. Псалми 32 и
51/. Въпреки покаянието и опрощението, Давид
страда от последиците на греха си. Пророческите
думи “Ножа на враговете ти никога няма да се
отмахне от твоя дом” го преследват до края на
живота му. Давид плаща четворно наказание за
греховете си в своето семейство - смъртта на
детето му от Витсавее, грехът на
кръвосмешателство между Амнон и Тамар,
убийството на Амнон от Авесалом и накрая бунтът
на Авесалом и неговата трагична смърт. Сълзите и
мъката на съкрушения баща винаги ще ни напомнят,
че грехът изисква тежък данък. |
