ПОСЛАНИЕ
КЪМ ЕФЕСЯНИТЕ
"Ефесяни", "Филипяни", "Колосяни" и
"Филимон" са наричани “затворнически
послания”, тъй като Павел ги пише по време на
заточението си в Рим /Ефес.3:1; Филип. 1:7; Колос. 4:10;
Филим. 9/. Не е сигурно дали апостолът е бил в
Римския затвор веднъж или два пъти, но много
учени са на мнение, че той е бил затварян два пъти.
Последната глава от "Деяния на апостолите"
ясно говори за Павловото първо затваряне, при
което той е под домашен арест в продължение на
две години /Деяния 28:30/. По всяка вероятност Павел
написва четирите затворнически послания по това
време. След своето освобождаване, той предприема
няколко пътувания, навярно до Испания и други
области, и написва "1 Тимотей" и "Тит".
След това апостолът е арестуван отново и страда
като мъченик при нечестивия император Нерон /67 г.
Сл. Хр./.
В Павлово време град Ефес е бил важен
политически, търговски и религиозен център. Бил е
разположен на кръстопът от търговски маршрути и
се е намирал на главния път от Рим към Изтока.
Славел се е с римските бани, с библиотека, стадион
и с един от най-големите театри по онова време.
Залата е била с формата на полумесец и е побирала
публика от 24 500 души. Ефесяните са били
изключителни идолопоклонници, които са почитали
майката богиня Диана. Нейният храм е
представлявал внушителна постройка - четири пъти
по-голям от Пантенона в Атина - и се е считал за
едно от седемте чудеса в света.
В Ефес са живеели много юдеи с римско
гражданство, които са поддържали една синагога
/Деяния 18:19; 19:17/. За пръв път Павел посещава Ефес
на връщане от своето Второ мисионерско пътуване.
По време на престоя си там той проповядва в
Синагогата, като оставя Акила и Прискила в Ефес
да продължат работата /Деяния 18:18-21/.
При Третото си мисионерско пътуване /53
- 58 г. Сл. Хр./ Павел работи усилено в Ефес, като
здраво утвърждава тамошната църква /Деяния 19:1;
20:17-38/. Огромното влияние, което Павловото служене
оказва върху град Ефес, става явно при публичното
изгаряне на магьосническите книги от мнозината,
обърнали се към Христос /Деяния 19:19/. Неговото
служене обаче не е без съпротива. Димитри,
златарят, чиято печалба от изработването на
сребърни модели за Дианиното капище много
намалява поради проповедите на апостола, поражда
размирица, която в крайна сметка предизвиква
Павловото напускане на града. Тимотей е оставен
да се грижи за младата църква и често е считан за
първия епископ на църквата в Ефес /1 Тимотей 1:3/.
Павел има планове да посети ефеската църква
отново при завръщането си от Европа /Третото
мисионерско пътуване/. Но когато неговата
програма не му позволява това, той свиква
презвитерите на среща в Милит, където се провежда
едно много вълнуващо събиране /Деяния 20:17-38/. След
това Павел отпътува за Ерусалим, където по-късно
е арестуван, разпитан и отправя молбата си към
Цезар. В удовлетворение на неговата молба, той е
изпратен в Рим и като затворник, очаква делото
там. Неговото Послание към Ефесяните е написано в
Рим, приблизително през 61 г. Сл. Хр. и е предадено
на ефеската църква от Тихик.
Основната тема на Павловото послание е
единството на църквата. Силната вяра на Павел в
универсалния призив на евангелието го стимулира
да носи Христовото послание и на юдеите, и на
езичниците. В резултат на това, той е свидетел на
издигането на ново духовно общество, включващо
различни раси и езици. Поради семената на
разделение, вече посени от юдаистите и от други
църковни фракции, Павел навярно се страхува от
сериозен срив в църквата. Затова той апелира към
вярващите навсякъде да признаят своята обща
връзка в Христос. Твърде вероятно копие от
"Послание към Ефесяните" е обикаляло
всичките църкви от областта, която Павел обхожда.
Като набляга върху темата за
църковното единство, Павел използва няколко
повтарящи се думи и изрази. Думата “заедно” се
среща пет пъти в цялата книга /1:1; 2:5; 2:6; 2:22/; думата
“един” се среща осем пъти /2:15; 2:16; 2:18; 4:4-6/ и
изразът “в Христа” е използван в десет различни
случая /1:1, 3, 6, 12, 15, 20; 2:10, 13; 3:11; 4:21/. Изразът “в
небесни места” се появява четири пъти /1:3, 20; 2:6;
3:10/, а думата “богатство” се среща пет пъти /1:7; 2:7;
1:18; 3:16; 3:8/.
Павловото Послание към ефесяните
наистина е книга, съдържаща духовни богатства.
Във всяка глава могат да бъдат открити, подобно
на лъскави бисери, дълбоки истини. От особена
значимост са двете силни молитви на Павел за
ефесяните /1:15-23; 3:13-21/, ударението, което той
поставя върху Христовото върховно ръководство
над Тялото /1:22,23; 4:15,16/, образното представяне на
църквата като храм на Бога /2:21,22/ и като невяста на
Христос /5:22-33/ и описанието на християнското
всеоръжие /6:10-18/.
"Ефесяни" може да бъде
представено чрез следния план:
1. Павловият призив към църковно
единство /глави 1-3/
2. Павловото предизвикателство за
сериозен християнски живот /глави 4-6/ |
